Българите продължават да са убедени в красотата и неповторимостта на българската природа. В същото време продължават да дишат най-мръсния и прашен въздух в страните - членки на ЕС, да тънат в боклуци, да се возят в архаични автомобили, влакове и автобуси, да си доставят вода (когато и ако я имат) от престаряла инфраструктура. Парадоксът е, че екологията е една от сферите, за които най-щедро се отпускат пари от еврофондовете. Нещо повече - за следващия програмен период е заложено част от средствата по всяка от оперативните програми да се използва за проекти с еконасоченост. Досега България не успя да се възползва пълноценно от тази щедрост. Крупни суми не бяха усвоени, други вероятно ще бъдат загубени. По всичко личи, че безхаберието може да продължи и в годините на следващия програмен период, до 2020 г.

Сред държавите от Европейския съюз България твърдо е на опашката и по чистота на въздуха, и по рециклиране на отпадъците, и по бързина на прилагане на европейските изисквания. Заради застоя в решаването на тези проблеми Европейската комисия заведе срещу страната ни рекордните 14 наказателни процедури само в сектора екология. Една от тях вече влезе в съдебна фаза и най-вероятно ще се наложи да се плащат санкции в размер на хиляди евро на ден.

За основната оперативна програма в екологията "Околна среда" (ОПОС) е сигурно едно - ще бъдат загубени много пари. Точният размер ще знаем вероятно в края на тази година. През юли министърът на екологията Искра Михайлова оптимистично прогнозираше сумата да е около 29 млн. евро, докато Европейската комисия изчисли, че под риск са 103 млн. евро. Последните и най-песимистични сметки на Михайлова пък са за загуба на стотици милиони. Колкото и да се бърза в оставащите два месеца, многогодишното изоставане няма как да се навакса. А и паническото бързане по правило води до нови проблеми в бъдеще.

Европрограмата за околната среда се слави с изключително лоши показатели и не успя да напредне особено за цялото си седемгодишно съществуване. Всички предвидени и възможни за усвояване средства по нея бяха повече от 3.5 млрд. лв. с позволено наддоговаряне от 162%. Механизмът с наддоговарянето се използва, за да може при евентуален провал на даден проект парите веднага да се пренасочат за друг, резервен. Според последните данни, представени наскоро от екоминистъра, досега плащанията са за общо 1.174 млрд. лева - 33.35% процента от възможните. Още по-тревожно става положението, като се вземе предвид, че има голямо забавяне по верифицирането на разходите. Едва 15%, или 542 млн. лв. са заверените от Брюксел плащания по ОПОС. Управляващият орган по програмата обикновено се оправдава с множеството жалби по различни проекти.



Бездействието струва пари



Това всъщност е изводът от случилото се досега с програмата.

Недостигът на бюджетни средства е друга основна спънка, с която екоминистерството се оправдава. Недофинансирането не е от вчера и продължава през всички години на действие на програмата. Нуждите на ведомството, за да може да покрие плащанията по европейски проекти за 2013 г., се изчисляват на 210 млн. лв. за 2013 г. "Разходният таван на МОСВ е най-нисък спрямо всички министерства", оплака се Искра Михайлова. И посочи, че предвидените суми за капиталови разходи в културното министерство били 123 млн. лв., а на екологията - едва 44 млн. лв. За следващата година задължителни за ековедомството ще са най-малко допълнителни 10 млн. лв. от бюджета, за да може да функционира нормално. А тепърва ще трябва да се изчистват и наследени дългове от 25 млн. лв. от предприсъединителната програма ИСПА. Те са за проектите за реконструиране на пречиствателните станции в Сливен, Кюстендил, Видин и Търговище.

