Правителство напълно го закъса със сметките, анализите, прогнозите и най-вече с действията по темата бежанци. Въпреки всички индикации, че кризата ще стане лавинообразна, до момента резултатът е нулев, а впечатлението е на лутане на слепци на ръба на пропаст. Кой е виновен за кривите сметки на управляващите - недостатъчна информация и анализ на спецслужбите ли, липса на капацитет на МВР и подчинената му агенция за бежанците ли, некадърни дипломатически усилия или неспособност на самото правителство да взема правилни решения? Вероятно всичко едновременно. Проблемът е, че неспособността на изпълнителната власт



започва да създава тежки проблеми



както на гражданите на нашата държава, така и на пристигащите чужденци.

Набива се на очи фактът, че институциите осъзнаха, че са много зле с прогнозите и следващите от тях спешни действия едва когато броят на бежанците, пресичащи нелегално границата ни с Турция, взе да расте като геометрична прогресия. И лошото е, че колкото повече спада КПД-то на отговорните ведомства, толкова повече се задълбочава кризата с бягащите от войната сирийци, афганистанци, алжирци, малийци и представители на куп други националности. Струпването на тези хора предизвика катастрофа, тъй като допреди броени дни управляващите не обръщаха внимание, че отговорните държавни служители не се справят с работата, която им е възложена.

Кризите в Близкия изток и в Африка не са от днес и затова е неразбираемо защо трите последни правителства с такова голямо закъснение се задействаха за посрещане на бежанската вълна. Още миналата есен се знаеше, че сирийците тръгват насам масово. Управляващите тогава дори не допускаха, че е възможно повече от 1000 души да се насочат към България. Смело се правеха изявления, че няма опасност от прилив на бягащи от войната.



Кой сгреши анализите и подцени ситуацията,



след като още тогава в Турция имаше към стотици хиляди сирийци? Преди година правителството на ГЕРБ уверяваше, че няма опасност от голяма бежанска вълна към България. Оказа се, че има. Кой сега ще понесе отговорността за тази грешна прогноза?

Неяснотите и грешките вече са грамада и освен че никой не е отговорен за тях, по-лошото е, че няма перспектива някой да вземе в ръце проблемите и да ги атакува в тяхната сърцевина. В момента те се разплитат в абсолютна грешна посока - започва се от най-ниското ниво - битовата трагедия, огромния недоимък на ресурси, неясното харчене на пари и несмогването с организацията на каквото се сети човек в центровете за настаняване на бежанци. Ресорната агенция претърпя пълен провал и това се видя от самолет. Смяната на шефа й закъсня с година, което означава, че никой не е поглеждал какво работи, как харчи бюджета си и изпълнява ли задачите, които му се поставят. Новият шеф дава перспектива, че ведомството щяло да заработи нормално след 40 дни. Същият обаче така и не може да даде смислен отговор колко пари се изхарчиха за т. нар. ремонти в домовете във "Враждебна" и "Военна рампа", камо ли да даде отчет къде потъна онзи половин милион, който му бяха отпуснали преди 20 дни.

Проблемът с тази агенция е хроничен. Когато ГЕРБ управляваше, тя беше подчинена на Министерския съвет. Тази обща отговорност очевидно означава безотговорност, понеже кажи-речи нито един орган, подчинен на правителството,



досега не доказа смисъла от съществуването си



Не оправда парите си и въпросната агенция. В разгара на бежанската криза разбрахме изненадани, че тя нито има готовност, нито ресурси да посреща и администрира бежанци. Резултатът от дейността й е трагичен провал. Първите 1000 души, които дойдоха, получиха статута си след месеци мотаене на администрацията, която може би е била недостатъчна, може би е срещала непреодолими трудности за издаването на документи и настаняването на хората, но никой не формулира този проблем навреме. Сега научаваме, че хората в агенцията изнемогвали и били напълно демотивирани от стоварилото им се цунами от проблеми. Защо никой не изговори това преди година, преди 6 месеца? Какво направи правителството на ГЕРБ по въпроса? Къде беше служебният кабинет, който освен организирането на избори нямаше други спешни задачи? Как профукаха лятото и сегашните управляващи?

Резултатът от подценяването на бежанската вълна е налице - стотици хора се стичат денонощно към границата ни, а полицаите не смогват да ги поемат, задържат, регистрират, настаняват, хранят, местят. В приемните центрове дори тоалетната и течащата вода са проблем. За какво говорим?

