В политиката си спрямо Македония нашата страна от доста време прилича на малко дете, което за пръв път се качва на въртележка и се върти нонстоп, представяйки си, че се движи нанякъде. А всъщност си стои все на едно и също място. Горе-долу така изглежда отстрани обсесията ни с проблема за общия език и история. Само че докато ние се въртим с упоение в кръг, по-хитрите ни съседи, като Гърция, ловко ни подхванаха и съвсем безскрупулно започнаха да се възползват от дезориентацията ни за собствените си цели. Големият брат от Брюксел пък окончателно загуби интерес към дребните ни за него тревоги и се съсредоточи върху собствения си замисъл - присъединяването на Македония и другите западнобалкански държави към растящата си структура.

ЕС винаги е проявявал неохота да включи неясните ни историко-езикови дрязги със Скопие в списъка на въпросите, които трябва да разрешава в процеса на интеграция. За това има най-малко две причини. Първата е, че в караницата ни космополитният Брюксел дочува неприятните за ухото му обертонове на



тътнещия и в двете страни национализъм



И втората, която е и по-важна, е, че от политическа и международноправна гледна точка нерешеният спор с Гърция за името остава основна грижа за евробюрократите. И това е съвсем логично - как може една държава да се впише трайно и стабилно в международните отношения, ако другите страни не са сигурни дори как да я назовават. Именно затова проблемът с името за пореден път е ясно откроен и заема почетно място в публикувания на 16 октомври от Европейската комисия годишен доклад за напредъка на Македония към членство в ЕС. А нашият спор със Скопие получава омаловажаващата формулировка "различия, засягащи основно интерпретациите на историята". Притесненията ни около въпроса с езика дори не са споменати. Всъщност налице е отстъпление от предишната формулировка на двустранните ни проблеми в сравнение с доклада от 2012 г. В него се говореше за "различни схващания по въпроси от историческо, културно и етническо естество".

Въпреки този деликатен намек, че ставаме досадни, българската държава продължава с кръгчетата по водещата наникъде въртележка на проблема с историята. След дълго чудене към кого да се обърнат за подкрепа по интересуващия само нас и Скопие въпрос за националната идентичност на живеещите около Вардар, българските дипломати се присетиха за едно елементарно решение - да прикачат нашия проблем към спора с Гърция за името. Изглежда съвсем логично, след като именно това е казусът с реална тежест пред Брюксел и света. В интерес на истината, работата по тази идея не започна при сегашния ни външен министър от БСП Кристиан Вигенин, а при предшественика му от ГЕРБ Николай Младенов. Да си спомним, че в края на ноември 2012 г. се проведе среща в София на първите дипломати на България, Гърция и Румъния. Тогава тройката обяви публично, че ще работи координирано по въпросите за разширяването на ЕС на Западните Балкани. Няколко седмици по-късно България и Гърция съвместно се противопоставиха на даването на дата за започване на преговори за присъединяване на Македония. А всички български държавници, включително премиерът Бойко Борисов и президентът Росен Плевнелиев, вкупом размахаха пръст на Скопие да забрави твърденията, че има собствена история и език, или ще види ЕС друг път. Оттогава в ключов въпрос в отношенията между двете държави се превърна и прословутият договор за добросъседство, за който се предполага, че трябва да реши най-болезнените двустранни проблеми. Предполага се, защото и до ден днешен



не е ясно какво всъщност ще съдържа той



С идването на Вигенин единствените промени в политиката спрямо Македония бяха възприетият по-дипломатичен тон и продължаващото плавно стиковане на позицията ни с гръцката, а и с албанската. Ето няколко епизода от последвалия дипломатически сериал. През юли в България дойде Али Ахмети - лидер на албанската партия "Демократичен съюз за интеграция", която е коалиционен партньор на ВМРО-ДПМНЕ в македонското правителство. Ахмети се срещна с Вигенин и премиера Пламен Орешарски. И между другото обяви, че одобрява предложеното от специалния пратеник на ООН Матю Нимиц ново име на страната си - Горна Република Македония. Втори епизод - само дни след доклада на ЕК от 16 октомври, първият ни дипломат се срещна с гръцкия си колега Евангелос Венизелос. Двамата подчертаха, че без добри отношения със съседите Скопие няма да получи зелена светлина от тях за ЕС. А македонските медии полудяха, след като се оказа, че Вигенин не използвал на срещата конституционното име на Македония, което ние сме признали, а БЮРМ, употребявано от гърците. Междувременно гръцкият премиер Андонис Самарас заяви, че България и Албания подкрепят неговата страна в спора за името, а заместникът на Венизелос Димитрис Куркулас декларира пред българските медии, че пренаписването на историята е общ проблем и за двете ни страни.

Както се казва, танто за танто - ние ви подкрепяме за името, вие нас - за историята. Гърция очевидно печели от това сътрудничество.



Въпросът е имаме ли полза ние



С южните ни съседи сме исторически съперници за Македония. Веднъж спечелили спора за името, а това ще стане рано или късно, те няма да имат интерес да продължат да подкрепят българската позиция за историята и езика. Още повече, че предвид лекотата, с която боравят в Скопие с представите за историческа истина, още утре като нищо могат да обърнат палачинката и да забравят античните си корени. И предвид упоритите усилия на брюкселските чиновници да забравят въобще целия въпрос за историята и езика, нищо чудно още догодина България да се окаже съвсем сама на този фронт. Тепърва ли ще търси тогава София алтернативни стратегии, когато се окаже, че сме загубили историческо време и шанс за сближение с Македония, обслужвайки чужди интереси?