"Тревога!", провикна се тази седмица външният министър Соломон Паси и предупреди народа, че Европа ще го постави отново под карантина, ако продължава да й досажда. Призракът на визите се задава откъм няколко западни столици и обетованата Шенгения ще се скрие отново зад хоризонта, препатила от нашествията на нелегални гастарбайтери, ромски просяци и джебчии, мургави и синеоки проститутки, сръчни автоджамбази и всякакви други "туристи", които от десетина години оформят образа на родината зад граница.

Министърът обеща твърди мерки, за да не могат тези "лоши" българи да досаждат повече на Европата. Въпросът е обаче колко лоши и виновни са те.

Защото проблемът не е от тази седмица, нито от тази година, а е част от битието ни, откакто изгря демокрацията.

Границите се отвориха и народът хукна навън - първо поради потребността от свобода, която му е била отказвана толкова дълго, а също и от вроденото любопитство "свят да види". По-късно обаче големите екскурзии с еднопосочни билети зачестиха поради нарастваща нужда, а сега вече - поради нетърпимост.

За десетина години страната са напуснали около един милион българи. Това са



предимно млади, динамични и решителни хора,



способни да започнат от нищото (защото мнозина нямат и какво толкова да губят), които са разбрали, че са излишни в родината си. Те са емигрирали както през визовия, така и през безвизовия период. Нито веднъж властта не се е развълнувала и не е направила опит да овладее този процес. Което може да означава само едно: че тя е имала изгода от него.

В условията на хронична криза управляващите не предложиха друга рецепта за лечение на обществото освен средновековното кръвопускане. Ако въпросните един милион души бяха останали в родината си, официалната безработица нямаше да се колебае около 20-те процента, а щеше да е хвръкнала поне двойно повече. Представете си тази огромна и напращяла от енергия млада маса какво поведение щеше да има, ако не намираше изход навън. Затворена в националните граници, тя можеше да експлодира. Колкото и да е кротък българският народ, системното му ограбване щеше да го принуди да се защитава по-решително.

Политическата класа, която с разноцветните си правителства през последните години следва политика на ротационно преразпределение на една и съща намаляваща собственост, без да създава нова, разбра, че за свиващите се ресурси на държавата най-добре е да има пропорционално намаляване на населението. Напускането на младите не я тревожи, а по-скоро я успокоява.



В застаряващата страна няма опасност от социални сблъсъци



Митингите на пенсионерите са безобидни.

Властта така и нямаше да обърне внимание на масовата емиграция, ако явлението не се съпровождаше и от масова организирана престъпност, която поради разрастването си изби на светло. Докато трафикът на хора вървеше на тъмно, нямаше проблеми. Хиляди жени бяха изнесени да проституират по улиците на западните градове. Автобусите пътуваха като кервани, без да правят впечатление никому.

Парите от организираната престъпност - или поне част от тях - се вливат в България, идват пари и от гастарбайтерите, които помагат колкото могат на родители и близки, и така държавата потрива ръце: емиграцията е доходен бизнес. Първо, гарантира й спокойствие, второ, спестява й разходи за "излишните" хора, и трето - носи й чисти приходи. Сещате ли се вече кой е най-големият трафикант на хора? А най-големият сводник?