Допреди няколко години парламентарните мнозинства у нас имаха навика да се разцепват и в края на мандата депутатите в тях обикновено бяха по-малко, отколкото са в началото. ОДС през 1997-2001 г., НДСВ и ДПС през 2001-2005 г. и тройната коалиция през 2005-2009 г. завършиха своите управленски мандати с редуциран брой депутати. В десницата до ден днешен дори съществува специален термин за това явление - отлюспване. Последните два парламента обаче въведоха нова практика. В тях управляващите мнозинства с времето се увеличават и реално са по-големи в сравнение с резултатите от изборите.

През 2009 г. само 4 мандата не достигнаха на ГЕРБ, за да има тази партия самостоятелно мнозинство от 121 депутати в парламента. В началото герберите имаха солидна парламентарна подкрепа от още 3 партии, но с течение на времето всички те се оттеглиха. Бойко Борисов и компания обаче решиха въпроса, като де факто си напазаруваха депутати през държавната субсидия. От различни партии се появиха независими депутати, които декларираха, че държавната субсидия, която им се полага, ще минава през ГЕРБ. В замяна на тази услуга те категорично подкрепяха всяка инициатива на управляващите и бяха противници на всеки вот на недоверие. Парламентарните избори преди няколко месеца отредиха на БСП и ДПС 120 депутати. Още в първите дни обаче те реално станаха 121 благодарение на златния глас на лидера на "Атака" Волен Сидеров. В този случай



нямаше доказателства за парични потоци,



чрез които по някакъв начин да се осребрява едно или друго политическо действие. Познавайки нравите на нашенските политици обаче, нищо чудно и сега да става дума за едни пари.

Особено интересен е фактът, че уголемяването на мнозинствата не им гарантира успешно изкарване на мандата и купуването на власт очевидно не е най-добрата политика. Мнозинствата зад Иван Костов, Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев се разцепваха, но и тримата премиери завършиха своите мандати, което е рядко явление в историята не само на прехода, но и на третата българска държава. Докато Бойко Борисов бе свален няколко месеца преди края на мандата си. А настоящото управление пък се разтресе още на втората седмица след няколко скандални кадрови назначения. И едва ли ще има много изненадани, ако и то не успее да изкара мандата си.

Очевидно е, че когато на една власт й се налага да увеличава броя на депутатите в мнозинството, това означава, че резултатите от изборите не са достатъчно солидни за нея. А когато мнозинството зад управляващата партия има мегдан за разцепване, то е достатъчно силно и може да си го позволи поне до един момент. Проблемът за бъдещите управления на България в близките години е, че резултатите от изборите



едва ли ще позволят на една или дори на две партии да управляват



Към този момент не е сигурно дори дали ГЕРБ и Реформаторският блок на следващите избори ще съумеят да сформират мнозинство. Подобно мнозинство със сигурност няма да е особено стабилно по чисто политически причини, но нищо чудно към тях да се прибавят и математически проблеми, свързани с недостатъчния брой кресла в парламента. Що се отнася до БСП и ДПС, на последните избори тези две партии достигнаха своя връх като изборен резултат. Не толкова като реална подкрепа от избиратели, колкото като мандати в парламента. Трудно може да се очаква те да имат самостоятелно мнозинство.



В такава ситуация има два пътя,



които биха могли условно да се нарекат български и германски. Българският модел е по някакъв начин (финансов или свързан с друг вид облаги) да бъдат осигурени недостигащите за самостоятелно мнозинство гласове. Германският е постигане на принципна договорка между две или повече партии, които иначе са политически опоненти, в името на предотвратяването на политическа криза. У нас германският модел не може да се случи не толкова заради принципните позиции на политиците ни. Напротив, те са готови на всичко, за да се докопат до властта. Избирателите у нас обаче често наказват сурово своята партия, ако тя влезе в коалиция с формация, която е била опонент на изборите. Най-красноречив е примерът с НДСВ, която едва ли ще се съвземе, след като влезе в коалиция с БСП през 2005-2009 г. Най-вероятно съдбата на НДСВ ще бъде последвана и от "Атака" на следващия вот. Волен Сидеров спомогна на власт да дойде ДПС, което едва ли ще му бъде простено от електората.