|
Владимир Иванчев, Варна, ж.к. "Чайка"
Приемам медийната ми "номинация" за кандидат-кмет на София като комплимент в професионален и личностен план. Въпросът обаче не се изчерпва с това кой ще бъде кандидат. Значително по-важно е каква програма за развитие на столичния град ще предложи политическата сила, която издига съответния кандидат. Запазвам твърдото си убеждение за важността на политическия избор - принцип, върху който се базира модерната демокрация. Насажданото у нас в последните години пренебрежение към политическите партии най-вероятно отново, както в началото на 90-те години, ще ни отклони някъде встрани от директния път на развитие.
Разбира се, личните качества на кандидата за кмет на столицата също са важни. Мисля, че освен делови качества същият трябва да има и достатъчно управленски опит - кметството на София не е удачно за стажантски упражнения. Представяме си нашия кандидат като фигура, която може успешно да работи с бизнеса и в същото време да разбира социалните проблеми на живущите в града и подходите за тяхното решаване.
Какво мислите за обединението на дясното политическо пространство? Ако всички основни десни партии се обединят, бихте ли се съгласили да станете кандидат за кмет? Не смятате ли, че единна кандидатура на десните партии е единствената възможност да се спрат червените?
Петър Веселинов, Пловдив, ж.к. "Тракия"
Първо трябва да си отговорим на въпроса защо дясното пространство се фрагментира - в резултат на идейни различия или поради личностни конфликти. Мисля, че в случая водеща е втората причина. Водим консултации с всички политически формации, които не поставят на преден план субективни претенции и не сътрудничат с политическите ни опоненти. Защото важното е близостта на програмните ни възгледи и елиминирането на личностните предпочитания в интерес на хората, които ни подкрепят.
Що се касае за спирането на "червените", те и сега упражняват властта чрез своя политическия инструмент - НДСВ, а в немалко случаи и пряко, чрез свои представители във властта. Понякога се питам още колко пъти БСП ще забавя развитието на страната и ще обвинява за това СДС, след като две техни правителства ни управляваха през последните 12 години, а други две бяха доминирани от тях - Беровото и настоящото. Първите две завършиха с катастрофални за страната зими - Лукановата и Виденовата, а вторите две, в т. ч. настоящото правителство, се представиха като обществено безотговорни, с доминиращи влияния на групови и корпоративни интереси. Така нито едно от четирите правителства на БСП не бе успешно - нито преките управления, нито завоалираните зад академичния професор и бившия монарх.
Вие сте спец по въпросите на бюджета - какъв бюджет бихте направили в днешната ситуация? Аз лично имам чувство, че от 12 години бюджетът е един и същ - данъците растат плавно, доходите скачат леко, липсват приоритети. Просто закърпваме положението. Това ли е единствено възможният бюджет?
Камен Илиевски, София, "Белите брези"
Въпросът ви ме затруднява, понеже аз лично правя разлика между бюджетите до 1996-1997 г. и няколкото бюджета след това. В първия период бюджетите отразяваха отказа от икономически реформи, което намери и логичен завършек в краха на монетарната и финансовата система. Последваха няколко бюджета на възстановяване на икономиката и доходите, съчетани с най-тежките структурни реформи. Едва в 2000 г. стана възможно да се стартира преходът от бюджет на макроикономическата стабилност към бюджет на растежа. Резултатът бе сравнително скромен, но силно окуражителен - постигнат бе близо 6% икономически растеж. По-нататъшното развитие е известно - 2001 г. отново влязохме в поредния за последните 12 години цикъл на забавяне на реформите. Затова и сегашният бюджет не удовлетворява никого. Вероятно аз също не бих могъл да направя значимо по-добър бюджет в съществуващата политическа и корупционна среда, без ясни крайни цели и при отказ да се следват предизборните ангажименти.
Настоящият бюджет ни прави по-бедни, защото при практическото запазване на подоходните данъци ни увеличават акцизите за горивата и алкохола. В разходната част са включени програми със съмнителна ефективност - за временна трудова заетост, т.е. за местене на камъни от едно място на друго, и за отглеждане на билки вместо тютюн. В същото време ръстът на доходите е най-нисък от 1997 г. насам.
Чрез намаляване на средствата за общините управляващите въвеждат нова система на фискална децентрализация или по-точно - на фискална централизация. Идват местни избори и вероятната задача е да се компрометират отбрани кметове. Несгодите от тази политическа игра на властите обаче ще усетим всички.
