Буреносни облаци се носят над ниви, лозя и градини и тревожат обществото ни напоследък. От новата година всеки чужденец ще може да купува българска земя и току-виж скоро сме осъмнали гости в собствената ни родина, запали фитила "Атака". Притесненията растат, подклаждани и от други партии. Досега ни пазеше мораториум за сделките с чужденци, но от 1 януари той отпада и плодородната ни родина ще остане беззащитна. Ами сега?

"Решението", което успяха да измътят дотук политиците ни - да се удължи забраната поне до 2020 г., - е колкото невъзможно за прокарване, толкова и неработещо. Дали съзнават колко е непочтено да експлоатират незнанието и страховете на хората? Нима не знаят, че забраната бе частично отменена още преди години, когато парламентът прие, че чужди граждани и фирми не могат да купуват плодородни парцели у нас, но ако са учредили дружество в България, пречка няма. С други думи, всеки Ханс, Хенри, Анри, Енрико или Хасан може да учреди ООД с 2 лева капитал в София, Каспичан или Горно Нанагорнище и през него да купи каквато поиска земя или гора, стига да намери продавач, разбира се. Такива инвестиции отдавна има.

Експерти на "Атака" били изчислили, че цялата земеделска земя у нас - около 37 млн. дка, струва само 8 млрд. евро по актуални цени. Въоръжен с тези сметки, Волен Сидеров разпалено обяснява, че при такава евтиния компания като "Фейсбук", която печели 100 млрд. евро за година, би могла да изкупи целия ни чернозем, без на акционерите й да им мигне окото. Няма да корим Сидеров, че не прави разлика между печалба, обороти и пазарна капитализация (100 млрд. евро се отнасят към последното). Иначе той е прав - печалбите на "Фейсбук", Аррle и много други фирми са милиардни и чисто аритметично всеки по-едър западен или източен инвестиционен фонд би могъл да глътне нивите ни за закуска.



Въпросът е защо не са го направили досега



При този полумораториум и "Ал Кайда" може да направи рояк фирми у нас и да пазарува на воля. Дали има инвеститори с непочтени цели и коварни планове не знаем. Но нали затова като данъкоплатци издържаме контраразузнаване, че и ДАНС. Да се надяваме, че спецслужбите ни не дремят. Видно е така или иначе, че масирано изкупуване на бг чернозем от чужденци досега не се забелязва. Правен ли е анализ защо е така?

Тревогите на политиците ни са закъснели, безплодни и неискрени. ГЕРБ зае възможно най-глупавата поза - хем подкрепи с две ръце удължаването на мораториума, хем призна, че това не може да стане. БСП пък бабува на ново административно недомислие - Агенция за земите, която щяла да сложи ред в хаоса с поземлената собственост у нас. Че нали имаме мега Министерство на земеделието и горите с всичките му подопечни агенции, дирекции, отдели, служби, фондове и комисии. Защо нова агенция трябва да прави поземлени регистри - цяла Агенция за кадастъра бе създадена тъкмо за да опише, дигитализира и поддържа актуални данни за всички видове недвижими имоти в държавата. Въпросната агенция не спира да се оплаква, че картографирането е много скъпо и все не й стигат парите. Поради което описването на имотите щяло да продължи още десетина, ако не и повече години. Като оставим настрана колко нелепи са тези срокове в ерата на компютрите, сателитите и интернет, ако Агенцията за кадастъра не се справя, защо БСП смята, че втора подобна агенция ще реши проблемите? А "Атака" продължава да иска мораториум до 2020 година. Само премиерът Орешарски изрече неприятната истина - надежда винаги има, но шансът забраната да бъде продължена е 0.01%. По отношение на срокове и от юридическа гледна точка този казус



напомня на патилата ни с малките блокове на АЕЦ "Козлодуй"



