420 районни инспектори, работещи в 140 приемни, отговарят за решаването на всички квартални проблеми в София. Те никак не са достатъчни - преди години броят им е бил двоен при двойно по-малко население. По данни на МВР през последните месеци подадените до тях сигнали за извършени нарушения са зачестили. Затова недостигът на хора се чувства осезателно.

"Има дежурни екипи, разпределени в 9 района на София, но работата ни е толкова много, че няма как да сме навсякъде", разказа инспектор Петър Петров. По-големият проблем обаче е в малките населени места, в които няма квартални, а по един МВР служител на няколко села.

Не само в София кварталните полицаи са отдушникът на населението за всякакви битови проблеми. Това показа разговор на "Сега" със служители на МВР в столични квартали. Сигурно всички знаете малките им приемни, скрити в блоковете. Те имат твърдо работно време, приемат граждани по един час на ден и са компетентни по точно определени казуси. Към районния инспектор можеш да се обърнеш, когато знаеш, че някой се занимава с престъпна дейност. Негов ангажимент е да следи за престъпност в квартала, да извършва всекидневен обход на територията на района си и да взема мерки, когато се налага. Кварталният може да проверява документи и на бизнеса, който се извършва в периметъра му.

Теоретично тези полицаи



трябва да изпълняват превантивна дейност,



но практически са буферите при съседски свади. Сезират ги като се почне от шумен папагал от балкон през лятото, дразнещо влачене на мебели от горния етаж, за усилен докрай телевизор на пенсионер и много други дреболии, които обикновено превръщат живота в панелките в ад. "Имали сме жалба за съсед на горен етаж, който създава неприятен шум с придвижването си в апартамента. Всъщност се оказа, че става въпрос за пенсионер, който е с тромава походка и ограничена подвижност", разказва инспектор Петров. Граждани се оплакали дори от лазещи по пода близначета, които тропали. "Не можем да вържем децата да не се движат. Това се смятат за нормални неща, на които няма как да бъде наложена цензура", коментира полицаят. Той е свикнал да получава оплаквания от силна музика късно вечер, пиянски изпълнения и среднощни крясъци.

Много често кварталните се оказват по средата на тежки междусъседски войни. "В такива моменти изслушваме мнението на едната страна, след което веднага търсим другата и разговаряме с всички. Длъжни сме да го направим, за да премахнем напрежението, което се е натрупало", коментира главен инспектор Радослав Стойнев. По думите му за какъвто и проблем да става въпрос, на хората трябва да им бъде сложена бариера, която да ограничи конфликта. "Оставят ли се настрани, нещата се задълбочават с времето", категоричен е той.



Кварталните обаче не са всемогъщи



Когато става въпрос за внезапен инцидент, опасност, конфликт, свързан с хвърляне, чупене, викове за помощ и т.н., съдействие трябва да се търси другаде. "Хората вече са се научили, че в такива моменти телефонът е 112, знаят си", обобщава инспектор Стойнев. Той посочва, че в подобни ситуации, застрашаващи сигурността на хората и здравето им, може да бъде взета мярката разбиване на входната врата и влизане със сила. Може дори да бъдат извършени арести. Това е в правомощията на дежурните екипи в районните управления, които пристигат с патрулни коли. Там трябва да се търси помощ и при сбивания, семейно насилие и нощни пиянски изстъпления.

Най-редовните "клиенти" на районните инспектори са пенсионерите, на които в повечето случаи всичко им пречи и всичко ги дразни. Най-честото констатираното нарушение са шумните вечерни празненства, които продължават след 22 ч. Редовно постъпват оплаквания за нарушаване на нощната тишина и проблемни съседи, създаващи дискомфорт с непрекъснатите си скандали, ремонтни дейности и др.

"Бил съм навремето собственик на жилище в кооперация и съм отлично запознат с проблемите, които възникват между съседите", споделя главен инспектор Стойнев. По негово мнение колкото повече хора живеят на едно място,



толкова повече са дрязгите



За да има тежест обаче едно оплакване и да се вземат мерки срещу него, то трябва да е съпроводено с жалба, за която да е ясно кой е адресатът й. "Невинаги обаче хората се обръщат към съответните органи на властта. Често има нарушения, за които гражданите си мълчат, защото са склонни към търпимост", казва инспекторът и съветва да не се постъпва така, а навреме да се сигнализира за конфликта, за да бъдат максимално ограничени щетите от него.

Проверка на "Сега" показа, че самите граждани не са особено наясно кога могат да потърсят помощ от кварталните инспектори, а повечето изобщо не са информирани за местонахождението им и функциите им. Тези, които не са се обръщали към тях, най-често казват, че не е имало за какво да се оплачат или са били твърде ангажирани с работата си и не им се е занимавало, дори когато имат някакъв проблем за решаване.

"Трябва много да ме е изнервил някой, за да повикам кварталния, първо винаги опитвам



да се разберем помежду си сами



Преди време обаче се бяха оплакали от мен заради по-силно слушане на музика вечерта, тогава получих предупреждение от нашия инспектор", споделя жител на столичния квартал "Люлин".

Пенсионер от "Стрелбище" пък посочва, че навремето, когато е бил по-млад, не обръщал внимание на съседите, но сега, когато по-цял ден си стои вкъщи, има много неща, които го дразнят. "Миналата година тези над мен всяка седмица търкаляха нещо по пода вечерно време, шумът дразнеше много. Те и стените в тези блокове са много тънки, де. Не съм се оплаквал никъде, но една вечер се качих при младежите и им казах, че ми пречат, и се разбрахме да са по-тихи. А те били играли на "бутилка". Оттогава спряха да ги търкалят тези шишета", разказва той.

Запитани дали са се обръщали към кварталните полицаи заради шумни съседи и за какви нарушения, съквартиранти в Студенткия град коментират: "Не. Ако нещо ни пречат, им чукаме на вратата и се разбираме сами. Иначе след всяка сесия се правят купони до късно, но сме се разбрали да ни канят и нас и няма проблем".

Освен да въдворят ред, кварталните инспектори имат правомощия



да предупреждават нарушителите на реда



и да съставят актове, с които да налагат глоби. Има обаче и случай, когато може да бъде предприето и изгонване от дома за определен период от време. Така например преди време некултурен съсед пречел с шумното си поведение и след две поредни глоби последвало предупреждение за изгонване от жилището. Тогава мъжът най-накрая се кротнал. "Един акт променя ситуацията, но не решава проблема. А проблемът идва от това, че хората си мълчат за нередностите", категоричен е инспектор Петров.

Кварталните следят още и за нарушения, свързани с временно пребиваващите чужденци - проверяват ги дали живеят на адреса, обявен след издаване на лична карта. Те са нещо като отдел "Човешки ресурси" на квартала. Следят и криминалния контингент в района си - алкохолици, наркомани, а и психично болните. Проблемите им са мизерните условия, в които работят, ниските заплати и недостигът на служители.



ЗАПОЗНАНСТВО

Преди 4 години столичната полиция започна кампания за запознаване на кварталните с жителите на районите, за които отговарят. Тогава инспекторите обикаляха по домовете с брошури с имената, адресите и мобилните им телефони, за да им звънят при нужда. Тогава полицай обясняваше, че "в голяма степен, както един учител опознава отличниците и слабите ученици, по същия начин ние опознаваме активните граждани". Анкета на "Сега" показа, че почти никой в София не познава кварталния си инспектор въпреки кампанията за запознанство.