Преди няколко дни титулуваният години наред като ръководител на мафията и "глава на Октопода" Алексей Петров поиска да пътува в чужбина. Две години по-рано подобно желание щеше да взриви обществото и медиите. Днес изглежда нормално, защото делото толкова дълго беше влачено, че сега обвиняемите по закон имат право да са на свобода, а с разрешение на съда - и да минават границата.

Наскоро дори главният прокурор Сотир Цацаров заяви:



"Кога чухте от мен, че делото "Октопод" е приоритет



за прокуратурата? По-важно ли е от дело за убийство в окръжния съд в Бургас или Добрич?" Въпросът бе отправен към ръководителя на спецпрокуратурата Светлозар Костов, който е и наблюдаващ обвинител в процеса срещу Петров и обвинените заедно с него. Ако преди две години Борис Велчев си бе позволил подобно изказване, със сигурност щеше да бъде разпънат на кръст, защото тогава това дело беше приоритет. Тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов и премиерът Бойко Борисов бяха заложили много на него. За тях двамата процесът срещу Петров беше изключително важен, за да покаже срастването на мафия и държава, дългогодишната безнаказаност на големите престъпници и най-вече как ГЕРБ за нула време ликвидира тази несправедливост. Само че не се случи. На този фон желанието на Петров да пътува в чужбина не изглежда никак странно, след като самият той неведнъж е казвал, че делото срещу него е плод на личен интерес на експремиера.

В момента делото "Октопод"



е тръгнало надолу по стръмното бавно, но сигурно



Поне две от най-важните фигури по него "висят" на косъм. Съдия Румяна Ченалова е на прицел, след като се оказа, че срещу нея има разследване в Македония за нейни действия като адвокат през 2004 г. Според властите в Македония тя е свързана с фирми, които са източили 2.5 млн. долара от държавния холдинг "Македония Табак". Заради това Висшият съдебен съвет (ВСС) започна дисциплинарно производство. Засега срещу Ченалова няма повдигнато обвинение, нито дисциплинарно наказание, но ако това се случи, тя ще бъде отстранена от делото и то ще трябва да започне отначало.

Това обаче не е единственият вариант делото да бъде забавено. Отскоро жегата застигна и прокурора Костов, и то по начин, който не би се харесал на никой негов колега. Той бе кандидат за апелативен спецпрокурор, но на конкурса във ВСС не получи нито един глас в своя подкрепа, регистрирайки рекордно ниския резултат от нула на вота. Тогава Костов коментира, че надпреварата с колегата му Даниела Попова е била хроника на една предизвестена смърт, но едва ли подозираше какво го чака. В края на миналата седмица във ВСС постъпиха писма от негови подчинени от спецпрокуратурата, които го обвиняват в



психологически натиск и "лов на вещици"



сред тях. Отговорът бе светкавичен - въпросът ще се разглежда от етичната комисия на ВСС, която ще прецени дали да започне производство срещу Костов заради нарушения на Етичния кодекс на магистратите. На пръв поглед това не е чак толкова страшно - при такива производства рядко се уволнява - но за един магистрат е достатъчно да има висяща дисцплинарка. Това автоматично означава, че той става "по-мек", лесно се поддава на внушения и натиск.

Според самия Костов цялата атака идва заради негово телевизионно интервю, в което заяви, че конкурсът, на който се провали, е бил нагласен и че има лобита, които искат да спрат делото "Октопод". Т.е. каза неща, които всеки в системата премълчава. Истината обаче е, че не е нужно той да е направил каквото и да е, за да се раздели с поста си. Магистрати като него и Ченалова, че дори по-висшестоящи, са изключително лесни за премахване, ако достатъчно мнозинство от членове на ВСС бъдат "посъветвани" от точните хора по правилния начин.

Само два примера - бившият зам. главен прокурор Галина Тонева бе



отстранена светкавично само след две-три медийни публикации



за нейни връзки с "енергийния октопод" и участие в отказа на прокуратурата да обжалва оправдателните присъди по делото за източване на 7.5 млн. евро от програма САПАРД. По това време Тонева бе част от екипа на Цацаров, като изглеждаше, че главният прокурор желае да работи с нея, след като двамата бяха конкуренти за най-високия пост в държавното обвинение. Именно той внесе предложението за отстраняването й, което бе прието без никакви дебати. По сходен начин от сцената слезе и Камен Ситнилски, за когото се говореше, че има много силни позиции в прокуратурата - 40-годишен стаж, авторитет и т.н. ВСС го премахна за по-малко от 10 минути, макар и временно. Но срещу него се води и дисциплинарка, изходът от която може да е уволнение.

В интервюто си Костов спомена също,



че са се случили неприятни неща със служителите на МВР,



които са работили по това дело. От вътрешното ведомство не можаха да кажат дали въпросните служители са уволнени. Оттам се оправдаха, че по това разследване са работили ГДБОП, която бе закрита, а хората й - пратени в ДАНС. Като се има предвид последното, няма да е изненада, ако въпросните полицаи са били уволнени или пък пенсионирани набързо, какъвто обичай имат в МВР.

Много важно е да се подчертае, че сегашният развой по делото "Октопод" бе очакван. Още повече, ако се изхожда от тезата, че то е политически инспирирано. Кой би повярвал, че прокурорите и съдиите са избрани независимо, след като това бе едва ли не приоритет номер 1 на ръководството на ГЕРБ? И дали не се е разчитало, че може да се въздейства, да речем, на съдийката с македонските й истории, ако се запъне и не отсъди в "правилната" линия? Тук изобщо не става дума за личните качества на магистратите, а за дълбок и изключително сериозен проблем на цялата система, а именно -



зависимостта й от политиците, която е изключително явна



Малко преди да стане ясно, че Костов ще бъде мишена на етичната комисия, Цацаров го командирова да довърши делото с аргумента, че така няма да има никакви съмнения, че политическата ситуация влияе върху делото. На твърденията на Костов главният прокурор отговори така: "Хайде да не политизираме чак толкова нещата. Не приемам терминологията на колегата. Той говори три пъти за смяна конюнктурата. Ако говориш за промяна в обстановката и възникване на конюнктура, ще се замисля, но ако говориш за смяна на конюнктурата, значи преди това си работил за една предна конюнктура, поне аз така го разбирам."

Интересно е в този ред на мисли да се попита дали държавното обвинение щеше да започне две разследвания срещу Цветан Цветанов и да извика на разпит Бойко Борисов по случая "Мишо Бирата", ако двамата бяха все още на власт. И не са ли това действия, съобразени с актуалната конюнктура?