:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,215,853
Активни 82
Страници 11,951
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

Зад паравана "независима прокуратура" текат най-големите зависимости

Лоялността на държавните служители не е към конкретно политическо ръководство, а към институциите, казва зам.-председателят на "Движение България на гражданите" адвокат Йонко Грозев
МУТРИ
Йонко Грозев
Йонко Грозев е адвокат, зам.-председател на "Движение България на гражданите".

До 2005 г. Грозев беше директор на програмата за правна защита на Българския хелзинкски комитет. Спечелил е много дела пред Европейския съд за правата човека. Влезе в политиката с движението на Меглена Кунева преди година. Сега е координатор на групата по правосъдие и вътрешен ред в Реформаторския блок. Преди дни от блока представиха програмата си в сектора "Правосъдие и сигурност". Ето как Грозев обясни част от идеите за реформа.



- Г-н Грозев, как тълкувате намерението на премиера Пламен Орешарски да освобождава държавни служители, които ходят на антиправителствените протести?

- Този инцидент е доста добра илюстрация в каква степен в България законът няма значение. След като министър-председателят може да си позволи публично изявление, че ще извърши нещо явно незаконосъобразно и нарушаващо основни права, това ясно показва нивото на съблюдаване на закона в България.

- Някои ще кажат, че държавните служители трябва да са лоялни на изпълнителната власт.

- Лоялността им не е към конкретно политическо ръководство, а към държавните институции. Тестът за тяхната лоялност е как изпълняват своите задължения. Това, че те може да не са съгласни с едно или друго политическо ръководство, е част от демокрацията. През последните 20 години позволихме всяко ново управление незаконно да подменя голяма част от администрацията. Партизирането й е част от проблема с корупцията в България, който води и до цялостното беззаконие. Една от основните задачи пред обществото ни, ако искаме да възстановяваме държавни институции, е да спрем порочната практика на подмяна на администрацията с всяко ново управление.

- Как виждате операция "Чисти ръце" в съда, прокуратурата и полицията, която е част от идеите ви за съдебна реформа?

- Виждаме операция "Чисти ръце" на две нива. На първо ниво това са конституционни гаранции за ръководните органи на съдебната система и МВР. Те ще задължават Народното събрание, което избира повечето от тези ръководни органи, да провежда процедура, която в много по-голяма степен ще направи невъзможно избирането на хора, които са зависими, за които има корупционен риск. Тази процедура трябва да е достатъчно дълга и да има задължителни становища от всички държавни институции, имащи отношение към проблема - прокуратура, комисия за конфликт на интереси, НАП, МВР. Дори една от тези институции да бъде "пробита", друга няма да бъде. И освен това, когато имаш задължение да предоставиш цялата налична информация, става въпрос и за личен риск, ако скриеш. Това, плюс задължението за публично изслушване, възможността да се задават въпроси и да се вземат предвид всички медийни публикации и публични декларации на кандидатите, ще създаде среда, в която много по-трудно ще могат да бъдат прокарвани хора, които са изпълнители на нечии поръчки. Това дава гаранции, че в крайна сметка ще имаме кандидатури, които са в много по-голяма степен базирани на професионални качества. И постепенно ще започне процесът на прочистване на цялата система. Очевидно това няма как да стане за един ден. Основното за нас е, че това трябва да бъде системен подход. Непрекъснато сме свидетели как една или друга политическа сила вади и размахва някакви документи като част от политическото противопоставяне. Но за да бъде реална такава операция "Чисти ръце", тя трябва да бъде системна. Подобен процес на подбор при назначаване трябва да има и при по-ниските нива в съда, прокуратурата, полицията. Публичността е изключително важен елемент в такъв подход. Както и периодичните проверки.

- И сега хората на висши държавни длъжности са длъжни всяка година да декларират имущество пред Сметната палата.

- Да, но някой проверява ли ги декларациите и дали стандартът на живот съответства на декларираното? Видяхме какви са декларациите на г-н Делян Пеевски. Те очевидно не отговарят на стандарта му на живот. Явно има пълно незачитане и няма реално деклариране. Трябва постепенно да създадем система, в която такива явни несъответствия да бъдат засичани и санкционирани.

