Може ли травма при секс по време на командировка в мотел, посочен от работодателя ти, да мине за застрахователно събитие и потърпевшото лице да бъде обезщетено? Ето с тази дилема австралийското правораздаване се е занимавало цели шест години, стигайки до окончателното решение едва в края ни миналия месец. Елементарният наглед случай се оказал с повишена трудност за Темидата на седмия (и най-малкия) континент. Преди да каже последната си дума, тя се е мятала от крайност в крайност по, общо взето, еднозначния казус. Така обаче се получава, когато правораздаването се базира колкото на факти, толкова и на тълкувания - или на това дали чашата е полупълна или полупразна.

И тъй казусът се случил през ноември 2007 година. Тогава 30-годишна служителка от държавно учреждение в Сидни е била изпратена в двудневна командировка в град Ноура на 130 км от най-големия австралийски град (по разбираеми причини англоезичните медии не огласяват името й). Тя имала медицинска застраховка, която е покривала професионалната й дейност. В Ноура обаче младата жена се видяла със свой познат и след края на работния ден двамата се разбрали да вечерят в мотела, в който тя отседнала. Тук трябва да се уточни, че мотелът бил избран (явно заради цената) и платен от работодателя й. Така или иначе след вечерята двамата се озовали в стаята, съответно и в леглото й. Докато обаче правили секса, лампата над леглото паднала върху лицето на жената. Очевидно осветителното тяло не издържало на магнитуда на страстта и се сгромолясало върху нищо неподозиращата държавна служителка. По принцип това може да бъде христоматиен пример за вицове на тема секс или за антология на сексуалните подвизи.



Произшествието обаче се оказало тежко за жената



Сериозно пострадали носът и устата й, тя трябвало да постъпи в болница, впоследствие изпаднала в депресия и повече не могла да работи като държавна служителка, както уточни телевизия Си Би Ес.

Тя поискала обезщетение от държавната компания "Комкеър", която правила медицински застраховки за държавните служители. Първоначално компанията се съгласила, но след като извършила подробно разследване на случая, променила отношението си. "Комкеър" отказала да плаща застраховка с довода, че травмата няма производствен характер, случила се е в извънработно време и не на работното място. Тогава потърпевшата се обърнала към Темида.

През 2010 г. делото се гледало от административен съд, който отхвърлил претенциите й. Воден от фактите и елементарната логика, съдът решил, че нито нараняванията й са получени в хода на нейната работа, нито пък че правителството я е скланяло и насърчавало към (командировъчен) секс с нейния познат. Съдът също установил, че сексът по време на командировка "не е обичаен инцидент при едно нощуване", каквито например могат да бъдат инцидентите при вземане на душ, хранене или спане, случващи се при командировките. С една дума, първата съдебна инстанция видяла чашата като полупълна.

Следващата обаче съдебна инстанция видяла чашата като полупразна. Миналата година федерален съд подкрепил ишцата с довода, че от гледна точка на застраховането всяка дейност на командированото лице, която не е противозаконна, се отнася към професионалната сфера. Федералните съдии били единодушни, че "при очевидната липса на правонарушение и преднамереното увреждане на собственото здраве самият факт, че ищцата в свободното си време се е занимавала със секс, а не с друга допустима от закона дейност, не е основание за вземането на друго решение" (или на отказ за обезщетение). Зад тази заплетена формулировка може да се види схватката на тълкувания и мотивировки. Федералният съд например отхвърли заключението на първата инстанция, че ищцата не заслужава компенсация, защото не била подтиквана към секс от държавата работодател. За да обори тази постановка, федералният съдия Джон Никълъс привел следния пример: "Ако ищцата бе пострадала при игра на карти в мотелската стая, тя щеше да има право на обезщетение, въпреки че нейният работодател не я е карал да се занимава с такъв вид дейност". Подобно решение в полза на потърпевшата взел и федералният апелативен съд.

Така случаят стигнал до Върховния съд. Не знаем какво точно са си говорили магистратите и как са отстоявали гледищата си, но крайното решение достатъчно ясно илюстрира начина им на мислене. "Необходимо е да се отчита дали обстоятелствата и характерът на дейността на командированата в момента на получаването на травмата са отговаряли на общата задача на командировката", записали съдиите в мотивите за решението си. "Уместният въпрос е: дали работодателят е скланял или насърчавал служителя към извършване на такава дейност?, продължили съдиите. И на този въпрос повечето от тях отговорили с "Не". Освен това съдът постановил, че сексът не влиза в "професионалните задължение" на жената по време на командировката и е направен в свободното й време по собствена воля. В заключение съдът обяснил, че командировъчният секс е риск,



който поемат служителите на собствена отговорност



И понеже решението на Върховния съд е окончателно и не подлежи на обжалване, Темида в крайна сметка сложи точка на проблема - застрахователят на държавните служители "Комкеър" не дължи никакво обезщетение на потърпевшата.

Двамата от съдиите обаче, Вирджиния Бел и Стивън Гаглър, не били съгласни, както уточнява британският в "Гардиън". Гаглър записал в особеното си мнение, че "служителката е получила травмата в мотел, който работодателят й я накарал да живее по време на командировката". Като цяло двамата смятат, че служителката заслужава обезщетение, защото първо нараняването не е плод на извършено от нея нарушение, и, второ, така или иначе травмата е получена в рамките на командировката.

Доколкото битките в съдебната зала са двубои на доводи, моментът с избора на мотела наистина е интересен и дори може да прозвучи убедително. В другите мотели едва ли падат лампите при подобни ситуации. А и защо работодателят не е избрал за служителката хотел, където условията би трябвало да са на по-високо ниво и лампите да не падат? Върховният съд обаче не се хванал на въдицата и решил, че изборът на мотела от страна на работодателя не е достатъчно основателен аргумент, за да се задоволи жалбата на жената. Все пак работодателят не я е подтиквал към командировъчния секс. Така за най-висшата инстанция чашата си оставала полупълна.

Австралийският министър на труда Ерик Ейбъц приветства решението на съда като победа на здравия разум. "Случаи като този, когато служещият се стреми да разшири границите на правата, предизвиква голяма загриженост и намесата на Върховния съд може само да бъде приветствана".

Преподавателят по право в Националния университет на Австралия Камерън Роулс коментира, че решението стеснява дейността извън работно време при командировките, която може да бъде покрита от застраховката. "Това решение не означава, че цялата дейност в хотелските стаи няма да бъде покривана, но то несъмнено стеснява обхвата на дейностите, които ще бъдат покривани", заяви той.