За да можеш да оцелееш в настоящето, трябва да познаваш миналото; за да можеш обаче да властваш, трябва да предвиждаш бъдещето. Може би затова разни общества и институти създават прогнози, които други сили щедро заплащат. Според Националния изследователски институт на САЩ например, правещ общо достояние своята визия за сравнително близкото бъдеще, но и консултиращ ръководството на ЦРУ, е много възможно скоро да се случи следното - т.нар. "национални държави" да престанат да съществуват. Поне такъв е един от сценариите за света след 50 години. Институтът предвижда, че процесите на глобализация, транснационалните търговски конгломерати, капиталовите концентрации и технологичният напредък бързо ще превърнат света в относително единна територия. Тя ще се ръководи от властови центрове, неограничени от национални граници, а от свои собствени закони и принципи.



Все пак - не един център



Забележете: различни такива.

В статия в "Ню Йорк Таймс", препечатана и от наши агенции, икономистът Параг Хана твърди, че този процес всъщност вече е настъпил, но ние не сме го забелязали.

Замисляйки се по повод националното, преди време писах, че то неминуемо ще се окаже временно явление, само един етап от човешкото развитие. С това, разбира се, си навлякох известна неприязън от страна на националистично индоктринирани люде, но скромните ми усилия на писмовното поприще никога не са били да услаждам една или друга група хора. Били са насочени към целта на нещо да си отговоря сам, надявайки се в процеса на това действие да се включи по-могъщ, колективен ум, с което да напуснем фазата "пладнуващи из чуждите аналитични поляни добичета" и пристъпим към зоба "мисловен фураж без ГМО - собствен цех".

Може тези ми блянове да са чиста проба суета и себенадценяване, но смятам да се придържам към тях и занапред. Иначе е скучно, дори безсмислено.

Както и да е, националното има начало, има и апогей. Апогеят, мисля, е два-три века - докъм средата на XX, когато националното бе до голяма степен компрометирано морално с доведената до расистко мракобесие нацистка идеология на Мусолини и Хитлер. И с пчелоподобния подход при саможертвата на индивида заради вида и ятото, познат от японските практики "камикадзе" по време на Втората световна война.

Националната държава, както и всяка държава впрочем, е преди всичко власт. Но без силно развито национално чувство националната държава наистина не може да съществува. Само че това чувство - в светлината на преливане на стоки и капитали, с усилването на транснационалните миграционни потоци, с обединенията от рода на ЕС и повиците за ограничаване на националния суверенитет в угода на наднационалната хармонизация - ще става все по-често фолклорно изживяване, а не спойка между индивиди на база



език, етнос, култура, пазар, както е било



Хана пише, че нещо като държава без граници вече съществува там, където бизнес, правителство, имигранти и местни работят в тесен контакт заради икономическите си изгоди. Там е и най-впечатляващият растеж и иновации - в т.нар. "особени икономически зони". Той дава и примери - Джебел Али в Дубай, Шънджън и стотиците други подобни в Китай, всеки мегаполис от типа на Ню Йорк.

Ала светът, за щастие на фентъзи сценаристите и за нещастие на статистиците, си остава място, чиито темпове на развитие са далече от съвпадане. Затова на Хана, радващ се, че държави като Кения, Бурунди, Руанда, Танзания и Уганда са създали вече Източноафриканска общност, можем да противопоставим страни като Сомалия, а сега вече и Ирак, и Либия, и Сирия, в които времето сякаш върви към връщане на племенно-религиозния принцип за социалните спойки.

Сомалия е направо пример, че националното може да се разпадне, преди да е родено. Изобщо този нов сценарий за света, в който според Хана вече дори живеем, ме оставя краен скептик по отношение на сигурност, равен достъп до образование, питейна вода, контрацептиви и дамски превръзки, ако щете, за множество племена, групи и населения в бъдеще. Националната държава е дори насилие, да, но в някаква степен и гарант за интегрирането на индивида в управляеми общности и подобщности. Докато националната държава се изтрива от картите някъде вследствие естествени исторически закономерности, в други места дори не може да възникне - Кюрдистан примерно. И генерира в такива места



закъснели мутации на патриотичния плам



- в лесно възпламенителни останки от бивши империи. Новият свят в действителност може да се окаже океан, в който като архипелаг съществуват зони на свръхразцвет, обкръжени от предградия и пространства, където цари стихийна сомализация на битието и съзнанието.

Изобщо този прекрасен нов свят, съчинен не по Хъксли, дали няма да е зад големи и високи стени? Дали големите новини зад стените няма да са от типа на "русо маугленце намерено в стадо примати от пустинята". Ау!