|
| Меглена Русенова |
- Госпожо Русенова, Българският енергиен холдинг неотдавна лансира идеята за 30% данък върху приходите на ВЕИ централите. Докъде стигна това предложение?
- Тази идея е абсурдна и незаконна. От холдинга смятат, че така ще балансират системата, но това по-скоро би имало обратен ефект. Опитът, който имаме от септември миналата година с въвеждането на цената за достъп от 40%, която бе отменена от Върховния административен съд (ВАС), само показва, че проблемите няма да се решат с незаконни действия.
Въвеждането на ретроактивен налог би нанесло сериозен удар върху нашия бизнес. Нещо повече - би се отразило на репутацията на България като стабилно и предвидимо място за инвестиции. България е част от ЕС и мисля, че най-добрите решения за енергетиката ни са тези, които се основават на добрите европейски практики. Не на последно място, поставянето на слънчевите панели и разнообразяването на източниците на енергия създават реална възможност за намаляване на сметките за ток на всеки гражданин.
- Един от мотивите за това предложение бе свързан с финансовото състояние на НЕК, която - да си го кажем направо - е почти пред фалит.
- НЕК е в тежко финансово състояние от много години. Задлъжнялостта на компанията се дължи в най-малка степен на ВЕИ производителите. Тя е резултат от лош менджмънт и лошо управление години назад. Ние настояваме за международен одит на БЕХ и на дъщерните му дружества като НЕК и Електроенергийния системен оператор, за да се види истинското им финансово състояние. В момента ние например не знаем дали техните годишни отчети са заверени. Настояваме държавата да се вслуша в препоръките на Световната банка и на ЕК от докладите им през май тази година.
- Една от препоръките бе да се закрие Българският енергиен холдинг, за това ли говорите?
- Това бе само една от многото препоръки. Държавният енергиен сектор трябва да се реформира. Без ясна визия за развитието на енергетиката, без стратегия и реформи няма как да се постигне ефективност. Няма да се стопят и дефицитите в системата, които продължават да дълбаят дупка в енергетиката. Прехвърлянето на проблемите на БЕХ и НЕК върху зелените централи е опит проблемът да се пренесе от болната на здравата глава. Държавата трябва да приеме стратегия, по която да определи следващите си стъпки за модернизирането на енергетиката. Приветстваме решението на парламента, който задължи министъра да създаде нов документ, но според нас за това трябва да се потърси и помощта на независими външни експерти от Световната банка, Еврокомисията, ЕБВР и др.
- Как е регулирана работата на зелените централи в останалите страни от ЕС?
- Като цяло развитието на ВЕИ сектора във всяка страна от ЕС се приема като добра новина. Едва няколко държави, сред които и съседна Гърция, се опитаха да приложат такива ретроактивни мерки, за каквито в момента се говори и у нас. Във всяка от тези държави впоследствие данъкът бе отменен в рамките на националните им съдебни системи и парите се възстановиха на производителите на "зелена енергия". Единствено в Чехия Конституционният съд потвърди подобни мерки, но в момента чешките инвеститори водят дела в Международния арбитражен съд във Вашингтон срещу Чехия. Там при всички случаи ще се стигне до връщане на иззетите пари от производителите заедно с лихвите. Ние трябва да се поучим от този лош опит и да не допускаме подобни грешки. В същото време трябва да видим опита на Германия, Франция, Италия, Белгия, които имат добра регулация и добре балансиран пазар. Затова ние обмисляме фотоволтаичните производители да поемат частта, която обществото плаща за балансирането ни. Това са големи разходи, които ние все още изчисляваме, но приемаме за справедливо да разтоварим обществото от тях.
- Какво означава самото баласиране?
- Слънчевата енергия е достъпна през деня - обяснимо е. През отделните часове на деня производителите на енергия от слънце би следвало да подаваме почасови прогнози за нашето производство. Това е трудно, тъй като не знаем колко време и колко силно ще грее слънцето, ние създаваме известни проблеми на системата, защото подаваме една заявка към държавната ЕСО и НЕК, а изпълняваме различна. В момента разходите по балансиране на мрежата се покриват от ЕСО, която управлява цялата система. Ние предлагаме като справедлив компромис самите производители да поемем разликата, която в момента плаща обществото. Надяваме се балансиращият пазар да заработи от Нова година.
- Поемането на тези разходи от ВЕИ централите не означава ли по-ниски сметки за ток, или това ще бъде балансиране в рамките на системата, което няма да засегне крайните потребители?
- Това е работа на ДКЕВР. В крайна сметка ние ще плащаме един ресурс, който трябва да се премахне от обществените разходи, плащани до момента. Не е ясно обаче кой контролира останалите производители - заводските централи, сертификатите за високоефективно комбинирано производство и др. Трябва да се направи цялостен анализ за финансовия ефект върху системата от новите поправки в Закона за енергетиката. Ако те се прилагат и контролът им е ефективен, то не би трябвало да има финансови дефицити.
- Защо най-лошите в цялата система се оказаха зелените централи и ЕРП-тата, при положение че държавата задава правилата?
- Може би ние като сектор не сме достатъчно активни, за да обясним на хората плюсовете от произвеждането на енергия от ВЕИ. В същото време срещу бранша бе проведена целенасочена кампания, която до голяма степен бе институционална, тъй като ВЕИ секторът зае нишата на конвенционалните производители. Във всички държави, които развиват ВЕИ, обаче са безспорни два ефекта - по-чист въздух и по-ниска цена на електрическата енергия.
- Докъде стигнаха делата в съда срещу цената за достъп, въведена от ДКЕВР?
- Делата вървят и фирмите продължават да печелят, тъй като това бе една незаконна такса - нещо, за което ние предупредихме още след като тя бе определена от ДКЕВР. В момента ЕРП-тата отказват да възстановят събраните пари. Точно изчисление на сумата може да се направи от енергийния регулатор, който е наясно от кого какви суми са били събирани. Отказът на дружествата да ни върнат парите е незаконен, а самото събиране на тази такса бе наказание на един цял сектор. В резултат на това към ЕРП-тата бяха насочени огромни финансови ресурси. А с цената за достъп не само че не бяха решени проблемите в енергетиката, както се надяваше ДКЕВР, но те дори се задълбочиха. Сега ние сме изправени пред нова съдебна битка, този път с ЕРП-тата за това те да ни възстановят незаконно събраните пари. А от ДКЕВР очакваме да отмени своето решение за събирането на цената за достъп, за да може, макар и със задна дата, да коригира грешката си.
- Има ли процедура, по която ДКЕВР да принуди ЕРП-тата да върнат парите на централите?
- Отмяна на решението би дала аргумента дружествата да ни възстановят сумите. Това е въпрос и на уточняване на процедурите. Ние сме инвестирали при ясна рамка и сме очаквали, че законът ще се спазва. Не сме предполагали, че ще трябва да водим безкрайни съдебни спорове. Тъй като трите ЕРП-та засега не смятат да върнат незаконно събраните пари, ние ще продължим да търсим по съдебен ред защитата на своите интереси. От друга страна, след въвеждането на цената за достъп огромната част от ВЕИ фирмите преструктурираха кредитите си. Това бе голям трус както за самите инвеститори, така и за банките. Затова очакванията ни са за стабилна и законна регулация, която да третира равнопоставено всички участници в енергийния сектор.
Или няма кой да плаща 200 евро/МВч субсидия - мат'риалът кофти, хем намаля потреблението, хем не плаща.