Поканата на България в НАТО провокира един въпрос - ретроспекция. Как стана възможно един, общо взето, комунистически по произхода си армейски кадрови контингент да бъде приет в Атлантическия съюз? Как е възможно всички тези наши (и не само наши, а и полски, чешки, унгарски и т. н.) бивши комунисти не само да не бъдат мислени като противници, но и да бъдат приети за съюзници?

Защото повечето наши военни над 40-годишна възраст са бивши комунисти по дефиниция; просто такива бяха правилата на онова, отминалото вече, общество. Пък и само сред младоците под 30-годишна възраст сред военните бивши комунисти няма.

Всъщност при социализма имаше и още една силова подсистема (освен военната), върху която се крепеше политическата власт на компартията. Говоря за Държавна сигурност.

Но колко е различна



съдбата на хората от тези две подсистеми



13 години след 10 ноември едните вкупом ги приемат в НАТО, докато другите продължават да бъдат плашило. И всъщност по-точно е да се каже: продължават да бъдат едновременно застрашени и застрашаващи!

Разбира се, сигурно има нещо вярно, ако се каже, че в ДС и в армията работят различни породи хора. Още повече че исторически погледнато, даже болшевиките в Русия в началото на ХХ век успяват да интегрират в Червената армия доста царски офицери. Аналогичен процес имаме и в България след Втората световна война.

Но подобен подход на обяснение не би ни отговорил на един допълнителен въпрос. Защо офицерите от ДС и техните агенти играят така централна и шумна роля в прехода ни, докато за офицерите от армията е отредена значително по-периферна и тиха роля?

Тази формулировка на въпроса вече ни приближава към по-смислено решение на задачката. Заради самата дума "агент". Тук веднага трябва да се досетим, че структурите на ДС имат тайна, нелегална и нелегитимна власт. Докато в армията има ясни правила. И за да разбереш нейната сила, е достатъчно да преброиш минохвъргачките и картечниците, а за да опишеш отношенията в нея, е необходимо само да надникнеш в устава, колкото и неинтелигентен да е той.

Но тогава пък ще излезе, че силата на това ДС е така огромна, че обществото просто не е в състояние да се пребори с нея. Или пък че не иска да се пребори.



Тук вече сме на крачка от "самата света истина"



Но съвсем не заради "огромната сила на ДС". Никаква такава уникална сила нямаше и няма. ДС беше една от обществените системи в България и за нея напълно важеше известната максима на акад. Ангел Балевски: "Като знам какви инженери произвеждаме, ме е страх да отида на лекар!" Та като знаем как работеше в отечеството системата за събиране на вторични суровини, няма защо да вярваме на легенди за функционирането на ДС.

Същността е съвсем в друго. В нашата армия беше приложена стратегия на интегриране. Смениха върховните генерали и ги замениха с други, не толкова върховни. После на тяхно място сложиха полковниците, сетне майорите, докато дойде ред и на лейтенантите. Никакви символични разправи, та дори и при фрапантните случаи, не бяха допуснати.



Беше съхранено достойнството на хората



Почти нямаше масови уволнения и изобщо нямаше такива по политически причини.

Не казвам, че всичко е минало идеално, но като цяло, без съмнение, почти всички получиха своя шанс: ако не да се променят и оцелеят, то поне да се оттеглят без унижения и без пълна житейска катастрофа за себе си и семействата си.

А какво виждаме в случая с ДС?

Интеграционна стратегия?

Или мълниеносно и "на едро" обществено опозоряване? И масово счупване на живота на хиляди хора.

Само помислете, любезни читателю! Какво може да стане, когато за ден-два изхвърляш на улицата (и оставяш без жизнена перспектива) хиляди здрави-прави мъже, при това мъже умни, безскрупулни, жестоки, смели, коварни, образовани, врели и кипели в тежки ситуации? И свикнали да се гърбят от работа по 12 часа на ден? И то с връзки, и то с професионални връзки в престъпния контингент?

Ами



ще се получи това, което се получи. С "м" започва



При това не можеш да разчиташ и на особени етически задръжки: просто защото тези хора схващат ситуацията като абсолютно несправедлива. Те чувстват себе си пожертвани. Смятат, че ритуално са ги изхвърлили предишните им господари, онези, за които са работили и чиито цели в крайна сметка са обслужвали...

Нищо от това не би могло да се случи, ако към офицерите от специалните служби беше приложена интегрираща стратегия, както към военните. И не ми говорете тук за психика и идеология. Та нашата армия, нашите офицери бяха създадени с една-едничка крайна цел: да унищожат НАТО и по-специално САЩ!

Но липсата на интегрираща стратегия е половината беля, за да не кажа половината престъпление или - подозирам - престъпна глупост, идиотизъм.

Другата половина е в частичното, но тайно, нелегитимно интегриране на тези хора и преди всичко на агентурните им мрежи, връзки и информация.

Тук на първо място в списъка стоят всички политически сили,

които се впуснаха да "завладяват" необятното поле на тайните връзки и скритите зависимости. И които вече 13-а година се пазарят на



тайните борси за придобиване и обмяна на компромати



На второ място трябва да си помислим за сегашните ни разузнавания и контраразузнавания, които също "интегрират", при което нашето общество не знае кого, защо и как.

Не е за подценяване и един трети, по-слаб фактор, за който обаче никой изобщо не говори. Та нашето общество, дори приблизително, дори с точност до десет пъти не е в състояние да прецени колко от тези хора са превербувани от американските и европейските служби за сигурност.

Не че това е кой знае колко лошо. Напротив, вдига рейтинга на доверие на България в очите на управляващите на Запад. Но дето се вика, поне да знаем порядъка на цифрата, нали партньори ще ставаме...

Нейсе, следващия път, като събаряме тоталитаризма, ще сме по-умни и ще заложим на интеграцията...

-------------------

Други текстове от същия автор: http://www.Raichev.org

За отзиви и коментари: A.Raichev@gallup-bbss.com