предното десетилетие. Тогава кръв ни капеше от сърцата, но Еврокомисията бе неумолима - затваряте реакторите на уречените дати и точка. Така научихме горчивия урок, че когато нещо е заковано в Договора за членство на България в ЕС, одобрен от 25 държави след гласуване от парламентите на всяка от тях, мърдане няма. Сега е почти същото - хипотетично удължаване на мораториума за нивите и горите е възможно само ако получим одобрението на всички страни от ЕС. И дори да допуснем, че всички са благосклонни, турът за събиране на 26 или 27 ратификации (ако броим и най-новата членка Хърватия) би отнел години. Обаче сегашната забрана така или иначе ще отпадне след седмици. Е, ако интересът е толкова голям, колкото някои се опасяват, нима до задвижването на новия мораториум ще остане неизкупена земя?

Ограниченията за плодородните декари датират от 2005 г., когато България преговаряше с Брюксел за влизането си в ЕС. Тогава в договора за членство бе записано, че страната ни може да държи затворен пазара си на ниви и гори за чужди фирми и граждани, но само до края на 2013 г. И други източноевропейски държави на влизане в ЕС договориха подобни срочни мораториуми. Логиката бе, че цените на продуктивните имоти са много ниски и западняците могат да ги изкупят под носа на бедното местно население. Европартньорите я приеха.

Само че цените са ниски и сега, въпреки че България, както вече стана дума, се оказа с доста хлабави ограничения за чужденците. У нас средната цена на декар е около 440 лв., или 220 евро, докато в Италия е 1430 евро, а в Холандия - 2930 евро, сравняват от "Атака". Само че в Холандия земята е уедрена, обработва се по най-модерни начини и напоителните системи не са нарязани за скрап. В България има 6.8 милиона собственици на земеделски имоти. По данни от края на 2009 г. най-големият владетел е държавата с 2.35 млн. дка, или 6.71% от земеделския фонд. Пустеещите земи са около 3 млн. декара. Българите обаче не бързат да продават. Чуждият капитал пък търси големи парцели, по възможност с по-малко съсобственици. При това положение цените няма как да пораснат бързо и с много.



Броени седмици преди края на полумораториума



агроминистерството прати писмо до Еврокомисията да моли за удължаване. ЕК обеща отговор до месец, но отговорът отсега е ясен - има договор за членство в ЕС и там ясно пише, че от 2014 г. забраната отпада. От Брюксел вероятно ще припомнят също, че още през 2010 г. са написали доклад, в който казват на България какви защитни действия би могла да предприеме. Мерките, които ЕК препоръчва, не са по-различни от това, което са направили други страни - членки на ЕС. В Испания например чуждестранното участие в едно землище не може да превишава 15%. Гърция е въвела ограничения за придобиване на парцели в погранични райони. Някои страни имат сложни разрешителни процедури. Други поставят изисквания за инвестиции.

Ето предложенията на Брюксел към София от 2010 г., за които никой не говори:

- да се позволи на чужденци от ЕС свободно да придобиват определена по размер площ от земеделската земя на държавата;

- да се позволи на чужденци от ЕС свободно да придобиват обработваема земя до определен максимален размер площ на сделка, като е възможно всяка сделка да е съчетана с изискване за извършване на известни инвестиции в технологични нововъведения;

- да се разреши на чужденци от ЕС, които са наели земеделски имоти в България, свободно да придобиват земеделски сгради и земята, върху която са построени.

Място за дискусии има в рамките на горните три предложения. Вместо да хабят време и енергия за невъзможно и ненужно удължаване на изтичащата забрана, политици и експерти трябва спешно да се запознаят с предпазните мерки, които другите страни от ЕС прилагат, и да подготвят подходящи за България решения.

Отделен въпрос е има ли смисъл да се налагат ограничения - например квоти за площите, които едно лице може да придобие. Да не бъдем наивни - такива лимити лесно могат да бъдат заобиколени с помощта на подставени лица. Освен това в държава като нашата ограниченията от инструмент за опазване на обществен интерес често се превръщат в средство за чиновнически рекет и корупция. Пък и ако искаме да спасим земите и горите си, първо трябва да ги опазим от местната олигархия.