"Барабанчико, бий!

Удряй по главите на твърде умните!

Удряй по коремите на твърде ситите!

Удряй по черепите на твърде мъртвите!

Удряй по зъбите на твърде веселите!"

Стефан Цанев





Тези стихове са написани от така свободолюбивия днес г-н Цанев през 1965 г. В тях няма капка ирония. Самият поет ги обяснява в интервю за в. "Работническо дело", дадено през май 1973 г. (стр. 5) . Интервюто е на тема "Как да се пише интересно за комунизма". В него Цанев заявява: "Всеки поет трябва да бъде барабанчик на комунизма... Аз написах това стихотворение, за да покажа, че на първо място в духовния живот на една истинска личност стои комунистическият идеал и комунистическият дух, а след това неговите собствени стремежи и амбиции. Когато човек започне да мисли първо за себе си, а после за БКП, се появяват отклонения от линията на партията, които са пагубни за цялото ни общество. Единственият начин да построим социализма, е да мислим първо за него, а после за самите нас. Именно за това написах "Малка поема за барабаните". Тя е упрек към онези наши съотечественици, които с делата си допринасят за личното си благоденствие, а не за утвърждаването на комунистическите ценности. Всички трябва да станем войници на БКП. Независимо дали сме писатели, журналисти, инженери, строители или работници." Думи на Стефан Цанев.

Позволих си да взема този пасаж от една твърде интересна дипломна работа на студентка от СУ "Свети Климент Охридски", разбира се, с позволението на авторката. Тя се казва Вероника Бикова, студентка е по българска филология, а дипломната й работа е на тема "Идеологически формули и митологеми на властта в българската литература в периода 1944-1989 г.". В нея е изследван



двойственият морал в творчеството



на редица български писатели и поети от споменатия период. За съжаление това е един от малките сериозни опити да се изследва тоталитарното изкуство. За радост той е направен от млад човек, а това показва колко бъркат онези, които разчитат на късата памет. Повод да кажем отново няколко думи за тази памет е датата 10 ноември, която бе отбелязана в медиите с различни спомени и интерпретации.

Стиховете на г-н Цанев, цитирани по-горе, са добро описание на периода преди и след 89-а. Интервюто му - също. Особено в контекста на различните "морални", "гневни" и винаги много "смели" обръщения на поета към властта след 89-а. Техният патос буди смях, но чувството за хумор не може да ни накара да отминем със снизхождение безсрамието, с което това поведение е белязано. Това безсрамие е характерно за цялата плеяда от дежурни "интелектуалци", които узурпираха общественото говорене през последните 30 години. То се превърна в модел на поведение. Недялко Йорданов, Нешка Робева, Светлин Русев, Вежди Рашидов, Божидар Димитров, Кеворк Кеворкян, Любомир Левчев... Не е нужно да изброяваме всичките.

10 ноември е техен празник. Денят, в който



безпроблемно се освободиха от безобразията на миналото си,



за да продължат още по-безпроблемно да творят нови. Денят, в който, вместо да им се поиска сметка, им се даде нов шанс. Денят, който скри доносите им, вместо да ги извади наяве. Денят, който превърна домораслите им съждения в "гласа на общественото мнение". Денят, който удостои неграмотността с държавна награда за духовно развитие. Да им е честит! По-горе споменатата дипломна работа е хубав подарък за техния празник. Един жест на внимание и свидетелство за памет. Надявам се не и единственото.