- Т.е. едва ли не всеки да бъде разследван всяка година?

- Да не е всяка година, но на 5 години - да. Когато упражняваш държавна власт, цената е да се лишиш доброволно от голяма част от правото си на скрита информация. Като общество, за съжаление, сме се докарали до ситуация, в която нещата наистина не изглеждат добре. Подобно ограничаване на информация, която е по принцип лична, е абсолютно необходимо. След като упражняваш власт, трябва да приемеш, че си в много по-голяма степен открит за обществото. И това не противоречи на основни права.

- Казвате конституционни гаранции. Велико или Обикновено народно събрание може да направи подобна промяна?

- Този разговор, преди да кажем какво трябва да се промени, е част от сценария да бъде блокирана всякаква съдебна реформа. Това започна още с решението от 2003 г. на Конституционния съд, което съвсем откровено беше направено, именно за да се блокира възможността за реформа в съдебната система. Отказваме да влезем в същия капан. Възможно е промените да се направят и от Обикновено, и от Велико народно събрание. По-важното е да постигнем консенсус какво е необходимо да се промени в конституцията, за да има работещо правосъдие.

- Конституционна промяна ще трябва и за идеята ви вместо Висш съдебен съвет да има два отделни - съдебен и прокурорски.

- Да. Това е въпрос, по който от доста време има консенсус в професионалната общност. Съдът и прокуратурата са принципно различни институции, с различна логика на изграждане. И съвместното им управление води до много проблеми. За нас ключов проблем е и начинът на избор на главен прокурор. Затова предлагаме изборът да се прави от Народното събрание, а в процедурата да участва и президентът, който да утвърждава избора. Това в много по-голяма степен гарантира, че накрая ще имаме избран кандидат, който не е поемал политически обещания и договорки.

- Защо да гарантира? Нали видяхме как парламентът избира и съдебни инспектори, и членове на ВСС, и конституционни съдии...

- Да, но без тази процедура за проверка. Видяхме, когато бе малко по-дълга процедурата с г-жа Венета Марковска, в крайна сметка прокуратурата извади информацията за воденото разследване.

- Която удобно беше пазена дълго време и сега, година по-късно, още не се знае докъде е разследването срещу г-жа Марковска.

- Това е ключът. Когато задължим да бъде изнасяна такава информация, тя много трудно ще бъде крита и използвана за поддържане на зависимости. Ние много абстрактно и теоретично се скрихме зад това, че прокуратурата трябва да е независима, и отказваме да видим, че зад този параван на независимост текат най-големите зависимости. Тази затвореност на системата, която не е отчетна пред никого, позволява политиците да викат прокурорите в дома си и там да се решава тяхното кариерно израстване. Най-добрият ни шанс да постигнем независима професионална прокуратура е през максимална публичност на решенията за назначаване. Освен публичността на назначаването е необходимо и въвеждане на механизъм за отчетност. И съдът в Страсбург по дело във връзка с тогавашния главен прокурор Никола Филчев каза, че институционалната подредба в България води до ситуация, в която на практика главният прокурор е недосегаем. Това е недопустимо за демократична държава. Но много удобно по този въпрос няма никаква реакция вече много години. Навсякъде по света по отношение на прокуратурата има елемент на обществен демократичен контрол. Това предлагаме и ние през парламентарния контрол за главния прокурор.

- Не е ли ключов моралът на тези, които избират, а не това кой е органът, който провежда процедурата? През годините не един парламент е губил легитимност с действията и решенията си.

- Институционалната уредба е въпрос на баланс между власти. Няма как законодателно да гарантираме морал. Досега уж ВСС избираше главния прокурор, но реалността беше, че го избира правителството, което е на власт, като се крие зад някакви безлични хора във ВСС и никой не носи отговорност за това. След като не можем да спрем да го избират тези, които са на власт, да носят отговорност. Конструкцията, която имаме сега в конституцията, е напълно фалшива. При парламентарен избор ще е ясно какви са приоритетите на мнозинството и изборът ще има политическа цена. Освен това предлагаме и възможност за президентско вето върху избора, а за преодоляването му да трябва мнозинство от 2/3. Така че да са завишени максимално гаранциите срещу откровено политическо назначение.