И още: следващата година ще платим над 200 млн. лв. лихви в повече. Това е резултат на "блестящите" замени на външния дълг. Ако аз съставях бюджета, не бих допуснал тези преразходи, така както и в предишните години не одобрявах безполезните за страната, но изгодни за кредиторите замени на дълга ни.
Не твърдя, че е възможно да се състави бюджет с несимволични увеличения на доходите - подобни тезиси не са наш, а още по-малко мой патент. Може обаче да се въведе повече системност и да се изведат цели, различни от оцеляването, а оттук да се постигнат и значително по-позитивни крайни ефекти за бизнеса и домакинствата. И задължителното - може да не се правят загуби от стотици милиони левове в изпълнение на съмнителни операции, както цитираните лихвени преразходи, а с тези ресурси да се насърчи допълнително бизнесът, да се въведе пълноценна фискална децентрализация и/или да се проведе по-ефективна политика на доходите.
В обобщение - бюджетът е баланс на интереси, а не само на технически умения. Когато интересите са толкова много и толкова лични и групови, в т. ч. и на групи извън страната, какво можем да очакваме?
Какво стана с "Демокрация"? Как така се случи, че докато СДС бе на власт, имаше пари за изданието, а когато минахте в опозиция, кранчето спря?
Йордан Червеняшки, Враца, кв. "Синиче"
Прав сте, практически всички рекламодатели се оттеглиха поради опасения от проблеми с настоящите власти. А екипът на вестника не можа своевременно да въведе необходимия контрол върху разходите.
Г-н Орешарски, има ли почва за десен печат в България? След като спря "Демокрация", не трябва ли да има друго дясно издание, което да помага на партията да праща послания до електората си? Как в момента партията общува със структурите си и с безпартийните си симпатизанти?
Юмер Мехмед, Кърджали, кв. "Възрожденци"
Не е най-благоприятна почвата за десен печат в настоящия момент. Неговото развитие обаче е задължително. Защото лявата пропаганда насажда доста превратна представа за дясната политика. Обичайно се ползват клишета от периода на идеологическата война между световните системи - левите били социални, десните - реакционни. В типичните случаи ситуацията е обърната - левите са популисти, говорят за хубави, но нереалистични мерки, особено в по-бедни страни и когато поемат властта, се достига до огромно обществено разочарование от конфликта между обещания и реалности. В замяна десните платформи са в по-голямата си степен реалистични и залагат в основата на своята социална политика развитието на бизнеса, защото само той създава богатството. Колкото по-бедна е една страна, толкова повече расте необходимостта от десен подход към разрешаване на проблемите. За съжаление в психологически план често не се получава така - социално слабите хора не искат да чуват за бизнес, а за държавни помощи. Ето защо популизмът и социализмът намират благоприятна почва в бедни страни и когато надделеят в политическия дебат и избор, обричат страните на още по-голяма бедност, защото преразпределянето не създава богатство.
Имаме определени проблеми в комуникацията - не само с всички наши симпатизанти, но и с членовете ни. Надявам се да ги решим чрез партиен бюлетин, завършената информационна система, която обхваща всички областни центрове, по-активно присъствие в независимите медии, по-близко сътрудничество със структурите на гражданското общество. Ние сме партия на промяната, а динамиката на съвременното развитие налага промени - независимо дали ги желаем или не. В този аспект разчитаме на подкрепата на гражданското общество.
Г-н Орешарски, вие, както и останалите членове на НИС на СДС бяхте предложени лично от Надежда Михайлова. Чувствате ли се днес екип? Смятате ли, че сте Б-отборът на СДС?
tobi, по мейл
Лично аз бих отклонил поканата на г-жа Михайлова за участие в НИС, ако не бях получил достатъчно подкрепа на националната конференция. Мисля, че същото е валидно и за останалите колеги.
СДС има един отбор, а всеки член изпълнява различни функции. Позициите в НИС са избираеми и временни, докато ценностната ориентация е значително по-устойчиво понятие. Това определя и екипността не само в НИС, а и сред широкия кръг на активните партийни членове.
Г-н Орешарски, сигурно сте прекрасен човек, а след като изгонихте Костов от "Раковски" 134, сигурно около вас е пълно с некорумпирани ангелчета. Защо тогава рейтингът на СДС продължава да пада? Сега е 8%, нали така? Да не би да действате и вие на принципа "Може и да сме малко, ама сме качествени"?
Господин Андреев, Монтана, ж.к. "Пъстрина"
Бих предпочел в ръководството на една партия да има "прекрасни" (по вашия израз) хора независимо от рейтинга. Това е гаранция, че по-рано или по-късно рейтингът ще се подобри. Вместо обратното - висок рейтинг, зад който няма потенциал. Разочарованието в този случай предстои, има вече достатъчно примери за това.
