В нашето наситено на високотехнологични промени време вече никой не се изненадва на съобщенията за поредния разкрит компютърен хакер, който отмъкнал милиони от банка или разкодирал най-новия смартфон на водеща компания. Единствено правят впечатление новини като това преди няколко дни как 12-годишно генийче от френско говорящата област Квебек в Канада станало хакер на нашумялата международна група Annonymos (Анонимните) в замяна на видеоигри. Младокът успял да разбие защитата на няколко правителствени и полицейски сайта и да ги извади от строя понякога за дни, като нанесъл щети за над 60 000 долара. В хода на разследването стана ясно, че ученикът използвал три типа атаки: първата блокирала достъпа до сайта, втората променяла информациите в сайта, третата използвала пропуски в защитата на сайта и давала достъп до сървърите с базите данни. През 2000 г. в Монреал друг младеж на 15 години, известен с прякора Момчето на мафията, причини щети за 1.7 милиарда долара отново чрез хакерски набези. То беше осъдено на 8 месеца затвор, които излежа в изправително училище за непълнолетни. После получи оферти за работа като киберексперт. Подобни са съдбите на повечето "гаражни генийчета". Именно затова през последното десетилетие все повече компютърни пирати биват вербувани от водещи технологични компании да работят за тях, вместо да гният в затвора.

Това, че този опит неминуемо ще бъде взет на въоръжение от различни правителства по света, беше ясно от самото начало на бума на интернет и беше само въпрос на време. Първи се ориентираха авторитарни режими като Иран и Сирия, които още по-активно си сътрудничат заради сирийската гражданска война, която бушува вече две години и отне живота на над 100 000 души, като прокуди милиони. Хакери от тези две страни или наети компютърни специалисти вече доставят големи главоболия на водещи държави като САЩ и Великобритания. След като успешно цензурират глобалната мрежа в Иран и Сирия, те от години вече атакуват различни правителствени сайтове и социални мрежи. Само преди дни Сирийската електронна армия, която подкрепя режима в Дамаск, удари акаунтите на американския президент Барак Обама в социалните мрежи "Фейсбук" и "Туитър", в резултат на което работата в тях бе частично блокирана. От действията на групировката са пострадали вече агенции като АП и АФП, тв каналът "Франс 24", в."Файненшъл Таймс" и новинарската компания Би Би Си.

Но водещ в тази сфера е Китай, където цензурата в интернет е повсеместна. Освен че в Пекин се намират едни от най-добрите компютърни специалисти на държавна заплата, в страната има и стотици школи за хакери, които работят легално, и нещо повече - вече са се превърнали в цяла индустрия. Те предлагат подготовка на младежи компютърджии, като по оценки годишните приходи от този бизнес само в Китай възлизат на около 35 милиона долара. Повечето от курсовете се организират онлайн, чрез интерактивно обучение. Австралийски медии съобщиха наскоро, че китайски хакери са откраднали проекта на новата щабквартира на разузнавателната служба на Австралия, която е в процес на строителство в Канбера. Експерти твърдят, че ако кражбата бъде потвърдена, това ще улесни достъпа на китайските хакери до дейностите в централата на Австралийската организация за сигурност и разузнаване, чието строителство е на стойност 608 милиона долара. Смята се, че информацията е получена чрез хакерска атака срещу мрежата на компанията - изпълнител на проекта за строителство на сградата.

Американският министър на отбраната Чък Хейгъл обвини наскоро директно Пекин в информационен шпионаж. Според доклад на Пентагона от началото на май Китай води мащабната информационна шпионска кампания в опит да събира разузнавателни сведения за американските отбранителни програми. Пекин пък се оплаква от кражбата на интелектуална собственост от американските фирми. Малко след това двете държави привидно заровиха томахавката и се договориха да въведат общи правила в борбата с киберпрестъпността. Вече ще се провеждат редовни срещи на високо равнище за киберсигурността и търговския шпионаж. Това е първото дипломатическо усилие на двете държави за успокояване на напрежението, след като Вашингтон се оплака от ежедневни набези и кражби на индустриални и правителствени тайни, извършвани от китайски хакери. Малко по-късно стана ясно, че подобна група е създадена между САЩ и Русия, в която също се намират едни от най-добрите хакери в света. Повечето от тях обаче бягат в други страни срещу богато заплащане, което накара преди дни Москва да покани 200 000 компютърни специалисти от чужбина заради недостига им в страната.

Това, че съдбата на компютърните пирати вече ще е по-различна от предишното десетилетие потвърдиха и властите в Лондон. Хакери с осъдителна присъда вече ще бъдат наемани в нова бойна част на британската армия за борба с кибератаките, съобщи лично министърът на отбраната Филип Хамънд. Новото звено, чието създаване беше обявено през септември, е готово да наеме стотици хакери като "запасняци". Те трябва да са на разположение минимум 19 дни в годината, за да помагат на постоянния военен състав на структурата за борба с кибератаките. Ако се установи, че хакерът е бил осъден, интервюиращите "ще разгледат присъдата откога датира, доколко е тежка, какво е наложеното наказание. "Така че не изключвам осъден в миналото кандидат да бъде избран", обясни министър Хамънд. Началникът на новата бойна част на "киберзапасняците" подполковник Майкъл Уайт уточни, че няма "абсолютни правила относно личните характеристики" на кандидатите. Обединената бойна част на киберзапаса ще трябва да предотвратява атаките в интернет, както и да извършва контранападения срещу противници. "Именно в тази област хакерите могат да играят безценна роля", смята Уайт. Армиите на редица страни също вече са стартирали подобни програми, за да борят кибератаките.

САЩ и други водещи държави губят сериозни позиции в тази надпревара, потвърди професор Джон Аркила, който е анализатор за Naval Postgraduate School (военно училище след средното образование) и е бивш директор на Центъра за управление на информация на Пентагона. Пред в."Гардиън" той пръв призова Вашингтон да сформира нов екип от компютърни гении, за да намират, следят и разрушават вражеските мрежи. "Нека просто кажем, че на някои места ще намерите хора с пиърсинги и нестандартни прически, но повечето от този тип хора не могат да бъдат вкарани по традиционния начин. Имаме нужда от нова институционална култура, която да ни позволи да достигнем до тях", обясни Аркила. Именно той въведе термина кибервойна преди двайсет години. Въпреки че признава, че някои експерти, хакери, вече са назначени, според него още много са нужни. Професорът остро разкритикува дългите престои в затвора за хакерите, които често са наказвани твърде строго. Той също отбеляза, че повечето от тях нямат силни политически убеждения и могат да бъдат превърнати в патриоти. По примера на Китай и други страни. Като цяло кибервойните са вече факт и неразделна част от постоянното противопоставяне на интересите на различните страни и мултинационални корпорации. А на хакерите само им остава да направят избор, когато ги хванат, как ще продължи техният живот и "професионално развитие".