Застаряването на населението и икономическата криза разтърсиха до такава степен обществените и капиталовите пенсионни фондове по света, че опитите да се овладеят дефицитите вече се застъпват. Навсякъде започнаха да се въвеждат мерки за по-дълго оставане на пазара на труда, като тенденцията е условията за пенсиониране да се обвързват с продължителността на живота.

В момента към социалното министерство у нас заседава поредният Консултативен съвет за оптимизиране на осигурителната система. Засега предложенията на експертите като цяло се отхвърлят, тъй като или са прекалено скъпи за бюджета, или прекалено рестриктивни за хората. България обаче не страни от общата тенденция за обвързване на пенсионната възраст с продължителността на живота. Странното е, че не се коментира осигурителният стаж, макар че всички експерти са категорични - че от него зависят осигурителният принос и размерът на бъдещата пенсия.

Във Франция например се въвежда схема, която обвързва с продължителността на живота увеличението на стажа, а не на пенсионната възраст. Така там възрастта се увеличава от 60 на 62 г., но по специална формула стажът трябва да се вдигне от 40 на 43 г. Промените са обвързани с годината на раждане на бъдещите пенсионери, за да не се получава, както е у нас, едно и също поколение да е жертва на всички реформи. "На практика от 2009 г. изискуемият стаж от 40 г. там се увеличава, като следва средната продължителност на живота с формула, която трябва да поддържа постоянно достигнатото през 2003 г. съотношение от 1.79 между годините осигурителен стаж и годините за получаване на пенсия", отчитат от НОИ.



Подходите в Европа са няколко,



показва изследване на нашия осигурителен институт. Връзката може да бъде с отчетената продължителност на живот за определен период (ретроспективен) и с прогнозните данни за очаквания живот след пенсионна възраст (проспективен). Друг вариант е намаляване на пенсията с фактор, свързан с тази прогноза, както е във Финландия и Португалия. В Италия, Полша, Норвегия и Швеция пък пенсиите се изчисляват въз основа на натрупаните действителни вноски, но как са разпределени във времето месечните плащания зависи от продължителността на живота. Това при нас би трябвало да е практиката на плащане на допълнителните пенсии от капиталовия стълб.

В Дания се предвижда през периода 2024-2027 г. пенсионната възраст да се увеличи от 65 на 67 г., а от 2027 г. да се коригира със средната продължителност на живота на хората, които в тази година ще навършат 60 г. Промените ще се преизчисляват на всеки 5 години и ще се гласуват от парламента 10 години преди да влязат в сила с цел да бъдат плавни и предсказуеми. Всъщност това е едно от малкото общи неща в различните практики - промените се знаят години предварително и не изненадват хората от днес за вчера, както правят тукашните политици.

В Италия освен че размерът на пенсиите ще зависи от продължителността на живота, от тази година пенсионната възраст също се коригира с нея. Наблюдава се промяната за три години назад и с толкова се увеличава възрастта. В Гърция предстои постепенно изравняване на възрастта за мъжете и жените на 65 г. А от 2021 г. ще има корекции на всеки три години според продължителността на живота. При първата корекция ще се вземе предвид промяната в този показател за периода 2010-2020 г. В Испания промените, свързани с очакваната продължителност на живот,



ще се правят от 2027 г. на всеки 5 г.



В Холандия от 1 януари 2013 г. възрастта за придобиване право на пенсия нараства до достигане на 66 г. през 2020 г. След това тя ще бъде обвързана с продължителността на живот, но хората, които ще бъдат засегнати от новите условия, ще го научават 11 г. преди пенсионирането си.

Вече стана ясно, че заради увеличаването на продължителността на живот и рекордно бързото застаряване на населението България няма да може да се спаси от постоянното затягане на условията за пенсиониране. Въпросът е обаче дали страната ни трябва да гони пенсионните възрасти на държавите в ЕС и особено на тези от стара Европа, след като и от НОИ отчитат, че очакваната продължителност на живота у нас е една от най-ниските в Европа. А разликите, макар и в по-малка степен, ще се запазят до 2050 г. Според статистиката след 65-ата си годишнина българските мъже живеят 13 г. и 9 месеца или с около 3 г. и 5 месеца по-малко от средния европеец, а жените - 17 г. (с 3 г. и 8 месеца по-малко). Освен това според разчетите на НОИ увеличената възраст от 2000 г. до 2010 г. с 5 години за жените и с 3 години за мъжете е нараствала с по-бърз темп от ръста на продължителността на живот. Излиза, че у нас би трябвало дори да има намаление на пенсионната възраст, ако се гледа този фактор.