Принципът ви съдържа подигравателен заряд, но все пак е по-добър от обратното твърдение: "Не само, че сме много, но сме и все некачествени."
Видях една класация, от която разбрах, че българите не са чак толкова бедни. Имам предвид доларите на Илия Павлов и Васил Божков. Искам да ви питам: защо не инвестират чужденците у нас, но още повече искам да ви питам защо не инвестират българите в България? Имате ли представа какви инвестиции са направили хората от онзи бизнесклуб "Възраждане", плащат ли си данъци върху милионите долари и съществува ли въобще т. нар. "национално отговорен капитал"?
Константин Премянов, Бургас, ж.к. "Меден рудник"
Въпросът за инвестиционния климат е ключов за развитието на всяка страна. За съжаление точно в този пункт ние изоставаме значително от другите централно и източноевропейски страни. Вината за това най-малко е в СДС - повечето значими инвестиции в страната бяха осъществени в мандата на предишното управление. При това непосредствено след разрушителната финансова криза.
Днес би следвало инвестициите да изпреварват предишните периоди - най-малкото защото кризата отдавна отмина, а хоризонтът на НАТО и ЕС се вижда по-отчетливо. Въпреки това за последната 1,5 година в страната не влезе нито един стратегически инвеститор в реалния сектор на икономиката. Отговорът, който мнозина от потенциалните инвеститори дават, е свързан с рязко нарасналото равнище на политически риск. В него няма грам вътрешно политически дебат - капиталът предпочита предвидима политическа среда, без неочаквани обрати и екзотични решения. Другото е илюзии, които струват скъпо.
Не бих поставил под общ знаменател членовете на който и да е бизнесклуб. Бих искал да изтъкна разбирането си, че един бизнес е национално отговорен, когато разкрива работни места и плаща коректно данъчните си задължения наред с основната си функция - да максимализира печалбите си.
Хубаво е да има богати българи, но още по-хубаво е да имаме богати корпорации, солидна средна класа и процъфтяващ малък и семеен бизнес. Асиметрията в богатството е белег на разкривени обществено-икономически пропорции и предпоставя неустойчиво развитие.
Какво е финансовото състояние на партията ви през последната година? Ако се затруднявате, дайте ми информация за последното тримесечие. Колко пари сте събрали от членски внос до момента, колко от спонсорства и дарения? Колко сте похарчили? Колко души работят на трудов щат на "Раковски", колко са на граждански договор и колко е средната заплата в централата на партията? Знам, че тази информация е публична, така че очаквам вашия отговор на страниците на вестник "Сега". Благодаря ви предварително.
Станислав Иванов, по мейл
Финансовото състояние е задоволително за провеждане на обичайната политическа дейност, като основните приходоизточници са от държавната субсидия и членски внос. Сметната палата редовно проверява финансите на организацията. Трудовото възнаграждение на сътрудниците в централата доближава съответните заплати в държавната администрация, без да ги превишава.
Цялостната финансова дейност е в пълно съответствие със Закона за политическите партии.
Г-н Орешарски, свидетел сте по делото на изгонения от страната Денис Ершов срещу Надежда Михайлова. Бихте ли разказали нещо повече за това дело и за вашите свидетелски показания?
Веселин Владимиров, София
Присъствах на срещата на г-жа Михайлова с ген. Бойко Борисов - главния секретар на МВР. Една от разискваните теми бе за актуалните позиции на нашите служби по отношение на обстоятелствата около отзоваването от страната на няколкото чуждестранни граждани преди 2 години. Генералът ни уведоми, че не са настъпили никакви промени в тези позиции. Същата информация бе оповестена и на пресконференцията след срещата.
Впоследствие стана известно, че г-н Ершов е завел дело за клевета. На съдебното заседание разказах за срещата и за оповестената информация за медиите.
Г-н Орешарски, вие бяхте член на съвета на директорите на Булбанк до приватизацията на банката. Какво ще правим, след като продадем всичко? Как ще се издържа държавата? Как ще строи пътища и ще плаща пенсии? От данъци? О, ама нали знаете, че само 900 хил. души плащат данъци в тази държава? Не подценявате ли мястото на държавата?
А. Трендафилов, София, ж.к. "Младост"
Да, бях член на съвета на директорите на Булбанк до нейната приватизация и мога да споделя отличните си впечатления от работата на този съвет.
