Рибново ни посреща с надпис Sexy, crazy. Стои на входната табела. Кадър емблема - съвременните попълзновения проникват в прочутото с консерватизма си село.
Намираме се в община Гърмен малко след частичния кметски вот, спечелен от кандидата на ДПС Минка Капитанова. Но не изборите са целта ни. Нито Рибново. Искаме да разберем как я карат българите мохамедани. Да разкажат те, не управниците.
За помаците в публичното пространство винаги се говори с предразсъдъци. Медиите им обръщат внимание при политически скандали, подобни на тези с бившия кмет Ахмед Башев. Или покрай истерия за радикален ислям. А когато гражданин се заприказва с тях, обикновено възклива "Ау, какви мили хора!" - пак суета. Българите мохамедани наистина са мили, но в крайна сметка са хора като останалите - със своите надежди, проблеми, житейски победи, загуби. Училищата са пълни, по баирите фучат коли, бизнеси се правят - този край е по-цивилизован от други.
В Рибново е пазарен ден. Търговци са разпънали стоки на земята, жените пазаруват, усмихват се. Под забрадките към ухото повдигат мобилни телефони. Усърдно го правят ученичките, излезли в междучасие. Бабите носят типичните за общността обувки. Но момичетата често съчетават шалварите с кецове. Respect, Му baby - тези графити са универсален тийнейджърски инструментариум. Можем да го видим и по стените на местното училище.
Статистиката разбива мита и за уседналостта на помаците. Казва се, че отиват да работят някъде, ама винаги се връщат. Винаги ли? "Първата задача на всеки от нас е да изучи децата си. Първата!", заявява Рахим Арнаудов, бизнесмен и общественик от село Долно Дряново. А като отидат в университет, ще се върнат ли? Не. В Западните Родопи вече
има обезлюдени села,
тъй като младите следват, старите са на гурбет. Между двете последни преброявания населението на община Гърмен остава постоянно, но на Сатовча се топи, на Доспат - също. Картината е пъстра.
Спускаме се към Скребатно. Посрещат ни баба Наталия, дядо Борислав, баба Къдра и магарето Марко. Позната история: пенсията 150 лв., политиците лъжат, всички други държави се оправиха, нашата не... И нов проблем - болният и социално слаб Борислав не може да гледа цифровизирана телевизия, трябва да си купи телевизор. Пари няма. Плаче.
"През комунизма сто пъти бя по-убаво. Имаше поне сигурност. И ората къщи направиха. И на легла взехме да спиме, спяхме по рогозините преди това. Което е така, трябва да се каже, как ще го крием? С ТКЗС-то без пари не сме оставяли", реди с типичния диалект баба Къдра. Подкрепя я Наталия. Гонят 70-те.
А преименуването. Как тези хора ще са били по-добре през комунизма, след като им бяха сменяни имената?
"Това нещо не ни пречеше", казва Къдра. "Те тия, дето преименуваха, сега със Станишев. На Станишев баща му къде беше - в Политбюро. Покрай ДПС сега печелят и те. Преживели сме преименуването, но матерално осигурени бехме. Сигурност имаше в държавата. Сега детето си не можеш да пуснеш до заведението", намесва се Наталия. Била е Зайнеб. Останала е с българското име. Добавя: "Те, комунистите,
ако бяха оставили хората на свобода,
сега нямаше да срещнеш дете с мохамеданско име. Днес ги кръщават Дейвид, Денис, Натали, все зашаматени имена. Ама християнски." Продължават в един глас с Къдра: "Хората сами щяха да се променят - имена, дрехи."
Децата на Наталия са или в чужбина, или по българските градове. От Испания току-що се е върнал и Ахмед Капитанов, мъж на около 60. Подготвя косачка, ще реже плевелите в двора си в Дебрен. Гледа картофи, питам на ръка ли ще ги вади. "Как на ръка, бе, в кое време живеем, модерна работа трябва, тракторче имам", смее се Ахмед.
"Кметицата Капитанова ми е роднина. Ама аз съм за ГЕРБ. Обаче всички са едни и същи. От парламента се решават нещата, не тук. Питам ги наборите за кого ще гласуват. Казват ми - за петдесето лева", разправя Ахмед Капитанов. По-нататък спираме пред баба и дядо. Те пък плюят ГЕРБ. И те са Капитанови, и те роднина на кметицата.
