Има дела, които се превръщат в пример за дефектите на съдебната власт. Такъв е случаят със сагата "Топлофикация". Разследванията срещу бившия шеф на столичното дружество Валентин Димитров започнаха гръмко през лятото на 2006 г., когато Бойко Борисов беше кмет на София. Тогава Димитров се сдоби с прякора Топлото и всеки научи как е ял синьо сирене за сметка на дружеството и е разпускал в служебното джакузи. През 2009 г. Законът за амнистията огря част от членовете на бившия борд на дружеството. И петима души, които бяха подсъдими за безстопанственост заедно с Димитров, се отърваха от обвинения.

И сега, повече от 7 години след старта на сагата, няма изгледи, че някой от четирите процеса срещу Димитров ще приключи скоро. А и след толкова години, какъвто и да е крайният изход от делата, и подсъдимият, и обществото едва ли ще усетят справедливост. Без значение дали Димитров ще излезе виновен или невинен от съда, той лесно би спечелил дело срещу държавата за бавното правосъдие. Засега обаче всяко "развитие" по процесите изважда на светло проблемите на системата.

Преди седмица Софийският апелативен съд (САС) разби на пух и прах 14-годишната присъда, четена на Димитров от Георги Колев през юни 2009 г. по делото за източване на 6 млн. лв. от "Топлофикация". Апелативните съдии са установили, че мотивите на Колев за присъдата не просто са пестеливи на правни изводи и юридически анализ, но и са дословно преписани от обвинителния акт. А когато няма мотиви, все едно няма присъда. Между другото, това е второто дело, по което



съдия Колев е изловен като копи-пейстър



Другото е процесът за източване на САПАРД. САС върна "Топлофикация" на прокуратурата, защото откри и друга сериозна грешка на Колев - дал е ход на процеса, без да обърне внимание, че в обвинителния акт има нарушения, които трябва да бъдат отстранени от прокуратурата. Прокурор по всички дела от серията "Топлофикация" е зам.градският обвинител Божидар Джамбазов.

Колев може и да е завършил право в школата на МВР и да преписва, но явно има достатъчно солидна причина да е високо оценен от кадровиците в съдебната власт и лобистите от изпълнителната. Той бе зам.-председател и председател на Софийския градски съд. А сега е председател на Върховния административен съд, един от тримата големи в системата наред с шефа на Върховния касационен съд и главния прокурор.

По казуса с източването на "Топлофикация" САС се произнася за втори път по казуса. Веднъж вече друг състав на съда призна за невинни Димитров и останалите четирима подсъдими. Третата инстанция обаче върна делото за ново гледане на апелативно ниво. Сега в съдебния пинг-понг се включва и прокуратурата.

И другите дела срещу Валентин Димитров не са в цветущо състояние. Т. нар. процес за джакузито е на втора инстанция в САС. По него след 2 години заседания на 14 декември 2010 г. градският съд призна бившия шеф на дружеството за виновен за тежка безстопанственост и му даде 3 години затвор. След това на съдия Димитрина Ангелова й трябваха близо 2 години да напише мотивите си и да "пусне" делото към апелативния съд. Колкото и натоварен да е един магистрат,



2 години са прекалено дълго време за писане на мотиви,



на практика подигравка с правосъдието.

Нищо добро не може да се каже и за процеса за пране на пари срещу Димитров. Той тече толкова бавно, че "тече" не е точната дума за това, което се случва с него. Тук обвинение имаше и майката на Димитров, която се спомина, преди да чуе присъда. Това дело, което се гледа от съдия Петя Крънчева, тръгна на 4 декември 2009 г. Досега по него е имало 32 заседания, показва електронното деловодство на съда. Поредното ще е през декември. Каквото и да се случва в един процес, ако 4 години съдията не успее да организира нормалното му протичане и приключване, не може да не се появят съмнения, че шиканирането не е умишлено. Най-натрапващата се причина е, че колкото по-дълго отлага приключването му, толкова по-дълго Крънчева няма да поеме отговорност да произнесе присъда, а после да трябва и да я мотивира в срок. Протакането на процеса започна още преди старта му. Съдия Крънчева държа папките 5 месеца, преди да реши, че прокуратурата е допуснала нарушения, и затова обвинителният акт трябва да й бъде върнат. При това "раздвижването" дойде чак след като комисия от Висшия съдебен съвет тръгна да проверява хода на делото. Нищо от това обаче не попречи на Крънчева да бъде издигната до зам.-председател на градския съд от шефа му и семейна приятелка на Цветан Цветанов Владимира Янева и одобрена от съдебния съвет. Крънчева е



пословична с редовните си почасови закъснения за дела,



демонстрация на неуважение към подсъдими, прокурори, адвокати, свидетели. Тя обаче се радва на комфорт в работата си, защото като заместник на административния ръководител получава по-малко дела за гледане от редовите си колеги.

Пълен хаос е и четвъртото, т.нар. валутно дело срещу Димитров, което през декември трябва да тръгне за втори път в Софийския районен съд. В края на декември 2011 г. се чакаше последната дума на градския съд, където делото висеше на втора инстанция от 15 юни 2009 г. Първата инстанция - районният съд в София, даде на Димитров 5 години затвор. Ако градският съд бе потвърдил присъдата, тя щеше да влезе в сила, а Димитров трябваше да отиде в затвора. Съдиите Мими Петрова, Румяна Ченалова и Даяна Цветанова проведоха 9 заседания по делото и 5 месеца след като приеха казуса за изяснен, изведнъж решиха, че прокуратурата е допуснала куп пропуски, и й го върнаха да ги оправи. Това е второто връщане на делото с открити пропуски на прокуратурата. Първото бе на 28 август 2007 г. още преди да му бъде даден ход в районния съд. Прокуратурата тогава се поправи бързо и още на 26 октомври 2007 г. папките отново бяха в съда. А през 2014 г. по това дело започва да изтича давността за наказателно преследване сделка по сделка. Така че може и изобщо да не разберем виновен ли е Димитров по него.

Въпросът за вината на бившия шеф на Топлофикация не е единственият, който трябва да получи отговор в края на сагата. Трябва да стане ясно наистина ли той е най-големият престъпник на 2006-а или е удобна жертва за докладите до Брюксел. А също и каква е причината за абсурдите, произведени от някои магистрати по делото. Обикновен мързел и некадърност, непозволено влияние или комбинация от двете. И ще понесе ли някой отговорност за това, че е превърнал съдебната система в посмешище.