Мястото на държавата е изключително важно за развитието на обществото ни, но не като собственик на предприятия и банки. Стопанската история недвусмислено показа, че държавата не управлява ефективно стопанския сектор. Ако бе обратното, то реалният социализъм щеше да продължи да съществува. Дори и в единичните случаи, когато могат да се посочат примери на функциониращи предприятия - държавна собственост, то тяхното управление е построено на базата на мениджърски договори със специални насърчителни клаузи за стимулиране на управителите с цел преодоляване на т. нар. представителен проблем - разминаването на интересите на собственика и мениджмънта.
Проблемите на нашия преход към свободна пазарна икономика не е в приватизацията, а в нейното забавяне. Спомнете си - 1991-1992 г. в обществото се дебатираше дилемата плавен преход или шокова терапия. Тогава тръгнахме по първия път и стигнахме до 1996-1997 г. Непосредствено след кризата в обществото имаше съгласие за необходимостта от бърза приватизация и такава бе направена, за съжаление вече не с този успех, с който би се провела в началото на прехода. Днес отново се чуват гласове защо е необходимо да се приватизира. Убеден съм, че не ни трябва нова криза, за да стигнем до извода, че развита пазарна икономика не може да се изгради с държавни предприятия.
А по въпроса за пътищата и пенсиите - държавните предприятия не само не помагат, те по-скоро пречат със своите загуби, които държавата нееднократно покриваше през изминалите години.
Разбрах, че сте от Дупница. Много герои ражда този град! Сашка Васева, Панчо Панайотов, вие... Разкажете нещо за Дупница? За училището, за семейството си, пък защо не и за Панчо - къде изчезна този Човек?
Михаил Михайлов, ж.к. "Бистрица", Дупница
Дупница е родния ми град, който аз много харесвам, но за съжаление още в детството съм го напуснал и не познавам много хора от града. В него сега живее брат ми, а връзката ми с този регион се допълва от съпругата ми - тя е кюстендилка. Благодарен съм и за нейното безкрайно търпение относно моите служебни и обществени ангажименти. Имам син, който наред със симпатиите си към един голям столичен футболен клуб знае за славните години на "Марек".
Смятате ли, че съдбата на приватизацията на БТК ще последва съдбата на "Булгартабак"? Как оценявате хода на правителството около "Балкан" - добре ли направиха, че закриха старото дружество, наляха пари в новото и се канят да го продадат? Съзнавате ли грешките на СДС около приватизацията на националния авиопревозвач?
Ради Василев, Плевен, ж.к. "Сторгозия"
Приватизацията на БТК и "Булгартабак" по категоричен начин показаха, че "царското" правителство е по-силно в приказките, отколкото в управленските умения. Нещо повече, с допуснатото фаворизиране на определени кандидати и с неадекватното водене на приватизационните процедури практически опорочиха приватизацията и навяха корупционни съмнения сред обществеността.
"Балкан" е една тъжна история, чието начало съвпада с началото на прехода. Още тогава "Балкан" изпада в технически фалит. По стечение на обстоятелствата през 1992 г. имах възможност да проучвам финансовото състояние на компанията в качеството си на консултант и лично да установя този факт. Поразителното бе, че току-що лизингуваните модерни самолети бяха довели до задължения за компанията, надхвърлящи нейните финансови възможности да ги поемат. Впечатляваше и лекотата, с която е бил сключен лизинговият договор.
През 1996 г. "Балкан" попадна в списъка на предприятията, които следваше да бъдат ликвидирани или приватизирани.
Да, днес е очевидно, че СДС сгреши, като се опита да приватизира "Балкан". Вярното решение бе компанията да се обяви в несъстоятелност още 1997 г. Тогава новото правителство опрости дългове на "Балкан" за около 50 млн. долара. Следващата грешка бе през 1999 г., когато вместо да го закрие съгласно програмата за ликвидация, правителството отново направи отчаян опит да спаси авиопревозвача, като го продаде в състояние с повече дългове, отколкото активи. Не се получи, но единствената друга алтернатива бе авиокомпанията да се закрие още в средата на 1999 г.
Специалист от компанията разказваше как през 1990 г. "Балкан" е летял с 54 самолета и с практически същия персонал както през 1999 г., когато летеше с 10-ина самолета. Но широката общественост нито тогава, нито сега иска да разбере, че в този си вид "Балкан" не можеше да съществува, а плахите опити за преструктуриране срещаха толкова ожесточена съпротива, дори в периода, когато вече бе приватизиран, че тъжният му край бе предизвестен.
Днешните стъпки на властите могат да се коментират двупосочно. Дори и да приемем подхода, можем да изразим съмнение в неговото изпълнение. Защото досега управляващите се провалиха във всеки по-мащабен опит да управляват по-сложни процеси и процедури.
|
|
|