Отношението на помаците към политическите борби е сложно, както е сложно всичко в България. Екипът на вестника се срещна в общините Гърмен и Сатовча с над 20 души, 15-ина случайно на улицата. Почти
никой не каза добра дума за ДПС,
също за бившия кмет, сега депутат Ахмед Башев. Напротив - цари негодувание. Но издигнатата от него Капитанова спечели вота с две трети от гласовете. Според повечето хора причината е плащане, заплахи за службата и поминъка, зависимости от общината. Но едва ли е само това. Трима-четирима промълвиха: "Нормално е да се гласува за наши хора". За повечето ДПС е тяхната партия.
Въпреки това силата на движението намалява. В Сатовча гласовете за ДПС падат от 650 на 244 на парламентарните вотове през 2009 г. и 2013 г. Двойно се стопяват в Рибново, намаляват в Долно Дряново, Скребатно, Огняново... Причините са многобройни. Има отлив от гласуване, характерен за цялата страна. Но и ГЕРБ полага на местна почва усилия да противодейства на ДПС - застъпници, бдителни активисти в секционните комисии. Всъщност мнението на мохамеданите за ГЕРБ затваря цял един кръг - в началото партията е посрещната с надежда. Мнозина местни почват да работят за ГЕРБ, повлечени от словата на Борисов за битка с ДПС. Монополът на движението се пропуква. Но после се оказва, че ГЕРБ ("ония горе, началниците") не бутат кадрите на ДПС. Влизат в договорки с тях. Въртят обръчи. Ръководители на държавни служби преминават от ДПС в ГЕРБ, сега пак се връщат в ДПС... За да се стигне до заключението: "Едни и същи са. Надявахме се Бойко да направи нещо, но - нищо".
Отношението към другите партии пак се определя посредством ДПС. БСП не е харесвана заради достлука с Доган. ВМРО - също, в Гърмен тя е с ДПС. А какво става с хората, които се противопоставят на движението? Разказва Хюсеин Джуджев, бивш общински съветник и председател на ДПС-Сатовча до 2001 г.: "Напуснах партията, защото се погазваха принципите ми. Какво можеш да направиш, когато те карат да гласуваш за нещо нецелесъобразно и незаконно? През 2007 г. се кандидатирах за кмет. Реших да е като независим, започнах да търся подписи. Събрах ги бързо. Но веднага започнаха да ми се обаждат хора: моля те,
отпиши ме, натискат ме,
ще уволнят дъщерята... Реших, че моето намерение не е по-важно от съдбата на съселяните. Взех телефона, обадих се на Зелената партия да ме издигне - умишлено избрах далечна политическа сила, която няма нищо общо с региона, да не се забъркват хората тук". Историята на Джуджев показва как и защо незначителни партийки имат представители в отдалечени региони.
Доста е изпатил и познатият ни вече Рахим Арнаудов от Долно Дряново. От години воюва с ДПС, разпространява българщината. И той провижда надежда в ГЕРБ. През 2010 г. се разиграва класическа кримка: Арнаудов, директор на училището в Хвостяне тогава, е обвинен, че снимал порнофилм между ученичка и свой познат. Екшънът е предшестван от анонимен сигнал до Цветан Цветанов, жалба до прокуратурата, подгрят е с гръмки заглавия от вестниците на ДПС. Ударът е изпипан - Арнаудов е учител, "жертвата" - дете, идеята е родителите да се страхуват от такъв преподавател. Акция на БОП, арест, гаранция. Адвокати, дела, съсипан Арнаудов... Две години по-късно Окръжният съд в Благоевград го обявява за невинен, какъвто винаги е бил.
Повечето хора от Западните Родопи се опасяват да говорят за партии, не казват имена, не искат да бъдат снимани. И все пак в сравнение с предишни години страхът като че ли отстъпва. Старци съобщават, че вече не са от ДПС, защото синовете и дъщерите им не са. Други добавят, че интелигенцията се оттегля от движението. А ето още един факт: между преброяванията през 2001 г. и 2011 г. самоопределящите се като турци в тези региони намаляват - два пъти в Якоруда, три пъти в Чеча (географската област Гърмен-Сатовча). Значителна част отказва да посочи етническа принадлежност, но има общини с увеличение на българите. За повечето събеседници на "Сега" дилеми няма: "Аз съм българин. Като чуя химна, като видя успех на наш спортист, настръхвам. Медиите не бива да ни делят. Трябва да ни наричат с едно име - "българи", казва Арнаудов. Директорът на школото в Рибново Манчо Джуркин също недоволства: "Не се радвам на Касим Дал. Той прави втора турска партия - като в Албания. А трябва българските да се отворят".
