Липса на адекватна държавна политика, хаос и неподготвеност на ангажираните институции за справяне с големия бежански поток констатира проверка на екип на омбудсмана. Институцията промени планирания си график по Националния превантивен механизъм, както е известна контролната дейност на омбудсмана, и неин екип обиколи от 30 септември до 11 октомври граничното поделение в Елхово, центровете там, в Любимец, Баня, Пъстрогор, Харманли и софийските домове в "Овча купел", "Военна рампа" и "Враждебна".

Проблемите са на всички нива, а отговорност за кризата не може да се вмени на нито една конкретна институция, е установила проверката. Липсва предварително подготвен план за действие, работи се "на парче" и не могат да се задоволят хуманитарните нужди. Координацията между различните органи на централната власт е недостатъчна. Липсва взаимодействие между централните и местните власти - общините дори нямат представители в създадените кризисни щабове.

Проверяващите обръщат внимание на факта, че сирийците представляват едва 60% от бежанския поток. Голям брой незаконни имигранти - около 40%, са от Алжир, Мали, Сомалия и Афганистан. Държавните институции очевидно са напълно изненадани от броя на чужденците, тъй като на граничната полиция, която е буферът, са вменени несвойствени функции.



Ситуацията в граничния участък в Елхово е скандална:



"Граничното управление следва да задържа лица в рамките на 24 ч., но поради огромния брой, бавната регистрация и липсата на достатъчно човешки ресурс имигранти престояват без законово основание там понякога и до седмица. Условията могат да се обобщят като мизерни. Голямата част от чуждите граждани са настанени в голямо помещение - салон, преграден с телени огради и талашит. Настанените не разполагат с достатъчно одеяла, няма дюшеци и възглавници. Няма и отопление. На всеки задържан се предоставя храна за срок от 24 часа, съгласно инструкция на МВР. След изтичане на този срок не се осигурява храна, тъй като според инструкцията не се полага. Чужденците престояват около седмица. По време на проведените с тях интервюта се констатира, че някои не са се хранили повече от пет дни. Използването на баня и тоалетна също е крайно затруднено. Баня липсва, а тоалетната се намира на около 20 м от сградата и е в потресаващо хигиенно-битово състояние."

Положението в следващата спирка - центровете на агенцията за бежанците, също не е розово - те са двойно пренаселени. Особено тревожна е оценката във "Военна рампа" и "Враждебна" - според проверяващите "настанените там са подложени на нечовешки условия и унизително отнасяне". За екипа на омбудсмана остава неизяснен статутът на тези места - те са разкрити без законово основание. "Битовите условия са в потресаващо състояние - сградите са стари, с лоши и зле функциониращи канализационни и електрически системи. Очевидно е, че тези сгради са пригодени набързо, без необходимата подготовка и реално не отговарят на никакви стандарти и нормативни изисквания". За ремонта на тези сгради бяха възложени обществени поръчки без конкурс, като



до ден днешен остава тайна колко пари получиха изпълнителите



В новия център за временна закрила в Харманли, разположен в бивша казарма, положението също е отчайващо. Там хората се настаняват "във фургони (контейнери), повечето нови и неизползвани, разполагащи с баня и тоалетна, но несвързани с канализация и ВиК система. 25 фургона са стари и не разполагат с баня. Предвижда се настанените да не могат да напускат свободно. От проверката не стана ясно къде тези лица ще се къпят. Съществуващата казармена баня е на повече от 300 м от фургоните, в много лошо състояние е и е непригодна за ползване. Не е ясно как настанените ще бъдат съпровождани до тази баня, която са намира и извън зоната за сигурност". Това е лагерът, за който правителството на ГЕРБ похарчи 200 хил. лв., а сегашният вътрешен министър определи мястото след ремонта като "една буренясала поляна".

Хигиената в бежанските центрове е един от най-тежките проблеми, показва проверката. Причината е, че администрацията няма задължение да я поддържа, а настанените също не желаят да почистват помещенията. Друг интересен казус е, че избралите да живеят на квартира са посочили общо 3-4 адреса, които са фиктивни. "Обезпокоително е, че нито една институция не проверява тези адреси. Екипът посети един от тях - на ул. "Преображенско въстание" № 14 в Свиленград и установи, че там има ненаселена къща."



Над 2500 кандидати за закрила са посочили фиктивни адреси,



пише в доклада.

По отношение на медицинското обслужване положението също е тревожно: концентриране на много хора на малки площи, което е благоприятна среда за инфекциозни заболявания, изключително лоши хигиенни условия, силно забавени първични медицински прегледи и вземане на материали за изследване. Причината - лоша координация между институциите.

"Изключително лошите битови условия, при които са поставени настанените, затрудняват извършването на изследванията за чревни паразити. Пренаселеността е причината, поради която ползването на тоалетна представлява все по-голям проблем за настанените. Много от тях категорично отказват изследвания поради невъзможност да използват тоалетна. Поради тази невъзможност на д-р Бенчева - единствения лекар в агенцията за бежанците, са съставени актове за нарушения, което показва пълната липса на комуникация и разбиране за ситуацията от различните структури на системата на здравеопазването", съобщават проверяващите.

Следва драма със здравното осигуряване: търсещите закрила придобиват права на здравноосигурени от момента на регистрацията им, но практиката е разнородна. В Хасковско например всички автоматично се включват служебно в пациентската листа на един личен лекар. В София обаче служебно включване не се практикува, а на придобилите права се обяснява да направят личен избор на семеен лекар и стоматолог, като попълнят формуляри за избор. Повечето продължават да търсят лекарката на агенцията по бежанците, за да не плащат потребителска такса.



Друг сериозен проблем е свързан със софтуера на НОИ



"При включването на бежанците в здравноосигурителната система агенцията започва да превежда пари за здравни осигуровки на НАП, но поне два месеца хората не се появяват като здравноосигурени в софтуера на НОИ. Поради това при евентуална нужда от лечение, трябва да се представят документите за регистрация и платени здравни осигуровки", констатира екипът на омбудсмана. И още: "Съществува проблем и с медицинското обслужване на децата във възрастовия диапазон между 0 и 2 год. Личните лекари категорично отказват да записват тези деца. При евентуално лечение в болница съществен проблем представлява езиковата бариера. Има проблем с диабетиците - липсва инсулин."

Изводът накрая е красноречив на фона на нетърпимостта, която избуява и си търси медицински оправдания: "Търсещите закрила не представляват заплаха по отношение на здравния статус на населението. По-скоро е валиден обратният извод - проблемите почти изцяло са в българската здравна система, която не е в състояние да се справи. Тази неспособност се дължи единствено и само на лошата координация между структурите. Чисто технически лечебните заведения в България имат реален капацитет да поемат много по-голям брой пациенти от този, който обработват. Основният проблем, отнасящ се до здравеопазването ни в условията на повишен приток на чужденци, е липсата на единна концепция за поведение, липсата на координация, липсата на обратна връзка в едни и същи структури и "работа на парче" без по-далечна визия".