В държавата има един човек, срещу когото много се говори, а той мълчи - Пламен Орешарски. Вече сме в петия месец на бурното българско лято и публичното поведение на премиера спрямо протестите е отчетливо - не говори, отбягва демонстрантите, стреми се да не ги дразни. Несъмнено това е кризисен PR, основан на предположението, че бурята сама ще отмине, а всяко рязко движение на Орешарски би я насърчило.

В Софийския университет ври и кипи, окупацията е последвана от контрапротест. Четири дни Орешарски мълча с очевидното намерение да страни от този огън. Накрая промълви, че е готов на диалог, студентите имат право на протест, има какво да чуе от тях, както и той да им каже - изключително премерен, неутрален, предпазлив изказ. Представете си какво би казал в такава ситуация Бойко Борисов.

Трудно може да си спомним отчетлив коментар на Орешарски по повод протестите досега. Каза няколко неща, които бяха в стил



"Спокойно, не ми пречите",



като думите отново не бяха нито войнствени, нито пренебрежителни. "Имам достатъчно информация за това кой подстрекава настроенията срещу мен. Когато след години тази информация излезе, ще бъде интересно четиво",заяви той на 19 юли и това бе най-острото изявление по адрес на демонстрантите. Другото бе делнична скука - "Не съм на върха на щастието, не съм свикнал с блокади", "Не бива да се стряскаме от демонстрации, така е в Европа - хората протестират". Два-три пъти спомена, че все пак ще продължи да управлява, а протестите влошавали бизнес климата. Няколко души се жегнаха във "Фейсбук", но недоволството бе сиво и рутинно, какъвто е той самият.

Абсолютно същото въздържание Орешарски демонстрира и по отношение на въпросите на протестиращите. Те всъщност искаха неща, които той не може да изпълни - да си подаде оставката и да каже кой предложи Пеевски. Но интересното е, че правителството си има адвокат и прокурор. Адвокат е Сергей Станишев, който няколко пъти се зае да обяснява защо бил предложен Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Прокурор пък по делото срещу опозицията е Лютви Местан. Орешарски мълчи за кадровите си назначения, за завареното наследство от ГЕРБ (ролята тук е на Местан),



пасува по непопулярни теми



като тютюнопушенето, където пак адвокатства Станишев. Цялото управленско говорене ("катарзис" на Пеевски, "заварено ято калинки", "ГЕРБ - технология на злото") е поверено на лидерите на БСП и ДПС.

Това несъмнено е целенасочено поведение, при което бащите на коалицията атакуват "врага" и поемат ударите, заслонявайки премиера-цвете от враждебната околна среда. Е, адвокат Станишев по едно време се улиса и каза, че ДПС предложило Пеевски. Прокурор Местан го смъмри, задачките продължиха да се изпълняват в синхрон.

Трябва да се отбележи, че снишаването на Орешарски и изтикването на преден план на Станишев и Местан е изключителна успешна тактика. Вървят вицове, че премиерът влиза в сгради само със заден вход. Недоброжелателното тълкуване е, че се крие като мишка от протестиращите, доброжелателното - че избягва нови конфликти. Каквато и да е причината, лично той не допринесе за ескалация на напрежението. Огънят в такива ситуации се разраства при най-малък повод, Орешарски не го даде.

Тук трябва да отворим скоба - лозунгът и динамиката на демонстрациите му помогнаха. Още от началото Орешарски бе възприет като кукла на конци, която други направляват наляво-надясно, но този печален образ парадоксално бе в негова полза. Протестиращите издигнаха лозунга "Кой предложи Пеевски?". Така бе заметен единственият очевиден отговор - предложи го самият Орешарски на 14 юни 2013 г. пред българския парламент. Търсенето на други виновници отнема от вината му,



хвърля ни в недоказуемата теория



на конспирацията. От няколко седмици протестът е взел на мушка и Конституционния съд, което още повече разпръсква мишените." Разбирам, че исканията са и срещу Конституционния съд, и срещу парламента", каза хитро вчера Орешарски. Играе мач, в който съперникът се мъчи да вкара с една топка гол в много врати. В такъв многобой най-правилната за него тактика наистина е снишаване.

Премиерът и съветниците му ще да са твърде доволни от себе си, защото поведението "говоря само в краен случай" е предприето и по друга взривоопасна тема - бежанците. Чужденци прииждат, правителството е принудено да ги разселва, местни общности протестират. Политици допълнително наливат бензин в огъня, това ще е най-щекотливата тема в перспектива. Да сте чули нещо от Орешарски по нея?

Въпросът сега е колко дълго може да продължи тази тактика. Тя не е полезна за обществото, то трябва да знае много отговори, които, за съжаление, не получи. С нея Орешарски и управляващата коалиция дочакаха изпразването на жълтите павета. Идва обаче зима. От студ и глад боли, буквално. Практиката сочи, че отприщи ли се гняв поради студ и глад, властта също я боли, отново буквално.

Едни протести са ефективни тогава, когато са подплатени партийно и организационно. Още по-опасни са за властта, когато се правят в условия на очакване за спешни избори. Очертават се зимни протести като прелюдия към предсрочен вот. ГЕРБ ще ги подпомага, също и новата партия на Николай Бареков - следващия Яне Янев. Новите сметки за ток



малките заплати, празните джобове



ще подпомогнат политическите сметки с искрен гняв. Може ли Орешарски да мълчи тогава?

Точно преди 6 години Орешарски си изпати при случайно записана от bTV думичка покрай протеста на учителите - нарече преговорите със синдикалните им лидери "седенка". Бившият премиер и настоящ главен опозиционер ББ е далеч по-чуваем от г-н О. Език, тяло и езикът на тялото са в негова полза при всеки дебат. Това обстоятелство правилно е отчетено от правителствените имиджмейкъри, затова Орешарски мълчи. Проблемът е, че безмълвната "седенка" не може да продължава вечно. Все някой ден Орешарски ще трябва да обясни какво цели правителството, как смята да го постигне. Де юре той е премиер.