Скандалът около незаконния износ на продукция с възможна двойна употреба от търговищкия завод на държавната фирма "ТЕРЕМ" за пореден път показа, че българските държавни мъже са неспособни и не желаят да носят отговорност. Те просто я прехвърлят на по-дребните риби. Сменен бе съветът на директорите на "ТЕРЕМ". И толкова.
Оттам нататък всичко е нескопосан опит да се замаже скандалът. Повечето от управниците си заровиха главите в пясъка, а някои се покриха изцяло. Премиерът Симеон Сакскобургготски в типичния си стил обясни, че са взети мерки и не бива да драматизираме. Външният министър Соломон Паси се похвали, че сме овладели положението, дори са ни потупали по рамото отвън за бързата реакция. Но пропусна да отбележи, че отвън по-скоро са ни светнали, че правим нещо нередно. Военният министър Николай Свинаров, който е принципал на военноремонтното дружество, смени съвета на директорите, но отказа да коментира за отговорността на заместника си Мехмед Али Джафер, който бе шеф на същия този съвет на директорите. Лидерът на ДПС Ахмед Доган пък изкара едва ли не, че са изнесени болтове и маркучи.
Заместник военният министър Мехмед Джафер обяснява в столичен всекидневник, че осемте поделения на "ТЕРЕМ" имат право на граждански договори и си произвеждат продукция по тях. Той
не се чувствал отговорен и нямало да подава оставка
Интересно тогава кой е отговорен. Зам.-министърът някак "деликатно" забравя, че като шеф на борда на директорите е длъжен да контролира всяка сделка на поделенията. Че не е там само за да получава допълнителни пари, а и да управлява, ако може, дружеството. От фактите от последните дни излиза, че май не може много.
Военният министър Николай Свинаров съвсем правилно насмете борда заради некадърност и безхаберие. Защото всяка сделка трябва да се одобрява от целия съвет на директорите. Това очевидно не е правено. Но Свинаров е принципал на "ТЕРЕМ" още от назначаването си и е невероятно и недопустимо чак сега да се е светнал какъв разграден двор е тази фирма. Като капак на всичко точно заводът в Търговище е един от най-проблемните. Работниците там с месеци не са получавали заплати и правиха протести, които наскоро лично Мехмед Джафер потушаваше - включително и с обещания за допълнителни поръчки за ремонти на военна техника.
Нима военният министър не е знаел за тези проблеми?
И като е знаел, защо не е упражнил полагащия му се по закон по-строг контрол?
Връх на безхаберието и на бягството от отговори обаче постигна Министерството на икономиката. Към него работи междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожение и стоки с възможна двойна употреба. Председател на тази комисия е вицепремиерът и министър на икономиката Николай Василев. Пак в това министерство се раздават лицензите за търговия с оръжие.
Ден след началото на скандала, във вторник, Министерството на икономиката и Министерството на отбраната обявиха специална пресконференция във ведомството на вицепремиера. Половин час преди началото й я отмениха. Вчера пък мнозинството в парламента, след две гласувания, отказа на закрито заседание да бъде изслушан Николай Василев. Според царските депутати искането за изслушване на вицепремиера е неадекватно и безпочвено, защото комисията, която той ръководи, е била заобиколена от извършителите на сделката и затова Василев не можел да се произнесе по този въпрос.
По принцип е вярно, че
вицепремиерът вероятно ще има сериозни трудности да каже какво става в България
В последните месеци той пребивава по-дълго време в чужбина, отколкото в София. Но все пак отговаря за външнотърговската политика и трябва и е длъжен да носи политическа отговорност за спазването на международните ангажименти на България. И фактът, че нещата са тръгнали на самотек, е достатъчен повод да даде нужните обяснения.
И още нещо трябва да направи вицепремиерът - да обясни какво правим оттук нататък. Защото колкото и да се хвалим, че сме затегнали режима за търговия със спецпродукция и стоки с възможна двойна употреба, скандалите си текат един след друг. Парите и комисионите - вероятно също, на принципа, че дето е текло, пак ще тече. От тази гледна точка щраусовият синдром, който обхвана управниците, е повече от вреден.
|
|