Писах, че парламентарната демокрация очевидно не ни е масов идеал. Взели сме я като поредната дегизировка, вътрешно копнеем за друго. Може би някакъв просветен феодализъм, с титулована Пчела майка начело, която реже от бюджета за армия, полиция, лекари, учащи се, но също така издържа големи формации - естрада, художници, писатели, фолк изпълнители. Защото се чувстват подценени при пазарната свобода. А политическото представителство и съсловните привилегии се уреждат чрез достъп и ходатайства



пред Пчелата майка...



Не се шегувам. Пустото гласоподаване е сравнително ново явление не само в нашата, българската, ами и в цялата история. Жените в световен план гласуват от някакви стотина и нещо години. В Англия преди малко повече право на глас е имал единствено стопанинът на къщата, който е притежавал собствена врата. Тя била цензът. Вратата предполага дом. Другите - отроци, лели, съпруги, камериери, градинари - са се водели част от семейството. Допълнение. Не гласували. Живеели в кошера му. Той бил малка Пчела майка там, диктатор. Както Голямата пчела майка - кралят, бил такъв за големия кошер - Империята.

Между другото в много страни и днес съществуват десни, които искат избирателен ценз в обществото. Примерно този с високо образование, който плаща данъци и работодава, да има повече право на глас от онзи, който и себе си не може да издържа. Или не може да чете. В какви пропорции да се разпределя това право - въпрос на технологии.

Работата е там обаче, че за да има всяка Пчела майка нож и право да реже щедри парчета от един бюджет, трябва да има бюджет. И



някой да го пълни



Тези, които пълнят, искат да имат думата при рязането. Тези, които получават, също искат думата - поне за по-голямо парче. Понякога режещият бива хлабав и нерешителен, та другите се вдигат на и се случвало да му резнат главата. Нарича се революция. После се правят демократични преобразувания. И се дава право на глас, в най-демократичните демокрации - всекиму.

Ние сме така. Но не сме му свикнали още. Дразним се. И аз се дразня. Преброителите на последните митинги отново се скъсаха от броене. Не били 50 000, а 15 000. Не били 60 000, а 5000. Студентите не били 100, а 200, или обратното. Агенциите давали 25 процента на тези, пък 24 процента на онези. За протестите били повече от половината, но повече от половината били и срещу президента...

Оценявам това като разтревожено жужене на кошер, решил да кара без Пчела майка, но и без навици за това. Колко енергия! - а мед няма. Вече писах, че засега по-точно броене от броенето на бюлетини не сме измислили. Че сегашните протести не са дело на чудовищните гафове на правителството - не че то не прави гафове. А преди всичко са инерционно несъгласие с изборния и следизборния резултат.

Но ако не щем да се управляваме чрез броене на бюлетини, да въведем друг тип управление - кошероподобно, както предложих. Аз смятам, че всеки изборен резултат идва с някаква закономерност, която следва да осмислим и понаблюдаваме, преди да шумим. Спомням си един от най-парадоксалните резултати в новата ни история - от 1990 година. На първите свободни избори след близо половинвековна диктатура спечели дотогавашната партия диктатор БКП!

Ах, резил, ах, абсурд! Признавам, че бях изненадан. Та всички певци и студенти, столицата в масата си, всички посланици и всичката чевръста част от обществото бяха за промяната! А селяните, ретроградната провинция гласуваха за червените. Изумихме света.

Сега мисля



без възклицателни знаци



Защо гласуваха така тези скромни люде? Защото лягаха и ставаха с "Капитала" на Маркс ли? Защото не можеха да си представят живота без Мавзолея и без манифестация на 9 септември ли? Защото по-харесваха трабантите и москвичите ли?

Тц, едва ли. Може би тъкмо тези ретрогради показаха с консервативния си вот инстинктивно, но - уви - оправдано недоверие към урбулещината на бъдещите преобразования. Дали не провидяха своя бъдещ стрес и нищета, сгромолясването на икономиката, крадливата приватизация, инженерите, които дялкат иконки, младежите, които изтичат по гастарбайтерски направления като вода в пясък? Не беше ли това ретроградство обречен опит да се каже на нашите и световните политици: "Ей, чувайте, идваме от половинвековна командно-патриархална система. Добра-лоша, но сме неин продукт. Не бързайте, нека направим смислен план - не как в галоп да станем от 9 на 7 милиона, не как да рухне средната класа като отсечено дърво... Нека помислим как да се запалим масово по свободата и инициативността през следващите десетилетия, наместо да се палим поотделно от отчаяние и сиромашия..."

Хе-хе - рекли са си сигурно големите фактори. Точно вас, мизерниците, ще седнем да планираме. Ирак тътне, Сърбия бучи, Либия, Сирия... Оправяйте се, ние ще супервайзерстваме.