|
В други страни становището на парламента има задължителен характер. В Ирак обаче то е препоръчително. В случая препоръката да се отхвърли резолюцията е отправена към Революционния команден съвет (РКС) - висшия ръководен орган в Ирак, естествено оглавяван от Саддам Хюсеин.
Обикновено мнението на иракския парламент отразява виждането на Саддам по един или друг въпрос и то рядко се разминава с вземаните от РКС решения. Този път се очаква "изненада". Разбира се, Саддам до последно ще държи в тайна отговора си, мислейки си, че лази по нервите на американците. Във Вашингтон обаче знаят какво ще се случи и се прозяват от скука.
Саддам няма да бърза с отговора
Спектакълът ще продължи до последната минута и, както всяка сладникава пиеска, вероятно ще има хепиенд. На финала би трябвало да се появи "спасителят", който ще се противопостави дори на волята на собствения си народ, за да го предпази от "дявола". Това драматично решение ще трябва да издигне Саддам върху пиедестала на миротворец.
Багдад ще се опита да избегне нова "пустинна буря" или поне да я отдалечи. Саддам ще постави редица условия и ще се пазари за правомощията на оръжейните инспектори. Все пак най-вероятно ще ги пусне, за да се уверят, че онова, което търсят, го няма.
Който търси обаче - намира. Особено ако това е Вашингтон. Защото САЩ са решили да започнат война на всяка цена. Американският президент Джордж Буш е непоколебим в желанието си да смени режима на Саддам. Тези дни той обяви, че ще прояви
нулева търпимост
към всеки опит на Саддам да заблуди инспекторите, след като започнат мисията си. А всяко нарушение на резолюция 1441 ще бъде сметнато за "съществено". Което не означава нищо друго освен начало на война. Още повече че САЩ няма да се нуждаят от допълнителен мандат, за да ударят. Разбира се, при сигнал, че Ирак препятства работата на инспекциите, ще бъде свикан Съветът за сигурност. САЩ ще участват в дебатите, но както заяви държавният секретар Колин Пауъл, "в никакъв случай няма да се откажем да действаме както намерим за добре, ако видим, че те не са продуктивни".
Така че иракският спектакъл, по всяка вероятност няма да има хепиенд. Положението впрочем ще се изясни след малко повече от месец, ако Ирак приеме условията на резолюцията до този петък, когато изтича срокът за решението на Багдад. След това Саддам ще разполага с 30 дни, за да представи пълни сведения за своите химически, биологически и ядрени програми, както и за ракетния си потенциал. Разбира се, ако те не отговарят на истината, това ще бъде сметнато за "съществено нарушение". Ако пък Саддам отхвърли резолюцията, силовата акция от страна на САЩ ще бъде още по-скоро.
Макар че САЩ постоянно повтарят, че войната не е неизбежна, Пентагонът вече е подготвил
план за масирана атака
срещу режима на Саддам и тихомълком увеличава силите си в района на Персийския залив. Планът за военна операция предвижда използване на сухопътни, военноморски и военновъздушни сили, наброяващи 200 000-250 000 души, съобщи миналата седмица в. "Ню Йорк таймс". Нападението ще започне по въздух, после бързо ще се завземат бази в Северен, Западен и Южен Ирак, от които САЩ и съюзническите войски биха могли да действат.
Един от най-показателните сигнали за извършваната подготовка е решението този месец да се премести оперативният щаб на генерал Томи Франкс, който ще ръководи евентуална военна операция срещу Ирак, в новоизграден команден пункт в Катар, посочва Асошиейтед прес.
Въпрос на време е кога Буш ще даде сигнал на Пентагона да започне изпълнението на плана. Разбира се, той ще изчака, за да се намери основателен повод за това. Междувременно ще продължи да търси
вътрешна и външна помощ
Иракската опозиция в изгнание обаче е разединена. Отделните групи нямат сериозно влияние в страната и с изключение на кюрдите в Северен Ирак има малка вероятност да играят някаква роля в евентуална военна кампания. Затова САЩ се насочват към съюзниците си в региона.
Вашингтон може да разчита на подкрепа от Кувейт, който дължи на американците освобождението си по време на войната в Залива.
Йордания е много важна, ако САЩ искат да създадат буферна зона в Западен Ирак, за да гарантират сигурността на Израел. Защото еврейската държава е първата, която би трябвало да очаква иракски удари. Крал Абдула обаче не е склонен на сътрудничество заради населението на собствената си страна, което в по-голямата си част е от палестински произход.
Техеран се изключва като съюзник. Иран бе посочен от Вашингтон като част от "оста на злото" и се страхува, че може да се окаже следващата мишена след Ирак.
Вашингтон има нужда да привлече Турция, за да може да атакува Ирак от всички страни. Анкара обаче не е ентусиазирана от евентуално участие във война срещу Ирак, защото всяко засилване на иракското кюрдско население би импулсирало сепаратистките настроения сред собственото й кюрдско малцинство.
Саддам също усеща войната
и предпочита да действа, вместо да умува коя държава от района ще влезе в съюз с "дявола". Още през лятото парламентът даде на правителството зелена светлина да се подготвя за защита от американска атака. Войнствените речи и закани на Саддам подхранват страховете на Вашингтон, че Ирак ще използва оръжия за масово унищожаване, които се смята, че притежава...
Все пак мощта е в ръцете на САЩ и Вашингтон отсега мисли за бъдещето на Ирак. В най-общи линии плановете са основани на зачитането на човешките права, икономическата свобода и честните избори под наблюдението на международната общност. Доста наблюдатели обаче прогнозират, че след свалянето на Саддам Ирак ще бъде управляван от американска военна администрация. Нейната задача ще бъде да открие и унищожи оръжията за масово унищожение, да ръководи петролната индустрия, да прочисти военния и политическия елит и да контролира обществения сектор. След като сложи ред в държавата, идеята е да предаде управлението в ръцете на новата иракска администрация.
Както отбелязва в. "Вашингтон пост" обаче, подобна администрация може да засили антиамериканските чувства в Ирак и в Близкия изток, както и да потвърди подозренията, че истинската цел на САЩ е да колонизират Ирак и да поемат контрола над нефтените му запаси. Освен това подобна стратегия би могла да отблъсне съюзниците на САЩ в Европа и в Близкия изток от усилията за възстановяването на Ирак.
Но за следвоенен Ирак е още рано да се мисли. На дневен ред е военновременен Ирак.