През последните години католическата църква постоянно е разтърсвана от скандали и позорни афери, които сериозно подкопават нейните основи и позиции. Още през 90-те години на миналия век избухнаха скандали, свързани със свещеници педофили, които разбиха живота на стотици младежи в САЩ. Малко преди това имаше редица финансови афери, свързани с нередности в банката на Ватикана. През последните години пък в редица страни като Ирландия, Холандия и Германия също бяха разкрити позорни случаи на свещеници педофили и как те са били прикривани от висшестоящи представители на католическата църква. Тези страни бяха най-сериозно засегнати заради силно вярващите християни в тях. Именно затова в Германия през последните години има сериозен отлив на католици от църквата, което най-вероятно ще бъде подсилено от последния пресен скандал в страната.

Става дума за епископ Франц-Петер Тебарц-ван Елст от град Лимбург в провинция Хесен, който е притиснат за злоупотреби с църковни средства и заради неверни показания, дадени под клетва. Лавината, която навярно ще помете свещеника, беше предизвикана от едно пътуване на високопоставения сановник до Индия. Той летял в първа класа, за да се срещне с индийските бедняци, но в клетвена декларация заявил, че полетът е бил в бизнес класа. Редом с този конфузен сюжет се разви и скандал около нова модерна епископска резиденция, която трябваше да струва 5.5 милиона евро, а в крайна сметка излезе близо 31 милиона евро.



Тебарц-ван Елст първоначално се направи на шокиран,



че проектът излязъл толкова скъп, но почти веднага бе опроверган от архитектите и строителите, които с документи доказаха, че той е знаел за високата цена. Местни медии цитираха и някои конкретни факти, свързани с новата резиденция. Например, че ваната в личните покои на епископа струва 15 000 евро, че за шкафове и гардероби са платени 350 000 евро, а за една градинка - 783 000.

Медиите, както и много католици и миряни в момента обвиняват Франц-Петер Тебарц-ван Елст в това, че



изпитва прекалено силна привързаност към лукса



Или - както гласи една много подходяща немска пословица - "Проповядва да се пие вода, а сам пие вино". Тази нагласа на епископа влиза в особено силен контраст със скромността, която демонстрира новият папа Франциск, за когото е известно например, че живее във ватиканското общежитие и кара стар "Форд-Фокус". Именно затова Светият отец призова епископа във Ватикана и двамата имаха "сериозен разговор" на 21 октомври. След това обаче стана ясно, че понтификът няма намерение да наказва сериозно свещеника, а ще го остави при него за 2-3 месеца и после той ще се върне в Лимбург, разкри в. "Билд". Целта била да се покаже, че Ватиканът няма да се поддава на обществен и медиен натиск, допълва изданието. "Светият престол смята за целесъобразно монсеньор Тебарц-ван Елст да остане за известно време извън своята епархия, докато се чакат резултатите от разследването. В Лимбург се е създала ситуация, при която епископ Франц-Петер Тебарц-ван Елст засега не може да продължи да изпълнява епископските си функции", се казва в кратко комюнике на Ватикана. Но "Шпигел онлайн" публикува снимка от срещата на папата със съгрешилия епископ, от която ни най-малко не личеше разговорът да е строг. Напротив, и двамата се усмихваха.

53-годишният германски епископ не може просто да си подаде оставката, както си мислят доста миряни. Преди няколко години протестантският епископ г-жа Маргот Кесман се оттегли от поста, тъй като беше спряна от пътната полиция да шофира след употреба на алкохол. Но при католическите епископи е различно -



за да подадат оставка, те първо трябва да поискат разрешение от папата



Засега не е ясно дали Франц-Петер Тебарц-ван Елст би си подал доброволно оставката и дали няма да бъде принуден да го стори. Медиите, които следят работата на новия папа, първоначално допускаха, че Франциск едва ли ще се поколебае - та нали само преди три месеца той вече прие оставката на двама словенски епископи, замесени в рисковани финансови операции с църковни пари. Епископ Тебарц-ван Елст междувременно отказа всички свои публични изяви, включително представянето на една книга и едно пътуване до Израел. Очакваше се той да се обърне със специално писмо до вярващите, само че то в последния момент бе отменено без назоваване на причините. Междувременно пред катедрали в Германия католици постоянно протестират срещу оспорвания строителен проект за резиденция на епископа. "Те си мислят, че ние сме смирени овчици, които търпят всичко и в неделя на литургията само кимаме одобрително. Това не е така. Затова протестирахме пред катедралата", казва църковният референт Йоахим Шефер от католическата общност във Вецлар, цитиран от "Дойче веле". Критиката е насочена не само срещу епископа на Лимбург, а и срещу католическата църква изобщо. "В църквата няма демократична култура. Няма и култура на спора", казва Шефер. През 70-те години на миналия век хората са възлагали големи надежди, че църквата ще се реформира. "Сега обаче виждаме, че тя прави крачка назад", казва той.