А има ли все пак страх у мюсюлманите от нов възродителен процес? ДПС ги плашеше доскоро, че ще настъпи такъв, ако изтърве контрола. "Не, влизането в Европейския съюз много успокои нещата", казва Хюсеин Джуджев. Всички запитани са единодушни - ако не бе преименуването миналия век, днес ДПС нямаше да са толкова силни.
Често помаците се чувстват чужди сред свои. Българи от други краища, които представа си нямат какви са сънародниците им мохамедани, се отнасят резервирано заради вярата. Мустафа Авдиков от Рибново разказва как завързал дълготрайно приятелство с християнин от друг град, пък накрая оня, не знаейки какъв е Мустафа, рекъл, че бил чувал за някакви помаци, "ужасни хора". Турците пък се държат високомерно. На местна почва нещата са различни. "Наедно сме. Християни и мюсюлмани никога не сме се делили.
Заедно сме работили, празнували,
деца гледали. Политиците горе ни делят", категорични са всички.
Из родопските ридове звучат шеги. Хората се смеят, особено на репортер, който ги пита за алтернатива на тютюна. "Френд, нещо си се объркал", казва ми хлапе.
Последните няколко години реколтата е добра. Цената, сравнена с преди, също - 6-7 лв. за килограм. Ако семейство засади 2-3 декара и изкупната цена не е лоша, може да си докара 5000-6000 лв. приход. Но половината са разходи. Излиза, че доходът е около 200 лв. на месец годишно.
"Цената реално трябва да е над 12 лв. Работи се много, от една семка се изкарва продукция, всичко е ръчно - пръскане, бране, от 4 часа сутрин на нивата... Накрая идва някой и за половин час ти вземе труда. Алтернатива ли? Пробвах и с краставици, но смачкаха цената. Идват няколко изкупни фирми, разбират се, правят монопол. Те са дошли не ние да печелим, а те да изкарат от нас, близко е до акъла. Който иска - той да управлява. Важно е правила да има", казва 37-годишният Ибрахим от Дебрен.
В Гоце Делчев е шивашката фабрика "Пирин текс". Тя произвежда костюмите Rollman, дава хляб на 3000 души. Други фирми са отворили шивашки цехчета из селата. Този поминък, тютюнът и каменоделството спасяват хората, които не са по гурбет.
Хамид от Долно Дряново, Хари, държи кръчма. Наричат я "Операта". Но вместо с Верди местните се черпят с ракия. 31-годишният Бейзад Сали отпива и разказва за модно местно занимание - отглеждане на гъба върху пън. С този бизнес може да се кандидатства по мярка 111. Лесно изглеждало, ама работата се оказала доста. Десет години по-възрастният Сайдин Ибиш е поредният работещ в Англия. Живее във фургон край полето с жена си, децата са в България. Трети мъж се тюхка край масата - селските шивачници често държат жените по 48 часа на вафла и сокче. Смяната свършва, съпругите отиват на тютюна. А и деца гледат.
Нивите в този край са малки, не окрупнени, по ридове ръчен труд трябва. Но младите, както разбрахме, следват в градовете, на Запад, почват да не се връщат. "Може да стане тъй, че един ден да няма кой да се занимава с тютюн", усмихва се Илия Цацев, християнин, директор на школото в Дъбница. Да не се окаже, че алтернативата на тютюна са образованието, отварянето?
Смесените бракове са много
в региона. На един децата носят различни имена (християнско и мюсюлманско), на друг - ходжа, внучката се оженила за християнче. Местните се дразнят, когато в медиите се говори лошо за тях. А те са изключително гостоприемни, честни. Чужденци идват, приятелства се завързват, родопчаните им отиват обратно на гости. Природата тук е красива, плаче за туризъм. Лошите вести пречат на бизнеса.
Да, има арабски фондации, мъчейки се да внедрят непознат за тези ширини ислям. Но пък функционира и родна "Българска памет", която защитава българските традиции. Нещата са сложни, динамични.
"Всичко живо оставило си е семейството, на бара във Франция отива да изкара лев", кахъри се на изпроводяк баба Наталия. Кръчмарят Хари, доста по-млад, е оптимистичен. Предлага на клиентите парливи чушки. "Кой е по-лют - чушките или животът", питам. "Чушките. Ха, ти някоя мъдрост ли очакваше?", срязва ме през смях. Рахим Арнаудов обобщава: "Ако видиш в кръстословиците да пише "планински джентълмен с пет букви", трябва да знаеш отговора - помак".
-----
*friends - приятели (англ.)
Местните не виждат никаква алтернатива на тютюна. Освен ако младите откажат трайно да се върнат и да го обработват.
Местните не виждат никаква алтернатива на тютюна. Освен ако младите откажат трайно да се върнат и да го обработват. |