Разходите по строителството на новата сграда на Европейската централна банка (ЕЦБ) във Франкфурт са нараснали повече от два пъти. Както се случва с големите проекти в Германия, изграждането й е съпроводено с лошо планиране, надзор и изпълнение, а също с безкрайни забавяния.

На 19 май 2010 г. тогавашният президент на ЕЦБ Жан-Клод Трише покани гости на церемония по полагане на първия камък. Те се бяха събрали пред изкоп, от който впоследствие бе издигната футуристична кула - завладяващ 45-етажен небостъргач, символ на общата европейска валута. Трише обяви, че неговата политика на внимателно управление на парите ще бъде приложена и при строителството на новата централа: "Ние гарантираме, че разходите ще останат в рамките на предвидения бюджет". Три и половина години по-късно, през есента на 2013 г., реалността във франкфуртския квартал "Остенде" е съвсем различна. Вместо първоначално предвидените ?500 млн. евро целият проект ще струва най-малко ?1.15 милиарда и дори може да достигне ?1.3 милиарда. Отложен бе и пусковият срок. С първоначално планиран пусков срок за 2011 г., очаква се сградата да не бъде готова за обитаване най-малко до края на 2014 г.

Закъсненията и превишените разходи се дължат на факта, че бившият президент на ЕЦБ Трише и неговият екип са определили



твърде нисък и затова нереалистичен бюджет,



както и на решението им самите те да контролират проекта, вместо да наемат главен изпълнител.

Виенският архитект Волф Прикс и неговата фирма Coop HIMMELB (L) AU са проектирали сградата от стъкло и стомана като две усукани кули, свързани с висящи градини. Небостъргачът прилича повече на гигантска скулптура, отколкото на офис сграда. При наличието на държави от еврозоната, стенещи под тежестта на дълговете, предизвикали гневни протести от Гърция до Португалия, естетиката на кулата на ЕЦБ изглежда странно неуместна. Дали финансираните от данъкоплатците централни банкери наистина се нуждаят от сграда, която е с 30 метра по-висока и два пъти по-скъпа от кулите близнаци на "Дойче банк", най-голямата германска банка?

Когато надзирателите на европарите се преместят в новия си дом, офисите им вероятно ще бъдат сред най-скъпите в еврозоната. Понеже комплексът ще подслони около 2000 служители и за строителството му ще отидат над ?1 милиард, всяко работно място ще струва ?600 000, или колкото една твърде комфортна еднофамилна къща. На пазара работно място за ?30 000 евро обикновено се смята като "висока класа".

Централните банкери на Европа отдавна лелеят мечтата да имат своя престижна централа. Когато ЕЦБ бе създадена през 1998 г., първоначално те заемаха 40-етажната сграда на площад "Вили Бранд" в центъра на Франкфурт. Но там те никога не се чувствали като у дома си. Сградата не подхождала на социалния им статут на самоуверени банкери.

Първият президент на ЕЦБ, покойният холандски политик Вим Дуизенберг подкрепил идеята за нова централа. В началото на 2002 г. - малко след въвеждането на еврото, банката придоби за ?60 млн. парцел на мястото на предишния пазар за плодове и зеленчуци във Франкфурт.

Няколко месеца по-късно ЕЦБ обяви конкурс за новата си централа. Комисия от класни експерти хареса най-много авангардния проект на Прикс. Две години по-късно, когато Трише вече бе поел ръководството на банката, проектът на Прикс бе окончателно одобрен след направени няколко поправки от първоначалния вариант. Планът предвиждаше също кулата на банката да бъде построена с главен изпълнител, както обикновено се прави с такива големи проекти.

Но приемът на заявки (за главен изпълнител) бе спрян през 2008 г., след като стана ясно, че нито една строителна компания в Европа не желае да реализира проект с бюджет от ?500 милиона. Съответно отпадна и крайният срок на проекта, предвиден за 2011 година. Според източници от строителния бранш тогава само една фирма, Zublin AG, част от австрийската група Strabag, е представила конкретна оферта. Zublin оценила разходите на ? 1.3 милиарда - това е стойността на проекта днес, няколко годни по-късно.