След Втория ватикански консилиум в края на 60-те години в католическата църква настъпи известно либерализиране. Епископ Табарц-ван Елст обаче явно е против това. Според Шефер той принадлежи към нова консервативна група духовници. Епископът прокарва например още по-строги правила в литургиите от наложените от Рим и се отнася особено консервативно спрямо хомосексуалните. През 2008 г. срещу встъпването в длъжност на новия лимбургски епископ протестираха много вярващи, свещеници и други църковни служители. Тогава Тебарц-ван Елст реагира остро. С твърда ръка той уволни много от неприятните си критици. Това лято 4000 католици събраха подписка и настояха за повече внимание към потребностите на вярващите. Малко след това избухна скандалът с финансирането на епископската резиденция, което преля чашата.

Спорът около разхищенията на лимбургския епископ оказа влияние и върху информационната политика на останалите епископства в Германия. Голям брой от тях вече разкриха доходите си. Най-богато се оказа това в Кьолн - със състояние от 166 милиона евро. Голяма част от тях идват от държавата. През 2012 г. католическата църква наброяваше 24.3 милиона души, а протестантската църква - 23.6 милиона. Те са получили общо 460 милиона евро от държавния бюджет. Тази ежегодна финансова дотация има исторически причини. В началото на XIX век църквите губят огромна част от състоянията си поради секуларизацията - отделянето на църквата от държавата. Наполеон например конфискува имуществото на църкви из цяла Европа. Оттогава насам те получават един вид компенсации, които са фиксирани в договори с Ватикана. В Германия размерът на паричното обезщетение е различен в отделните федерални провинции. Въпросните държавни пари обаче са само малка част от парите, с които държавата подкрепя църквите. Всяка година те получават и 9 милиарда евро от църковен данък, плащан от тези 50 милиона миряни и събиран от държавата. Освен това църквите в Германия имат приходи от такси, от социалните си институции и заведения, както и от наеми.



Двете големи християнски църкви в Германия



имат множество социални ангажименти - те поддържат болници, детски градини, старчески домове, училища и други. Само малка част от тази дейност обаче се финансира от самата църква. Както пояснява политологът Карстен Фрерк, църковни институции като "Каритас" и "Диакония" влагат едва 2% собствени финанси в проектите си. Останалата част от парите идва от държавата. Държавата плаща дори заплатите на епископи, църковни служители, финансира строежи и издръжката на църковни сгради. Провинция Бавария например финансира общо 700 църкви с обществени средства. Това струва 40 милиона евро. Към това се добавят 90 милиона за издръжката на църковните служители. Църквите в Германия не са длъжни да дават отчет за парите си пред обществеността, нито пък да публикуват информация за всичките си приходи. Това, според мнозина експерти, е скандално. Досега големите политически партии не са посягали на привилегиите на църквите. Самите миряни обаче не са съгласни с това, като през последните две години стотици хиляди са напуснали официално католическата църква в Германия. Според данни на Конференцията на епископите през м.г. над 200 000 католици официално са загърбили църквата. Година преди това други 181 000 католици я напуснаха.

Засега публичната дискусия в Лимбург се насочи в обсъждане в какво да бъде превърната прескъпата резиденция комплекс. Има екзотични идеи - като например да стане Къща на ужасите. Но засега надделява мнението да бъде дадена за подслон на бежанци или бездомници.

Днес католици от цял свят призовават за реформи в католическата църква. Броят на американците, които настояват за подобни реформи, силно нарасна през последните години. Особено след като на бял свят излязоха скандалите за сексуални посегателства от католически свещеници. В Южна Африка, Великобритания и особено в Ирландия също възникват силни реформаторски движения. Полша, Индия и Австралия не остават по-назад. Дори в силно религиозната Южна Америка има много католици, които се противопоставят на официалната линия на Ватикана. Ако това не се случи, то отливът на хиляди, а вероятно и милиони католици от Ватикана ще бъде факт.