Мнозина от тези, които наблюдават случващото се на улицата през последните месеци, вярват, че дори протестната вълна да не съумее да повали правителството, самото й надигане вече представлява успех за рахитичното ни гражданско общество. Важното е, смятат те, че децата на България отново са по площадите като своите родители преди 20 години в името на едно ново и по-различно бъдеще. И така дори дават ценен урок по демокрация на изпадналите в апатия по-възрастни поколения.

Само че медалът винаги има и обратна страна и този случай не прави изключение. Децата на България са всякакви и не всички, които излизат на улицата с вдигнат юмрук, го правят непременно в защита на демокрацията.



Ето сценка от наскоро провелия се митинг на нашумял новоизпечен политик



Дълга колона от негови поддръжници блокира част от централен софийски булевард. В челото на колоната са се разположили няколко десетки активисти със знамена и пищялки със задачата да вдигат много шум и така да оберат вниманието на тв камерите и фотографите. Зад тях се простира огромна маса младежи, повечето от които видимо са в ученическа възраст. За разлика от активистите отпред, които следят всяка дума на водача си, докато ораторства, и в подбрани моменти скандират "Долу", този и онзи, онези отзад не проявяват абсолютно никаква деятелност. Пушат, събират се на групички, обсъждат снощния мач. Не се отзовават на призивите на организаторите да се скандира и не следят онова, което се говори от импровизираната трибуна. Отстрани изглеждат сякаш са се озовали на митинга случайно и са се спрели за момент да видят за какво е цялата тарапана. Но когато челото на колоната поеме напред, те тръгват след него, накъдето и да ги води - партийни централи, Министерски съвет, президентство, парламента.

За тези, на които не им харесва младите хора да бъдат представяни като стадо овце, вече има и достатъчно случаи, когато могат да ги видят и като глутница вълци. Все по-често срещаме по улиците голобради младежи с бръснати глави или с качулки, размахващи юмруци и крещящи "Смърт", "Вън", "България на българите". Вече дори си позволяват да спират минувачите и да им проверяват документите дали са от правилния етнос или не. И дори да си българин, се научаваш да ги заобикаляш отдалече, че току-виж решили, че кожата ти не е достатъчно светла или походката ти не е като на хетеросексуален. А срещата с върховете на кубинките им никак не е приятна, както немалко хора вече разбраха.

Наемничеството в политиката (нали някой не се съмнява, че точно за това става въпрос в описания митинг) в случая е не просто неприемливо, а направо престъпно. То си е като развращаване на непълнолетни. Само че нека не считаме днешните деца за лековерни наивници, които лесно могат да бъдат подлъгани. Те ползват интернет, имат достъп до всевъзможни източници на информация. Натрапва се мисълта, че много от тях знаят, че са използвани, но нямат проблем с това. Стига им само да получават отплата под някаква форма, дори да е колкото за семки и бонбонки, и партийните им работодатели да не ги юркат много-много. Ако нещата наистина са стигнали дотам, то всякакви приказки за новото, различно поколение със силна морална ориентация са направо за боклука.



Още по-зле стоят нещата с онези, мразещите



Доскоро те дори не се намираха в периферията на общественото внимание, а днес вече заемат челата на новините в медиите. Ако някой смята, че предупрежденията "Внимание, фашизъм" стигат, много се е объркал. Както се казва, няма лоша реклама, лоша е само липсата на реклама, а такава вече те имат в изобилие. Иначе нямаше да тръгнат да основават нови партии. Усетили са, че сред морето от омраза, което кипи в българското общество, точно те могат да представят един обект, върху който омразата да намери фокус - малцинствата и чужденците. И никак няма да им е трудно да събират все повече млади хора под знамената си - достатъчно им е само да обвинят властта, която младежите ненавиждат, че защитава онези, които смятат за виновни за всички злини в България.

Един от основните лозунги на протеста днес е "Будни сме". Да, младежите ни са будни, само че всеки, като отвори очи, вижда нещата посвоему. А докато по-възрастните бяха заети със собствените си борби, голяма част от новото поколение израсна доста далеч от представите ни за това какъв трябва да бъде граждански осъзнатият млад човек в едно демократично общество. Време е да се осъзнаем и да се захванем със следващите, докато още са в училище, за да не бъдат толкова лесна плячка за радикали и популисти.