Националното радио поднесе в събота един от най-ценните икономически коментари в последните 20 години: Известният проф. Стив Ханке получи ефир дълго и широко да каже какво мисли за живота в САЩ, Европа и България. Всеки, загрижен за българската икономика и политика, трябва да го прослуша внимателно. В пълноводната реч на Ханке няма нищо ново, нито един смислен съвет. Нищо добро за България, откровен зъл език. През живота си Ханке не е измислил нищо. За да съм честен, той е съвсем посредствен икономист,



симпатичен самохвалко с претенции



да е "баща" на валутния борд в България. За бащинството е вярно само, че бе първият, който още от 1990 г. предлагаше да въведем валутен борд в България. Впрочем предлагаше същото и за всички останали страни, които тогава започваха трансформация с цел пазарна икономика. Всеки юнак е имал неведнъж сърцати идеи за някои дами, после друг е ставал баща на децата им. Единствен с доказуемо бащинство на нашия валутен борд е колегата Красимир Ангарски - мнозина го предлагаха, той го направи. Не ме разбирайте грешно, не искам да обидя Стив Ханке, познавам го от 1991 г. и много високо го ценя. Той има невероятна дарба на



наблюдател, филтър и лакмус -



от потока на словесната плява Ханке успява да извлече смисъла и да го предаде чистосърдечно, без украса, но и без изкривяване, го отделя като филтрат на чистата повърхност на собствения си естествен и чистосърдечен патриархално либерален възглед за икономиката. Той се интересува от България и е искрено добронамерен. Язвителният му език е неговият начин да открои проблемите, които трябва да се решат. На мястото на българските правителства щях да го ангажирам като пожизнен съветник - добре е да имаш човек, който гледа отстрани и показва как се възприема страната в кривото огледало на световната икономическа преса. За нея фактите нямат голямо значение, но тя показва нашия образ:



може да не е вярно, но "всеки го знае",



"всеки" значи онзи, който събира информация за страната от масовата преса и "специализирани" анализи на коментатори на световните, т.е. западните, финансови пазари. Нашият (външен) образ е онова, което светът вижда у нас и знае за нас. Добре е да го знаем и ние, без илюзии, ако искаме да го променим. За България (финансовият) свят мисли каквото Ханке обобщи: "столица на корупцията" (преувеличено!), с "не само нефункционираща, но и почти криминална" политическа класа (клевета!), "най-замърсената държава в ЕС" (тъкмо обратното!) страна за "пример как се прахосват парите в ЕС" (долна лъжа!). В същото време "дисциплината е запазената марка на страната" и се знае, че "единственото положително, което България има, е валутният борд и плоският данък". Не е много, но е успех. Важно е да знаем



как оценява светът на финансите:



не е важно какво е вярно, а какво е наложено да се мисли за една или друга държава. В света има близо 200 държави и автономни територии. Средно интелигентен финансист не помни дори името и място на картата поне на половината от тях. За онези, които "познава", той знае не повече от 10 "факта", от тях - видяхме - половината са лъжи. Сегашното и всички бъдещи правителства трябва да разберат, че има само един-единствен начин да градим позиция в света:



да поправяме кривия образ:



1. Да не разрушим нищо положително, което вече е наша "запазена марка" - по никакъв начин да не поставим под въпрос финансовата дисциплина (ниския дефицит, ниския държавен дълг), валутния борд и "плоския данък". 2. Да добавяме положителни "факти" и запомнящи се черти, например да изберем сенат с пожизнени членове - онези малцина, които са симпатични за света и могат да бъдат говорители на нацията; на първо място Негово Величество, примерно г-н Игнат Канев, "бащата на борда" Стив Ханке ... 3. Постепенно да елиминираме негативните "факти"; за това трябва да отделим (огромен!) бюджет и да изградим мрежа за влияние - с ефективно разузнаване и опитни лобисти. Трябва да постигнем национален консенсус, за да успеем.



Къде е икономиката тук?



Всичко е само икономика. Негативният образ на "праговите" страни е бизнес с обем над 20 трилиона долара. Въртят го т.нар. "търговци на страх", "хедж фондове", банки, всички, които печелят пари, за да поемат "рисковете" от сделки със страшния и опасен развиващ се свят, където има потенциал да се печели. За "хеджиране" на курса лев/евро търговците на страх искат 2-2.5% г., а ЕОНИА днес е 0.088% г.! От страха печелиш повече, отколкото ако дадеш заем! Плащат, които се страхуват. Ако вложа 100 млн. в България и печеля 15% г., защо да не платя 5% г. на хедж фонд да поеме "риска" "корумпираните" български политици или пък "мафията" да ми отнеме или съсипе инвестицията. Ако продавам стоки в България и взема левове, защо да не платя 2.5% г. та да не стане гаф, да девалвира лева и да получа 5%, 10% или 50% по-малко постъпления. Това е бизнесът на търговците на страх: "колкото по-зле, толкова по-добре".



Злият език е финансов инструмент



Средство за конкуренцията. Например в ЕС. "Стара" Европа се стреми днес да отделя колкото може по-малко за новите европейци - по-малко инвестиции да изтичат от запад на изток, да намалят, ако може да се спрат и да се контролират пряко от Брюксел парите за Изтока. И размахват зли езици: Изтокът (България) е корумпиран, има мафия, крадат (т.е. не влагайте в София, изберете Лондон, Франкфурт, Ротердам), не ходете там (има хотели в Германия, Франция, Испания, Италия). Спрете им парите (за да останат повече за нашите собствени харчове). И обратно: ако страната има положителен образ в света, потребителите "вярват" повече в стоките, в курортите на тази страна. Добрият "имидж" (образ) продава, привлича инвестиции. Всичко е икономика, ви казвам.