Излиза, че за България по-добрият вариант е формула от типа на френската, която да доведе и после да поддържа съотношението на очакваните годините в пенсия спрямо годините на осигуряване в съотношение 1 към 2. В момента мъжете вземат пенсия за малко по-кратък период от необходимото за това златно според експертите съотношение, докато жените - малко повече. При изравняване на пенсионната възраст при двата пола то ще стане 1:2. Такъв вариант обаче от НОИ не предлагат. Оттам предлагат две възможности, свързани с ръст на пенсионната възраст, съобразен с отчетената промяна в продължителността на живот.

При първия вариант се предвижда



обвързването да започне от 2016 г.



от 61 г. за жените и 64 г. за мъжете на базата на отчетената промяна в средната продължителност на живот през периода 2000-2010 г. Това обаче е периодът, за който иначе от НОИ твърдят, че пенсионната възраст се е увеличила по-бързо от годините живот и няма как да се използва като база. За тези 10 г. животът на жените се е увеличил с около 16 месеца повече, а на мъжете - с около 10 месеца. Това означава, че от 2016 г. възрастта за пенсиониране на жените би трябвало да започне да се увеличава с по 4 месеца, а на мъжете с по 2 месеца на всяка четвърта година, т.е. през 2016 г., 2019 г., 2022 г. и 2025 г. Следващата промяна трябва да бъде след отчитане на данните за продължителността на живот за 2010-2020 г. и компенсирането да започне от 2026 г. Шефът на социалната комисия в парламента и депутат от "Коалиция за България" Корнелия Нинова вече обяви, че ако от 2015 г. се предприеме отново увеличение на пенсионната възраст, това трябва да стане само с обвързване с продължителността на живота. От НОИ обаче смятат, че това е по-неприемливият за Европейската комисия вариант, тъй като изравняване на условията за двата пола може да се очаква чак към 2059 г.

По-логичен за експертите е вторият вариант, който предвижда първо да се изравнят възрастите за двата пола, каквато е една от препоръките на Европейската комисия, а България е единствената страна в ЕС без схема за това. И чак после процесът да се автоматизира според продължителността на живот. Изравняването на 65 г. може да стане през 2027 г. и след това да се въведе някой от вариантите за автоматизиране. Въпросът е дали това ще става с еднаква стъпка за двата пола, като се отчита средната продължителност на живот, или според данните за жените и мъжете отделно. Това пък означава, че жените ще започнат да се пенсионират при по-тежки условия, тъй като продължителността на живот расте по-бързо при тях.

С вторачването във възрастта за пенсиониране обаче не се коментира осигурителният стаж, където има разлика от три години между двата пола. А и не е нормално например мъж на 63 г. с 43 г. трудов стаж да стои без работа до 65 г. поради липса на работни места, макар че би имал повече вноски от човек на 65 г. с 40 г. стаж, който би могъл да се пенсионира. Затова и не е странно, че от НОИ защитават възможността за гъвкаво пенсиониране, предложена от БСП, с която се дава възможност на хора с недостигащи до 2 години стаж и възраст да излязат в пенсия с намален размер на парите с 0.4% за всеки недостигащ месец.

Членовете на Консултативния съвет обаче приемат това като нова опция за ранно пенсиониране, което ЕК ни кара да ограничим. Само че на възможностите за истински ранното пенсиониране - на военни, полицаи, чрез отпускане на инвалидни пенсии, нито една власт не смее да посегне, за да не загуби избиратели. Лошото е, че дори въвеждането на автоматизиран механизъм за увеличение на възрастта не е гаранция, че следващите управляващи няма да го премахнат, за да си съберат електорат чрез облекчаване условията за пенсиониране.