Както всяко ново правителство, и това



не пропусна да прехвърли вината



на предишното. Според министър Михайлова друга причина за лошото състояние на екопроектите е администрацията по различните регионални структури. От общо 1800-те служители в цялата страна през периода 2009 - 2011 г. 915 души са били освободени, а голяма част от новоназначените не са имали подходящо образование, обяснява тя. Малко след встъпването си в длъжност екоминистърът освободи всички директори на регионалните инспекции по околна среда, както и шефовете на националните паркове и басейновите дирекции за управление на водите заради неефективно управление и забавени проекти. На тяхно място все още няма назначени експерти, защото едва сега предстои провеждането на конкурси. Към списъка със спънките екоминистърът прибавя и липсата на активност и ефективност в работата по проектите от страна на общините.

Екопрограмата е единствената, при която само три месеца преди края има множество въпросителни по всички пера за финансиране. 838 млн. лв за пречиствателни станции и за подобряване качеството на въздуха трябва да бъдат договорени, или ще бъдат загубени. 59 млн. лв за системата за отпадъци на Велико Търново пък са под въпрос, тъй като все още няма сключен договор.

Изключително тревожно е положението с проектите по първата и най-мащабна ос за подобряване на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води и за чист въздух. Наскоро министър Михайлова обясни, че 26 водни проекта със сигурност няма да видят бял свят. Те са на обща стойност от над 900 млн. лв. Според нея "успех" ще е, ако дори се приключи с проектирането им. Освен тях има друг пакет с 63 проекта, при които положението е малко по-добро, защото поне имат сключени търговски договори с избраните строителни компании. Реално 40 от тях имат шанс да се осъществят - по преценка на министъра. Всички водни проекти куцат с различни проблеми, вариращи от лоши процедури, обжалване на обществени поръчки, недобро управление на общините и др. Иначе през последните четири месеца има повече разплащания (317 млн. лв.) спрямо цялата 2012 г., когато те са възлизали на едва 238 млн. лв.

Страхът от загуба на милиони принуди предишното правителство да предприеме странна стъпка в опит за спасяването им. Екологични дейности бяха прехвърлени на МВР. Ведомството получи сума от 390 млн. лв. за дейности от ос "Води" за закупуване на екологични превозни средства, с които се целеше подобряването на чистотата на въздуха в няколко града. Ставаше дума за тролеи, трамваи, автобуси, специален вертолет за борба с планински пожари, пожарни автомобили и др. Повече от година след това процедурата за пожарните в МВР дори не е започнала, а всички други, без автобусите, чакат одобрение от управляващия орган на програмата.



Подобни хватки в следващия програмен период няма да има



Просто няма да има направление, по което да се закупят вагони и локомотиви за железниците или за метрото. Не е ясно дали те ще могат да бъдат финансирани и от програмата "Транспорт", която беше свита с близо 400 млн. лв.

Заради жалби по оценките за въздействие върху околната среда има риск от загуба на пари и при депата. Съоръженията в Ямбол, Разлог, Добрич, Самоков може въобще да не се реализират. Според договора за присъединяване към ЕС България имаше ангажимент да изгради 24 модерни депа до 2009 г. Шансът да се измъкнем от наказателна процедура е, ако до края на 2015 г. построим 22 от тях. За 17 има позволение от Европейската комисия да бъдат обединени в един голям проект, чието изпълнение ще е под шапката на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС).

Рискови, по последна информация, са всички проекти в областта на биоразнообразието. Те зависят основно от регионалните структури на екоминистерството, които са и бенефициенти. В това направление влизат развитието на "Натура 2000" и опазването на застрашени редки видове. Именно заради провала на проекти министърът уволни всички директори в регионалните звена. Промяна няма. А само за "Натура" до 2020 г. ще са нужни нови 1.9 милиарда лева...



НОВОТО СТАРО

Незначителният напредък по приоритетите на програмата за околна среда през изминалите 7 г. доведе до това, че те ще останат непроменени и за идните 7 г. В новата ОПОС отново ще се заложи на секторите води (водоснабдяване), третирането на отпадъци с основна тежест развитие на рециклирането им. Третата ос пак ще е свързана с опазването на биоразнообразието и управлението на европейската мрежа от защитени зони - "Натура 2000". Ще има и четвърта ос за финансирането на техническите проекти.