Някои са осъдени за тероризъм, докато други са се радикализирали отвътре. Така или иначе бивши затворници, подозирани или осъдени за тероризъм, вече са на предната линия на гражданската война в Сирия. Но джихадистите, воюващи заедно с бунтовниците, дискредитират въстанието, в което Дамаск може би се е надявал. Лицето на бунта се е променило, откакто преди близо 1000 дни той пламна срещу сирийския президент Башар ал Асад, твърди германското списание "Шпигел". Черните знамена с белите надписи се виждат все повече и повече, а това е



знак за нарастващото влияние



на ислямските екстремисти. Те все повече се развяват из страната, откакто през лятото на 2012 г. режимът на Асад загуби контрол върху северните граници на страната. Сега чужденците се бият заедно със сирийците. Сред тях има чеченци, либийци, тунизийци, белгийци, германци и други, които се бият във войната на исляма срещу това, което те възприемат като режим на неверниците. Някои вече са воювали в Афганистан и Ирак и носят със себе си ценния опит на бойното поле. Други пък са лежали зад решетките заради миналото си на джихадисти и оттам са намерили пътя си до сирийския фронт.

Като се има предвид недоверието на ислямистите към журналистите, а и мълчанието за дейността им, в случай че трябва да се завърнат в родните си страни, често тяхната съдба става известна едва след като бъдат убити. Но някои от техните съдби изплуват на повърхността и това дава интересен поглед за миналото им - или откъде идват те. Поне един от тях е дошъл от американския затвор в Гуантанамо - Мохамед ал Алами. Мароканският джихадист е бил в Афганистан и Пакистан, където е бил арестуван, преди да бъде хвърлен в затвора в Гуантанамо между 2002 и 2006 г. След това е предаден на Мароко, където е лежал в затвора за неизвестен период от време. А това лято бе убит в Сирия, което повдига въпроса колко ли бивши затворници от Гуантанамо може да се бият сега срещу Асад.

Друг затвор, от който са се пръкнали воюващи джихадисти в Сирия, е иракският "Абу Гариб", прочул се с позорния скандал за мъчения над затворници през 2004 г. Тази година стотици затворници бяха освободени там при нападение на бойци от "Ал Кайда" и не е ясно колко от тях са се прехвърлили в Сирия. Терористичната организация очевидно полага големи усилия, за да стигнат те там. Репортери от американското месечно издание "Форийн полиси" описаха наскоро добре организиран канал за изпращане на иракчани на сирийския фронт с помощта на посредници от "Ал Кайда."

Да не се радикализира ислямист в затвора е много трудна работа. Мнозина наистина застават на крайни позиции, докато са зад решетките, както показва проучване на мозъчния тръст "Ранд Корпорейшън", на което се позовава списанието. Явно затворът не е могъл да спре тези бивши иракски затворници от приемането на екстремистката идеология.



Времето зад решетките е вдъхновило



някои затворници да продължат джихада. Сред тях са бивши жертви на мъченията в Сирия, някои от които са станали лидери във въстанието. Наскоро Джошуа Ландис, американски експерт по Сирия, публикува списък на петимата бунтовнически лидери. Едно от открояващите се неща е, че трима са бивши затворници на прословутия затвор "Седная", в който са били хвърляни политически затворници извън столицата Дамаск. Много от тях са били ислямисти или предполагаеми такива, имало е и продемократични активисти. Изтезанията там са нещо обичайно. След бунт в затвора през 2008 г. неизвестен брой затворници са били разстреляни направо в килиите им. Неотдавна сирийските бунтовници заявиха, че са убили директора на затвора. За тези мъже въстанието срещу Асад е най-вече продиктувано от желанието за кърваво отмъщение.

По ирония на съдбата именно Башар ал Асад не е чужд на сътрудничество с радикални ислямисти и в миналото много джихадисти, които са били държани в "Седная", всъщност са били насърчавани от сирийския режим да предприемат кампании в полза на исляма. През 2003 г. сирийските разузнавателни агенти привличат много млади мъже да се бият в съседен Ирак, за да затруднят американските войски там. Това продължило, докато Вашингтон не заплашил да бомбардира Дамаск и да свали режима. Няколко източника, сред които и сирийски правозащитник, дали подробности на американски официални представители, предполагат, че Дамаск е освободил тези затворници от "Судная", за да преминат обучение в лагери, преди да бъдат изпратени в Ирак за това, което се определя като "война с пълномощници". Но при завръщането си в Сирия тези мъже отново се озовали в затвора, поради което чувстват, че са били предадени от Асад. (Подробностите бяха публикувани от "Уикилийкс".)

Около началото на сирийския бунт през март 2011 г. Асад отново освободи джихадистите от затворите на страната. Едновременно десетки хиляди студенти, либерални активисти и правозащитници бяха арестувани. Тяхната съдба неотдавна бе документирана от правозащитната организация "Хюман райтс уотч", която твърди, че много от тях са били задържани произволно, били са измъчвани и изправени пред несправедливи съдебни процеси. А в началото на въстанието Асад оклевети опонентите си като хора на "Ал Кайда", което по онова време не беше вярно. Сега някои критици на режима смятат, че с освобождаването на джихадистите от затвора Асад е целял опозицията бързо да се радикализира и да бъде дискредитирана в хода на процеса. Ако това е била неговата цел, той несъмнено е успял, заключава сп."Шпигел".

В същото време обаче Асад едва ли има повод да ликува, защото джихадистите натрупаха сериозен актив във войната срещу него. Последните месеци знамената с черния флаг заляха големи райони от северната част на Сирия, завладени от групировката "Ислямска държава на Ирак и Леванта", която е свързана с "Ал Кайда". Сред опозиционните сили тя притежава и най-значима военна мощ.

Това са констатации от проучване, публикувани наскоро от телевизия Си Ен Ен. То бе подготвено въз основа на сведения от собствени източници и от доклади на американски аналитици. Чарлз Листър, специалист от изследователската организация "Ай-ейч-ес Джейн", твърди, че



групировката играе водеща роля



сред въстаническите сили в Северна Сирия. "Това е последица най-вече от факта, че "Ислямската държава на Ирак и Леванта" умело използва значителното финансиране и другите ресурси, а също разширява влиянието и контрола си, като ефикасно се конкурира с други групировки", твърди Листър. По данни на Си Ен Ен джихадистите имат значително влияние по-специално в град Рака, който има население от 220 000 души. Като се отчетат тесните връзки между "Ислямската държава на Ирак и Леванта" и "Ал-Кайда", Рака е най-големият град, който "Ал Кайда" някога е контролирала в ислямския свят. Там вече няма кой да свали черния флаг. Все пак наскоро те получиха кървав урок от местните кюрди, които ги изгониха от своите северни територии в Сирия.

Анализаторите обръщат внимание на това, че бързата експанзия на "Ал Кайда" изправя пред труден избор САЩ и европейските им съюзници, които отдавна обещават военна помощ на бунтовническите групировки. Те се опасяват, че оръжието може да попадне в ръцете на екстремистите, свързани с терористичната мрежа.

Разкритията на двете медии поставят нови въпроси пред политическото разрешаване на сирийската криза, съответно и пред замисляната международна Женевска конференция. Дали тя трябва да бъде фокусирана само върху отстраняването на режима на Асад? Дали не трябва да се съсредоточи и върху борбата срещу джихадистите в Сирия? Дори да допуснем, че режимът падне, ще може ли новата власт да се справи с ислямистите, след като отсега се знае, че в антиасадовския фронт те са много по-мощната част в сравнение с продемократичните и светски настроените противници на режима.