|
| Мястото на гроб 39 в северната галерия на църквата "Св. 40 мъченици" личи ясно по хлътването на настилката от тухли още преди разчистването му, зидът от ляво е от времето на турското робство, а очертанията на гробната яма умишлено са уширени тук за да не закриват изгледа към хлътването на настилката, снимка на разкопвача Въло Вълов, 1972 г.; В средата - мнимият царски гроб днес е поставен в помпозна и невярна архитектурна среда, снимка на автора, 2008 г.; Вдясно - първоначално църквата "Св. 40 мъченици" няма галерии от север и от юг, галериите са изграждани по-късно двукратно - след средата на ХIII в., когато църквата започва да се използва като представителен градски храм, и след средата на ХIV в., когато църквата е превърната в съборен обителски храм, горе в ляво схематично е означено мястото на гроб 39. |
Така и не стана ясно кому бе нужна тая клоунада, освен на няколкото известни на всички организатори на събитието, чиито обществен и научен авторитет е най-малкото спорен. Та нали е добре известно, че тълкуването на гроб 39 в църквата "Св. 40 мъченици", набеден за царски, съвсем не е еднозначно, а българските средновековни археолози, които добре познават резултатите от проучванията на църквата и на погребенията във и около нея, са на практика единни в отричането на царската му принадлежност. И още, дори скелетът в гроб 39 да е на цар Иваница Асен, то защо беше нужно тържественото му препогребване в същата гробна яма, нали вече си е бил погребан веднъж по всички правила . . .
Обаче тия въпроси, а и много други по-болезнени, за пари предимно, нямат нищо общо нито с историята, нито с археологията, нито с която и да е друга наука за миналото. Всички тия въпроси всъщност се отнасят до нещо много по-съществено и много по-общо, до уважителното ни отношение към националната ни памет, а както ще видим по-долу, народът ни има забележим проблем с това още от Средните векове. Впрочем не само с националната ни памет, но и с родовата, със семейната памет също . . . Вероятно тая есен, когато се навършват 845 години от предполагаемата дата на рождението на един от най-бележитите български владетели, можем да използваме проблемът с гроба на цар Иваница Асен за да поговорим поне за малко и за националната ни памет изобщо, никак няма да ни е излишно май.
* * *
Сега е времето да хвърлим един хронологически поглед, който тук е наложително да е бърз и кратък, върху мястото, на което е разположен гроб 39, дано така станат ясни основанията за отричането на царския му характер.
Макар археологическото проучване на цялата крайречна тераса, върху която е построена през ХIII в. църквата "Св. 40 мъченици" да не е още завършено, може да се твърди безспорно, че на това място има ранно тракийско селище, заменено от едно уширение на крепостната стена на късноантичното селище на Царевец и в подножието му. Западния зид на външния притвор на църквата възсяда част от тая късноантична крепостна стена, а значителната част от средновековните погребения навлизат в тракийския и късноантичния пласт.
Не съществуват никакви данни за живот на тая речна тераса във времето на Първото българско царство и до края на ХII в. През първата половина на ХIII в. започва усиленото обживяване на речната тераса, от това време са открити над 800 най-разнообразни монети (Константин Дочев, 2005). Не можем да си позволим да твърдим, че строежът на църквата "Св. 40 мъченици" започва много преди 1230 г., когато според надписът на цар Иван Асен Велики (1218-1241), посветен на победата му при Клокотница, тази църква е завършена.
Ще потвърдя още веднъж. Няма как нито да пренебрегнем, нито да извъртим сведението в триумфалния надпис, в който цар Иван Асен Велики сам твърди - "създах от зачала" и "украсих до конца" църквата "Св. 40 мъченици", което не може да значи друго, освен започване на строителството най-рано през 1218 г., но вероятно доста след това понеже за строителството на храма не е нужно кой знае колко време, и завършването му категорично през 1230 г. Всички опити за преиначаване, за разночетене, за тенденциозно тълкуване на надписа досега завършваха катастрофално, така ще е и в бъдеще. Та нали все се оплакваме от недостиг на сигурни, изчерпателни и точно датирани извори, сега пак има недоволни . . .
Ще побързам да уточня също, че протяжното археологическо проучване на църквата, на некропола във и около нея, на сградите в близост никога не се натъкна на данни за по-ранен от завършения през 1230 г. храм, посветен на бляскавата победа при Клокотница. Това уточнение е важно понеже защитниците на царския характер на гроб 39 чисто умозрително предположиха наличието на по-стара църква, по чийто северен зид е равняван гроба. Вече с пълна увереност можем да твърдим, че това предположение е невалидно.
