Тези дни еврокомисарката Кристалина Георгиева даде изразителен жокер към въпроса има ли мафия в България. На страната били отпуснати 15 милиона за проблемите с граничната охрана, само че те били изразходвани неизвестно за какво. Никой не казва, намекна жената. Когато никой не смее да наруши мълчанието - това си е жива омерта. А има ли омерта, има и мафия, учи Марио Пузо.

Първият интересен текст за тази сицилианска клетва прочетох отдавна - преди "Кръстникът" и преди последвалото изобилие от всевъзможни четива за мафията. Беше в едно германско списание ("Конкрет", не знам дали излиза днес), привлече ме илюстрацията. Някакъв човечец, проснат върху каменлива земя, а до него, обърнат, каскетът му - ясно се виждаше протритата марка на дъното. Зад ухото главата на мъртвия беше пробита и окървавена, а в устата му имаше камък. Снимката беше с хубави, силни цветове, с много четлива, почти агресивна фактура. Убитият беше с разпрана на гърба риза на райета, а камъкът в устата ми заприлича на крайщник хляб. Тази прилика породи след време метафората за крайщника на мълчанието - насъщния хляб, който, поставен в устата ни, заставя мнозина от нас да премълчаваме опасните истини и да съучастваме в омертата за нашето време и за нашата съдба.

Трябваха ми години, за



да свържа тази зловеща дума с речника на жените от Беглеж



Селото е бежанско, донякъде комитско и в трудни моменти хората там са се спасявали със солидарност и съзаклятия. Помнят се примери за обществени тайни, до които властта не е могла да се добере - и през робството, и по-късно. Та в Беглеж стопанките, когато някой додява, богохулства или се самозабравя, му кресваха: "Омертей!".

Думата има значение едновременно на мълчание и смърт. Нещо средно между "Затваряй си устата!" и "Да пукнеш, дано!". Тя прекратяваше спорове и кавги, досадни словоизлияния, глупотевини или дързости. "А омертей, бе!" - извисяваше глас баба ми и установяваше тишина и съгласие. Много години се питам как тази дума е стигнала до Сицилия (или пък обратното?) и как се е свързала със зловещия камък, символ на мълчание и на смърт. Питах се дори и в самата Сицилия, но това, че съм в Сицилия, с нищо не ми помогна. Йордан Вълчев, който твърдеше, че е натрупал факти за българското езиково присъствие по света, се изсили, че ще намери връзката, но после се отказа. Езикът на дедите ни е нещо като тракийска могила, която чака някой да я разкопае и да изтръгне от пластовете безброй отговори за българската душа.

Откровение от миналото може някой ден и да получим, но някакво днешно разкритие - едва ли. За истината трябва усилено да гадаем, трябва да я налучкваме или в най-добрия случай да я... изчислим. Помните, че изчезнаха милиард и половина от резерва на здравната каса. Това не са държавни пари, с които управниците да се разпореждат както си решат. Това са пари на българите, които плащат здравни вноски. И въпреки това тези пари бяха отмъкнати и отнесени в неизвестна посока. Запитан къде ги е дянал, министърът на финансите отказа да отговори. Отказа надменно и многозначително - в българския парламент (!). По не знам какви причини, при целия днешен вкус към скандали, този точно скандал бе старателно претупан и в повечето медии просто отминат.



Плахо споменаван и днес, той продължава да тлее



Новата началничка на здравната каса емоционално споделя, че следите на този милиард и половина не могат и не могат да се открият. В последните дни тя довери пред една телевизия, че някакъв чиновник от финансите я посъветвал да не търси тези пари, защото ги... няма. Били изхарчени. Чуват се гласове да бъде върнат в страната онзи министър, който отказа обяснения на парламента. Какви основния има да смятаме, че днес той ще наруши своята омерта? Защото нямам съмнение, че именно тя заключва устата му, както и на другите, посветени в онзи обир.

Да помислим. Ако, както се говори в обществото, минималната комисиона при държавните поръчки е 30 процента, то онези, които ще раздадат тези пари, ще си разделят нещо към половин милиард. При такава сума и един финансов министър не е в безопасност, рече ли да продума. Но злите езици разказват, че "удръжките" при подобни поръчки далече надхвърлят 30-те на сто, което само трябва да ни подсеща какво значение придобива мълчанието и колко силно то се свързва със смъртта. Не само със смъртта на онези хиляди, които ще умрат заради мизерията в здравеопазването (толкова народ по своя си познат начин - с гарота и с лупара, никоя мафия не може да избие ), а и на посветените в тази тайна. И макар по инерция да си мислим, че подобни загадки в България обикновено издишват баналния мирис на асфалт, тази бездруго мирише най-вече на смърт.

Всеки, който си отвори устата, трябва да очаква зловещото: "Ти разби сърцето ми!" - евфемизмът на смъртната присъда на всяка филмова мафия. Защото омерта не е легенда, не е литература. Омерта е действителност, власт и прокоба над нашия живот.