- Ако тези промени се случат в рамките на оставащите 6 години от мандата на сегашния главен прокурор и на четирите години на този ВСС, ще трябва ли да се изберат нови?

- Възможно е да се предвиди да се прилагат за следващия избор. Възможно е и да се приложат веднага, което би било прекъсване в нормалната институционална приемственост. По принцип това не е добре, но и тежката политическа криза в момента е именно заради липсата на законност.

- Имате идея и началниците в МВР да бъдат избирани с участието на общинските съвети.

- Това е част от идеята за прекъсване на политическата злоупотреба с институцията. Прекалено много власт има министърът на вътрешните работи.

- Местната власт не е ли пак политическа?

- Това е абсурдът, в който се докарахме. Да, политическа е. Но това е демокрацията. Ние ги избираме тези хора. Нека да мислим по-добре, когато ги избираме. Искаме да ни управлява някой въпреки политиците, които избираме. Няма как да стане.
11
2950
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
11
 Видими 
20 Ноември 2013 19:50
дано поне да си плащат добре за постоянното присъствие по медиите. не е извинение, но поне обяснение някакво да има.
20 Ноември 2013 20:26
Боже! Ама тоя бил гола вода бре! Аз пък имах добро мнение за него. ДоСЕГА.
20 Ноември 2013 20:45
Непрекъснато сме свидетели как една или друга политическа сила вади и размахва някакви документи като част от политическото противопоставяне. Но за да бъде реална такава операция "Чисти ръце", тя трябва да бъде системна. Подобен процес на подбор при назначаване трябва да има и при по-ниските нива в съда, прокуратурата, полицията. Публичността е изключително важен елемент в такъв подход. Както и периодичните проверки.

А защо не цялостна лустрация на ДС и БКП?
Аха, може и вие да изчезнете от сцената...
20 Ноември 2013 21:04
През последните 20 години позволихме всяко ново управление незаконно да подменя голяма част от администрацията. Партизирането й е част от проблема с корупцията в България, който води и до цялостното беззаконие. Една от основните задачи пред обществото ни, ако искаме да възстановяваме държавни институции, е да спрем порочната практика на подмяна на администрацията с всяко ново управление.

Няма как да не отбележим, че този подход би 'бетонирал' калинките на Боко. Затова разумният и морален подход би бил започване 'на чисто' - тотална подмяна на всички държавни служители чрез конкурси за всяко работно място. Макар че и това е много субективно.
20 Ноември 2013 21:46
Зад паравана "независима прокуратура" текат най-големите зависимости

Зад паравана ""независимите медии" и "независимите нпо"" текат най-големите зависимости.
21 Ноември 2013 00:15
Пък ние си мислехме че броенето на бюлетини в Костинброд било просто аритметика.
21 Ноември 2013 08:28
Пък ние си мислехме че броенето на бюлетини в Костинброд било просто аритметика.