Трише и неговите банкери са смятали, че могат да намалят разходите по проекта, ако те самите го управляват. Договорите за строителството, за технологиите на изграждане и за вътрешно обзавеждане например



са били разделени и предложени поотделно на търгове



Инженеринговата фирма Drees&Sommer бе определена да управлява тръжната процедура, а и като ръководител на проекта трябваше да контролира планирането и строителството. Едно от основните задължения на ръководителя на проекта е да намери фирма, която да се справи със строителството, тъй като Прикс и партньорите му са отговаряли само за идейния проект. Договорът бе спечелен от строителната фирма Gassmann+Grossmann. Имаше обаче един проблем: Drees&Sommer държеше 39-процентов дял в холдинг от Щутгарт, който пък притежава Gassmann+Grossmann.

Скоро съмнителното уреждане привлече вниманието на съда. Компания, която е участвала в търга и го е загубила, подаде жалба през ноември 2009 г. до Съда на Европейските общности в Люксембург и поиска обезщетение от ЕЦБ за нанесените щети. Според тази компания ЕЦБ е трябвало да изключи Gassmann+Grossmann от тръжната процедура заради "възможен конфликт на интереси".

Това обаче не е обезпокоило банкерите от ЕЦБ, които не са имали никакъв опит в строителството на небостъргачи. В съда те признаха, че са знаели за специалните отношения между ръководители на проекта им и изпълнителя и че след като внимателно са ги проучили, не са почувствали, че има проблем. Според документите, подадени от техните адвокати, независими експерти по строителството, наети от банката, са разгледали офертата на Gassmann+Grossmann и са стигнали до извода, че тя е най-убедителната. По общо мнение фирмата Drees&Sommer не е участвала в решението.

Въпреки това доводът на адвокатите на ЕЦБ не били много убедителни за съдиите в Люксембург, тъй като офертата на победения конкурент била значително по-евтина. Дали банкерите не са позволили да бъдат баламосани? Съдът им препоръча да се споразумеят с ишеца, за да се избегне съдебен процес. Това накара ЕЦБ да плати около ?300 000 на ищеца в началото на тази година. Официално плащането бе формулирано заради пропуснати ползи, в действителност обаче то бе повече като запушване на устата. Споразумението включваше една неогласена клауза. "По искане на ищеца и в интерес на двете страни правният спор се урежда по взаимно съгласие", казва говорителката на ЕЦБ.

Междувременно работата в "Остенде" напредваше. Baresel, средна строителна компания от Вюртенберг, Югозападна Германия, пое отговорността за грубия строеж. Основата бе излята, построени бяха и две нива на подземния гараж. Но скоро след това изскочиха и първите технически проблеми.



Вентилационните шахти бяха твърде малки или изобщо бяха забравени



Бяха ли тези проблеми плод на небрежната работа на Baresel? Или пък Gassmann+Grossmann е предоставила неточни планове ?

Така или иначе с Baresel бе постигнато споразумение, включващо клауза да не се разкрива договореността. Нито Baresel, нито ръководството на Gassmann+Grossmann желаят да коментират въпроса.

След като участието на Baresel приключи, ЕЦБ реши да не предлага нови оферти за търгове, за да избегне загубата на още време. Така тя стигна до договор за строителство с Zublin AG - компанията, която първоначално предложи ?1.3 за цялостното изграждане на новата централа на ЕЦБ.

Миналата година сегашният ръководител на ЕЦБ Марио Драги потвърди, че разходите за проекта са се увеличили с ?350 милиона евро. Според твърденията само носещата конструкция на двете усукани части на небостъргачите струва ?100 милиона.

Оттогава разходите вероятно са нараснали още повече. Досега паричните надзиратели на Европа не са обяснили на обществеността защо техните оценки са били погрешни. ЕЦБ не е представила нито една прогноза за бъдещите разходи. Годишните й доклади до Европарламента съдържат информация за новата сграда, която е неразбираема и със ситен шрифт.

Във всеки случай частта от сградата, която ще бъде открита за обществеността, стана значително по-скъпа от първоначалните сметки. Центърът за посетители с изложбената зала и ресторант се строи на мястото на стария закрит пазар, който е в основата на кулата. Подсилената стоманобетонна конструкция от 20-те години на миналия век е известна като Kappeskathedrale - "Боклуджийска катедрала" или "Нелепа катедрала."