Имам земеделска земя. Може ли принудително да ми я отнемат, ако примерно не мога да си плащам вноските по кредит?

Ю.Щ., София





Гражданският процесуален кодекс (ГПК) е посветил специални текстове на т.нар. несеквестируеми вещи. Това са вещи - движими и недвижими, срещу които не може да бъде насочено принудително изпълнение. При тях и на теория, и на практика не може да има отнемане, включително и заради дълг.

Така например не може да се пипа жилище на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище независимо от това дали длъжникът живее в него. Има хипотеза, че ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, то надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността". Това означава първо, че задължително длъжникът или друг член на семейството му не трябва да има друго жилище, включително и идеална част от такова. Освен това единственото жилище остава за длъжника изцяло само ако не надхвърля жилищните нужди. Това се определя от специална правителствена наредба за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство. В нея са посочени и конкретни размери на жилищните нужди. Така при едночленно семейство те са 25 кв. м жилищна площ. При двучленно семейство са 40 кв. м, тричленно семейство - 55 кв., четиричленно семейство - 70 кв. м.

В чл.444 от ГПК са изредени и още няколко случая, при които изпълнението не може да бъде насочено върху конкретни вещи на длъжника - физическо лице. Така не може да има принуда и отнемане спрямо необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец, а за земеделските стопани - до нова реколта или равностойността й в други земеделски произведения, ако няма такава. Не могат да бъдат взети и необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три месеца. Както и машините, инструментите, пособията и книгите, необходими лично на длъжника, упражняващ свободна професия, или на занаятчия за упражняване на неговото занятие. Несеквестируеми са и "необходимите две глави работен добитък, една крава, пет глави дребен добитък, десет пчелни кошера и домашните птици, както и необходимата храна за изхранването им до нова реколта или до пускането на паша". Същото се отнася до "вещи за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство, посочени в списък, приет от Министерския съвет".

И тук стигаме до конкретните въпроси и техните отговори. Според ГПК не може да се посяга принудително и спрямо земите на длъжника - земеделски стопанин: "градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев - за една година".

Съдебната практика определя, че въпросната "норма има за цел да гарантира лицата, чието занятие е свързано със земеделското производство като основно средство за препитанието им, бранейки имуществото им, чрез което осъществяват такава дейност". Тук е най-важно да се отбележи, че за да се възползва някой от защитата срещу принудително изпълнение по тази линия, то задължително трябва да е регистриран като земеделски производител. Не може да има защита само и единственото, защото земята е земеделска, защото става дума за ливади, градини, лозя, ниви. Дори и ако самите те са регистрирани като земеделски. Трябва на всяка цена съответният човек да е регистриран като земеделски стопанин, като земеделски производител. Норми за това как става има и в закона, и в наредби. По правило физически лица се регистрират като земеделски производители в областните дирекции "Земеделие" по постоянния си адрес, вписват се в регистъра на земеделските производители и им се издава регистрационна карта. Към Министерството на земеделието и храните се създава и поддържа специален регистър на земеделските производители.

Съдебната практика сочи, че "въпросът за несеквестируемостта на имуществото на длъжника, спрямо което е насочено принудителното изпълнение, може да бъде повдигнат във всеки момент от развитието на изпълнителното производство по повод конкретно предприети срещу него действия, но в материалноправен аспект се поставя и преценява към момента на насочване на принудителното изпълнение спрямо конкретното имущество на длъжника". Това означава, че съответният човек трябва да има регистрация в момента на насочване на принудителното изпълнение, за да се ползва от защитата.

Важно е да се знае, че според чл.445 от ГПК от забраните срещу принудителното изпълнение "не могат да се ползват длъжниците относно вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор".

Точно от забраните за едното жилище и за земеделската земя пък не може да се възползват още две категории лица. Едните са "длъжниците по задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и от финансови начети". Другите са "длъжниците за случаи, предвидени със закон". Срещу тях принудително изпълнение, включително и спрямо земя, лозя, гори, може да има.