Точно толкова, колкото и Барека цъфна по лъжливия сигнал на сестра Галева в Костинброд на 12.05.
21 Ноември 2013 10:30
Тоя юридически парцал, кога ли ще се събудим и ще изринем подобната паплач отвъд браздата?!
21 Ноември 2013 11:39
И как точно избора на гл. прокурор, ако се извършва от народното събрание, ще го направи по-независим? Напротив, това ще направи съответните кандидатури само по-удобни на всички и ще има политическо договаряне между политическите сили кой да бъде предложен. Да не говорим, че в проекта на Й. Грозев, при липса на възражение от страна на президента, гл. прокурор ще се избира с обикновено мнозинство. Пълен абсурд! Иначе за преобразуването на сегашния общ ВСС в два отделни съвета - висш прокурорски и висш съдебен, спорове и възражения не би трябвало да има.
Трябва да се смени сегашното положение на съсредоточаване на голяма власт, на формална отчетност и на липса на контрол от страна на тримата "големи" в съдебната система - гл. прокурор и шефовете на ВКС и ВАС. Това може да стане, когато те не са членове по право на новоформираните ВПС (‌висш прокурорски съвет) и ВСС ( висш съдебен съвет), избират се и се освобождават от тези органи при определелени положения, както и отчитат работата си пред тях. От друга страна председателите на ВПС и ВСС ще трябва да отчитат дейността на двата съвета пред парламента. Сегашният ВСС, освен от тримата "големи" по право, се състои и от 22 членове, избрани наполовина от парламентарната квота (11), и наполовина от съдебната квота (11). Вместо това може да имаме нов висш прокурорски съвет (ВПС ‌за прокурорите), състоящ се от 9 човека, и нов висш съдебен съвет ( ВСС за съдиите), състоящ се от 13 човека. ВПС да се формира, като 4 от членовете се избират от страна на прокурорите ( колкото е и сега, само че да се избират не с делегирани събрания, а директно), четирима - от парламента след прозрачна и конкурентна ( повече от един кандидат за място) процедура, а председателя на ВПС да се назначава от президента. ВСС да се формира, като 6 се избират директно от съдиите ( колкото и сега, само че да се избират не с делегирани събрания, а директно), 6 се избират от парламента след прозрачна и конкурентна процедура, а председателят на ВСС се назначава от президента. Така ще се постигне по-добра диферсификация на избора, доколкото три институции ( а не две, както е досега) участват в избора на ВПС и респективно ВСС. Разумно е мандатите на гл. прокурор, както и на председателите на ВАС и ВКС да се намалят от 7 на 5 години, а този на членовете на ВПС и ВСС - от 5 на 4 години. Й. Грозев да чете и да си записва......
21 Ноември 2013 11:59
А сегашното положение със следствието е повече от абсурдно - 450 човека си клатят краката и общо взето се занимават с не повече от 5% от разследванията в БГ, а при това получават магистратски заплати, в пъти повече от тези на дознателите, които се занимават с 95% от разследванията. „Най-значимото“ следователско разследване напоследък бе онова рапарското, за обида на националните символи. А нека и да не се забравя, че преди да се възстанови дознанието и да поеме основната част от разследванията, следователите бяха години наред критикувани за лоша работа и негодни разследвания. Някои от тях директно помагаха на организираната престъпност. Следствените органи по света като правило са извън съдебната система, и само в някои страни има специфични органи на разследването, занимаващи се с тежки криминални дела. Това са т.н. съдия-следователи в Италия, Франция и някои др. страни, които разследват тежки престъпления и такива по високите етажи на властта, и освен да правят разследване, могат да издават заповеди за арест и обиск, да насочват нови разследвания и пр. , т.е. освен разследващи, имат и някакви частични съдебни и прокурорски функции.Навсякъде другаде следствените органи са изцяло извън съдебната система. Така че в България още през 1991г. в новата конституцуя бе заложена бомба със създаване на изцяло независима магистратска институция, наречена Следствие, която изцяло да поеме разследването в България. Следователите се превърнаха в недосегаеми магистрати, които правеха каквото си искат. Така че с прехвърлянето на разследващи функции към прокуратурата, както и с тълкувателното решение на КС от есента на 2005, че следствените органи могат да се намират не само в съдебната система и те не са носители на правосъдни функции, т.е. на практика не са магистрати, се положи основите на възстановяване на дознанието - една традиционна разследваща институция за България. От Следствието в сегашния вид полза няма, по добре е вместо да си клатят краката, тези следвователи да се пренасочат към дознателния апарат, а самото разследване на злоупотреби във властта да остане прерогатив на прокуратурата, която вече има според Конституцията и разследващи функции. Може да се запази ограничен брой следователи в състава на съдебната система ( към прокуратурата, без обаче да са магистрати)‌, които да се занимават с определени случаи на разследване - на политици и висши държавни служители), за да се гарантира независимост на разследването и да се избегне възможност за натиск от страна на политиците и изпълнителната власт.
21 Ноември 2013 19:33
Зад паравана "независима прокуратура" текат най-големите зависимости

Има две верни неща в това изречение:
- независима прокуратура - защото от нея не зависи нищо
- текат най-големите зависимости - от размера на подкупа
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД