|
| Кристина Цветанска |
- Г-жо Цветанска, непрекъснато се говори, че проектите на новите оперативните програми се бавят. Така ли е в действителност?
- Те не се бавят, просто има процедури, които трябва да се спазят. Регламентите, които очертават рамката за ползване на европейските средства, включително тези за държавна помощ, най-вероятно ще бъдат завършени през януари и няма как ние да сме готови преди това със самите програми. Освен това те трябва да се одобрят от ЕК, което трае около 6 месеца. До момента за одобрение от Брюксел е изпращана единствено "Регионално развитие", тя бе първата. Повечето от другите страни членки изобщо не са започнали работата си по програмите.
Макар често пъти да се чува друго, всъщност ние сме напред в подготовката и заради политическата обстановка, тъй като властта се опитва да натрупа дивиденти. За някои неща не биваше да се избързва толкова много, защото се върши двойна работа както от администрацията, така и от консултантите. Вместо администрацията да е ангажирана с това да приключи настоящия програмен период, тя мисли за следващия. Това не е най-работещият модел.
- Има ли капацитет държавната администрация да се справи с тези задачи?
- Очевидно няма.
- Бързането не носи ли риск работата да се претупа?
- Не. Но част от програмите ще се пренапишат впоследствие. Точно това се случи с концепцията на "Конкурентоспособност" - в началото тя бе една, а сега вече е коренно различна. Корекциите бяха за добро и програмата много повече допада на бизнеса и на консултантите, които работят по проектите.
- Първият вариант предвиждаше строителство на нов хай-тек парк, подпомагане на сектори - без ясен анализ защо се прави това. Какво се промени?
- Сега програмата е насочена повече към бизнеса и към неговото директно подпомагане. Начинът, по който е структурирана, до голяма степен отстранява многото грешки от сегашния програмен период. Пари ще има за иновации, за енергийна ефективност, за технологична модернизация. Финансовият инженеринг няма да бъде отделна ос, както работи сега инициативата "Джереми". Но тъй като няма финализирана програма, а само концепция, все още не е ясен механизмът за комбиниране на грантови средства с тези, които са предвидени по схеми за финансов инженеринг.
Предимство на промяната е, че финансовият ресурс ще се обвързва с конкретен тип инвестиция. В същото време, ако няма интерес и бюджетът не е изпълнен, парите ще могат да се използват, без това да налага промяна в програмата и одобрение от ЕК.
- На какво отдавате упорството на администрацията до последно да отказва да облекчи правилата по мярката за енергийна ефективност? Така при бюджет от около 300 млн. лв. към момента разплатените пари клонят към нула, а крайният срок е краят на октомври.
- Има малко одобрени и много подадени проекти. Подадените ще изчерпят целия ресурс. Притесненията ни, че ще останат неизползвани пари, отпаднаха.
- Но ще стигне ли времето проектите да се разгледат, одобрят и платят?
- Асистентът по проекта най-вероятно няма да се справи да разгледа и одобри всички проекти навреме, за да бъдат представени до 30 октомври, но очакваме срокът да бъде удължен. В икономическото министерство са наясно с това. Иначе парите няма да стигнат до фирмите по тяхна вина.
- Има ли опасност от загуба на пари по програма "Конкурентоспособност"?
- Не мисля. Интересът на фирмите е по-голям, отколкото програмата може да поеме. Има само един рисков момент и той е свързан с парите за "София тех парк". По една от обявените поръчки тече обжалване и това може да забави останалите процедури. Но според мен ние сбъркахме със "София тех парк". Имаме БАН, имаме много институти с подходящи помещения, създадени връзки, инфраструктура. Те могат да бъдат използвани за същата цел. За мен този проект е безсмислен на този етап, определено ненужен.
- Кои са приоритетните сектори за подпомагане в новия програмен период?
- Те трябва да се определят на базата на анализ, който все още не е готов. В момента икономическото министерство търси консултант, който да напише програмата. Очакваме следващата година да бъде нулева и да няма отворени схеми за кандидатстване. Но ние не можем да направим нищо без рамката. А тя се задава от Брюксел, така че този път вината не е у нас. Пак казвам, в сравнение с останалите страни членки ние не сме закъснели.