Дойде време да потвърдим, че според резултатите от последните археологически разкопки северно от църквата "Св. 40 мъченици" (вж. поне Въло Вълов, Археология, кн. 2, 1972; Константин Тотев, Археология, кн. 1-2, 2001) гроб 39 е вкопан в положената вече настилка от тухли на преизградената след средата на ХIV в. северна галерия. Доколкото публикацията на резултатите от разкопките е само в предварителни съобщения и отсъстват пълни и окончателни данни за дебелините на слоевете и пластовете, с разрези и пълна стратиграфия на обекта, не е напълно възможно да съм абсолютно категоричен за датирането на гроб 39, но изглежда все пак, според това, което е вече обнародвано, а и от личните ми разговори с разкопвачите, че гробът е оформен в края на същия този ХIV в. в тухлената настилка на преизградената след средата на ХIV в. северна галерия.
Местоположението на гроб 39 е малко странно все пак. Това е така, защото той се намира под настилката в северната галерия на църквата, която след средата на ХIV в. точно тук завива почти под прав ъгъл на север към, според разкопвачите, Източното крило на обителта "Великата лавра". Изкопаването на гроб на кръстопът, разбира се, ни се струва неестествено, поради което това остава все пък възможно, но само ако обителското Източно крило е вече недействащо, тоест в края на ХIV в.
Такава датировка отговаря точно на даденостите. Дълбочината на гроба под настилката е 1, 25 м. и понеже тук двукратно са правени дебели насипи при по-ранна датировка гробът щеше да е нереално плитък. Очевидно хлътването на тухлената настилка не е било възможно да се поправи, може би поради трагичните събития от последното десетилетие на ХIV в., както това става, например, в църквата "Св. Богородица" на о. Свети Иван, където подобно хлътване е изравнено с подложка от разтрошени тухли и здрав бял хоросан.
Датировката на прочутия Калоянов пръстен, открит в гроб 39 около левия лакът на погребания заедно с фалангите на дясната му ръка, също ни насочва към времето след втората половина на ХIII в. най-рано (вж подробно Иван Сотиров, 1992). Разбира се, огромен златен пръстен с тегло 61, 1 г, подлежи на използване и по-продължително време. За нас е важно в случая, че нито стратиграфията на обекта, нито архитектурата тук, нито подемния материал от гроба ни позволяват датировка на гроб 39 преди ХIV в., но повече в неговия край. Освен това точно в църквата "Св. 40 мъченици" имаме безусловни примери за владетелски погребения (вж. и Йордан Алексиев, 2005) и с тях гроб 39 няма нищо общо.
Тогава кой е погребаният в гроб 39? Кой знае, търновски болярин, може би . . . Ще имаме случай да се върнем на тоя въпрос с предположение друг път.
Стана дума в началото за националната ни памет. Изглежда немарливото ни отношение към следите от миналото ни е доста стара черта. При разкопките в некропола около църквата "Св. 40 мъченици" се откриват значителен брой части от покривни плочи с надписи и изображения, може би от владетелски погребения, но преизползвани във времето, в което в некропола тук се погребват видните търновчани. Как така, ще питате, Търновград не е превземан от вражи войски, които да разграбят и осквернят владетелските гробове, тогава как се озовават преизползвани части от тях в редовите погребения? Дали пък точно тук не се крие отговорът на загадката за "неотриваемите" български владетелски гробове?!
* * *
Много от защитниците на царския характер на гроб 39 се водят от чисто патриотични подбуди, с които запълват недостига на специализирани знания. Никога не съм разбирал какво патриотично има в защитата на една слаба, изсмукана от пръстите теза, измислиците никога не могат да бъдат патриотични, най-много в един миг да станат смешни. За справка погледнете на югозапад, предполагам на никого не му се иска да изглеждаме така комично.
Колкото еднозначно е отношението на българските средновековни археолози, които, безусловно ще се съгласите предполагам, най-добре биха могли да преценят и обяснят резултатите от проучването на гроб 39 в църквата "Св. 40 мъченици" понеже това всъщност им е работата, толкова единни в измислянето на царски гроб тук са историците, архитектите и любителите на изследването на миналото.
Да, на всички ни се иска не един, а всички гробове на българските средновековни владетели да бяхме открили непокътнати, на жените, на децата, на конете, на кучетата, на любовниците и на слугите им също, ако може. Историческата съдба на българските земи обаче, а и собственото ни отношение към миналото, към националната ни памет, не предполагат големи очаквания в тая посока, със сигурност.
Свързани текстове за гробовете на българските владетели:
http://www.segabg.com/article.php?id=491769
http://www.segabg.com/article.php?sid=2011012000040001301
http://www.segabg.com/article.php?id=542452
http://www.segabg.com/article.php?id=611656
http://www.segabg.com/article.php?id=612537