Докладът на омбудсмана, публикуван на 15 октомври в резултат на проверка във всички заети с проблема институции, рисува отчайваща картина.



Цари пълен хаос навсякъде, не се спазват законите,



не достигат човешките ресурси - няма достатъчно компетентни служители, няма лекари, няма преводачи, полицаи се товарят с несвойствени функции, няма елементарни условия за живот на прииждащия човешки поток, липсва всякаква визия как да се реши лавината от проблеми.

На този фон сигналите, които ръководството на вътрешното министерство и правителството излъчват, са объркани и притеснителни. Тайно се носят слухове за настаняване на бежанци тук и там из страната. Днес в Казанлък, утре във Варна, вдругиден - къде? София се напълни тихомълком с чужденци и това предизвика истерия сред местната власт и сред гражданите. Не чухме план, който да отхвърля със смислени аргументи всички неверни твърдения и да внася успокоение за бъдещето както на бежанците, така и на местното население. А става дума за около 6500 души. По Коледа обаче броят им ще е двоен, ще стегне студ и какво ще правят управляващите тогава? А ако се сбъдне най-мрачната прогноза за 40 хил. новодошли напролет? Висящите без отговор въпроси не спират дотук.

Една от основните загадки е дипломацията. Какво направи външното ни министерство по тази линия и изобщо направи ли нещо?



Какви са отношенията с Турция, кой преговаря и с кого?



Каква е политиката на турските власти спрямо стичащия се към България човешки поток? Какво точно правят турските граничари спрямо тези хора - насочват ги насам, не успяват да ги спрат, играят комбина с каналджиите? Никой досега не е дал отговор освен беглото изказване на вътрешния министър Цветлин Йовчев преди седмица в дух, че нямал съмнения, че турските му колеги вършат нещо нередно. Как го разбра?

Външният министър Кристиан Вигенин пък направо липсва от картината. Така и не разбрахме с кои съседни държави се водят преговори, за да им препратим бежанци, както спомена веднъж Йовчев. Кой защитава интересите на страната, някой изобщо уведоми ли Европейския съюз, чиято външна граница се явяваме, за безпомощното положение тук? Защото наистина е абсурдно, когато богатите западноевропейски държави заявяват, че ще приемат 500 бежанци (Франция), 1500 (Норвегия), 5000 (Германия), при това специално селектирани, по възможност образовани, а в същото време България стои като самотен буфер и чака 40 хиляди (най-малко), за да ги набута в коптори. Къде е впрочем нашата еврокомисарка Кристалина Георгиева и не отговаряше ли точно тя за бедствия и кризи? В какво се изразява приносът й в момента?

Управляващите тотално закъсняха да искат помощ от всички възможни европейски и световни хуманитарни институции. Фактите показват, че те научиха за безпомощността на българските власти едва през септември. Проверките за ситуацията закъсняха безвъзвратно. Пожарът пламна и сега в пълната бъркотия всеки се опитва да го гаси с подръчни средства. Пари все така няма, правителството започва да отпуска от бюджета - миналия месец над половин милион, в понеделник още 27 млн. лв. Колко още ще трябват през декември? А през февруари? И някой следи ли за какво се харчат?

Проблемите обаче няма да свършат с подсилването на капацитета на Агенцията за бежанците и вдигането на 30-километрова ограда, за която впрочем половин година слушахме, че било невъзможно да се вдигне.



Проблемите ще станат още по-големи след това,



защото новодошлите ще трябва да работят, иначе ще осъмнем в ужасяваща битова престъпност, извършвана от хора с цел да се прехранват. На фона на гигантската безработица в страната бежанците ще направят проблема гигантски. Засега социалният министър анонсира единствено 500 работни места за тях и въпросът е какво ще правят останалите.

При тази перспектива за жалост не се чува нито един разумен глас. Министър-председателят Пламен Орешарски сякаш не е от тази държава, а управлява някоя друга. Президентът Росен Плевнелиев, зает явно с проблемите на собствената си институция и по-развълнуван за имиджа си, не желае да свика Съвета за национална сигурност и да принуди институциите най-накрая да поемат отговорност. В това безвремие ксенофобията расте, а липсата на каквото и да е политическо решение тласка и бездруго едва оцеляващите българи към нарастваща паника. Наближава катастрофа и тя ще има много измерения - икономическа, социална, културна, не дай Боже религиозна, но също и политическа. А крайният срок това да се осъзнае вече е изтекъл.