Въпреки всички кадрови промени в икономическото министерство, администрацията работи. Проектите се плащат навреме, схемите също се отварят в срок. В Европа обаче също има бюрокрация, която бави и нас. Например писмото за отлагане на газовата връзка със Сърбия бе изпратено от България към ЕК през април. Отговорът се върна едва през септември.
- Парите за тръбата бяха 48 млн. евро. Сега ще се плати само предпроектното проучване. Къде ще отидат останалите пари?
- Те ще се използват за купуване на нови машини. Има огромен интерес и средствата дори няма да стигнат за всички желаещи. Ние обаче нямаме никаква представа какво се случва с парите по "Джереми", които са около 350 млн. евро. Работим добре с част от банките по "Джереми" и те нямат проблем с даването на кредити, защото интересът е голям. Но признават, че при някои от техните колеги нещата не вървят. Нямаме поглед и върху ефекта от тези пари. Дори и от министерството признават, че не са наясно, защото споразуменията се подписват между банките и Европейския инвестиционен фонд. Финансовите институции се отчитат пред фонда. Средствата по "Джереми" са сертифицирани и се водят за усвоени, но ако до края на 2015 г. не стигнат до фирмите - искаме или не, ще се наложи да ги върнем.
Едно от най-важните неща за фирмите е да има графици с определени схеми и ясни срокове, които не се променят година за година. Те не знаят какви мерки ще се отворят догодина и всички кандидатстват където могат - само и само да стигнат до европарите и за всеки случай да имат поне един проект. Това води до допълнителни усложнения в работата.
Трябва да има дългосрочно планиране, защото никой не решава от днес за утре, че му трябва машина, която струва 2 млн. лева. Фирмите планират всичко - приходи, пазари, продукти, които ще се разработват през идните години и т.н. Инвестициите не са самоцел. Трябва да се помисли не само за това бизнесът да инвестира, но и да изнася продукцията си. В този смисъл в момента схемите, по които фирмите участват на изложения например, не са от най-работещите.
- Успяхме ли да си вземем поуки от сегашния програмен период?
- Ще видим, тепърва предстои да се разбере. В началото допуснахме много грешки, много от тях поправихме в движение. Надяваме се да ги поправим и в идната Програма за развитие на селските райони, защото проблемите в настоящата програма са много сериозни. За почти всички общински проекти има неяснота дали ще се изпълнят, а по тях вече има платени огромни аванси от по 50%. В същото време проектите не са обосновани целево. Има спортни съоръжения в населени места със средна възраст на жителите от 80 години, както и детски площадки, на които възрастните си пасат кравите. Липсата на обосновка е проблем, който трябва да се преодолее. Четири години след одобрението на първите общински проекти по Програмата за развитие на селските райони имаме изпълнение от едва 10%.
- Нали това е част от работата на управляващия орган - не само да контролира плащанията, но и да следи за тяхната целесъобразност?
- Не бива да гледаме броя на жителите на дадено населено място, за да му се отпусне финансиране. Трябва да е ясно за каква група населени места какъв тип подпомагане е нужен. А за това се иска планиране на държавно ниво. Нещо, което в момента не се случва. Ресурсът е малък, населените места са много, а средствата се разпиляват. Малки общини се нагърбват с много проекти, чийто бюджети значително надвишават техните собствени. Те нямат административен капацитет да ги изпълнят, нямат и пари, макар че в момента се прави всичко за общините. На тях им се дават безлихвени кредити, дават им се безлихвени заеми и за ДДС-то, което после им се възстановява от програмата, големи авансови плащания... От тях се иска единствено да изпълняват проектите си. А те не винаги го правят.
Друг проблем е фонд "Земеделие", който в момента изобщо не работи добре и бързо. А това бе най-добре работещата администрация. Тя единствена влезе подготвена в този програмен период, защото се поучи от предприсъединителните програми. Никой не си извади поуки от ФАР в икономическото министерство, но фонд "Земеделие" беше видял грешките в управлението на САПАРД.
- Но в земеделието хиляди неразгледани проекти отлежаваха по бюрата.
- Защото хиляди проекти бяха подадени накуп. Освен това по онова време експертите във фонда бяха много по-малко и чисто физически се затрудняваха да ги обработят. Сега там работят около 200 експерти оценители и би следвало да не се бавят в оценката на проектите, които бяха подадени в началото на лятото. Само че във фонда няма нито постоянен директор, нито заместник-директор, който да отговаря за програмата.
