Лиза Чорн е на 29 години, следва география и работи почасово на няколко места, за да се издържа. "Богата съм, макар че нямам много пари", обича да казва тя. Лиза рядко си купува дрехи от магазини, повечето досега са били подарени. Тя рядко се качва и на самолет или влак. Последната си ваканция прекарала във Франция, докъдето се придвижила на автостоп. Лиза е един от участниците в уъркшоп на тема "Как да се противопоставим на правилата на консуматорското общество", провел се преди броени дни в германския град Дортмунд.

Нико Пех също участва в семинара. И той не изпитва потребност от луксозни стоки. Пех няма нито мобилен телефон, нито кола. А каква е последната му покупка? "Един употребяван компактдиск", отговаря професорът от университета в Олденбург. Нико Пех изнася доклад след доклад в знак на отпор срещу принудата, оказвана от постоянния растеж. "Имаме само едно тяло и не можем да работим все повече и повече. Въпреки това си позволяваме все повече неща. Как така?", пита той.



Може да се работи и по-малко



Според Пех в наши дни все повече млади хора проявяват по-съзнателно отношение спрямо задоволяването на нуждите си, подбирайки продукти, които не вредят на околната среда. "Екосъзнанието се е превърнало в един вид мода. Да пиеш бионапитки обаче не е достатъчно. Трябва и да консумираш по-малко", подчертава професорът. Той обяснява, че ресурсите, които не са неограничени, могат да бъдат пощадени само чрез намаляване на потреблението. Томас Форбигер съвсем целенасочено спазва тези принципи, вдъхновен от идеите на Пех. 35-годишният Форбигер води уъркшопа в Дортмунд, в който участват Лиза и самият Нико Пех. Когато започва да говори за нематериалността на парите обаче, Форбигер се натъква на множество неразбиращи погледи. Водещият се опитва да обясни, че системата не е непременно перфектна - с цел да убеди участниците, че всеки може да направи нещо. Той самият например е отказал да работи на пълен работен ден. Вместо това работи на няколко места общо 20 часа седмично, т.е. на половин работен ден. Но затова Томас Форбигер пък разполага с повече свободно време. "Така имам време сам да си поправям разни неща или пък да си правя нови", казва той. Философията на Форбигер е следната: "Принципно парите служат за това да си набавиш неща, които не можеш да си направиш сам. Аз се опитвам да сведа до минимум нещата, за които ми се налага да плащам. Така намалявам и зависимостта си от кризите", обяснява той.



Защо да съм като всички останали?



Повечето участници в семинара в Дортмунд са на възраст около 20 години, се казва в репортаж на "Дойче веле". Марлийн Шварце е на 18, догодина ще е абитуриентка. "Дойдох тук, защото в училище не научавам нищо от това, което ме интересува. А и се надявам да намеря съмишленици", казва тя. Марлийн няма смартфон, не се съобразява с най-новата мода и не се храни с бързи закуски. "Така в училище се превръщам в аутсайдер", признава тя. "Но защо трябва да съм като всички останали? И само да купувам, купувам, купувам. Та германците притежават не достатъчно, те притежават прекалено много", казва 18-годишната ученичка. 21-годишният дърводелец Йеско Гьотинг, който също е дошъл на семинара, се интересува от темата отскоро и е по-прагматичен: "Смятам, че е съвсем правилно отпадъците да се разделят, а колата да се използва по-рядко - щом има възможност. Но не бих тръгнал да пътувам до Азия другояче, освен със самолет".

"При това самолетните пътувания вредят особено много на климата", отбелязва Нико Пех. "Наред с електронните уреди и опаковките за еднократна употреба това е най-големият потребителски проблем при младите хора", посочва той. И тъй като именно в тези сфери младите не са толкова склонни да се откажат от привичките си, Пех не е особено голям оптимист, че скоро може да се стигне до преосмисляне на поведението и постигане на промяна в системата. "Но все пак е по-добре да се говори по този въпрос, отколкото да мълчим", казва той и допълва: "В крайна сметка това да можеш да се ограничаваш е въпрос на дисциплина. Ние, хората, сме зависими от потреблението. А зависимите са известни с това, че не правят нищо срещу своя доставчик."

Рафаел Фелмер е на 29 години. От три години насам той и семейството му живеят без пари. "И останалите хора трябва да живеят като нас. Така ще опазват природата, а и ще се разбират по-добре помежду си", казва берлинчанинът. Рафаел, съпругата му Ниевес, която е испанка, и малката им дъщеря Алма Лусия не плащат наем, не работят, нито пък плащат за храна. Те консумират изхвърлени, но само безмесни продукти. Първоначално Рафаел обикалял биопазарите и събирал непродадени или захвърлени продукти от контейнерите. По този начин той искал да даде своя принос за намаляването на отпадъчните продукти и опазването на околната среда.

Един щастлив ден обаче една фирма за биологично чисти храни откликнала на негово запитване и започнала да му изпраща останали непродадени продукти, които обикновено се изхвърлят. Рафаел започнал да ги разпределял на свой ред между бедни хора и постепенно създал един вид мрежа за предоставяне и получаване на безплатна храна. За да не дава пари за транспорт, Рафаел се движи главно с велосипед, но и за него не е давал пари. "В Германия има толкова много хора, които изхвърлят стария си велосипед или просто го подаряват, когато си купят нов", казва той. А наемът за жилище? Няма такъв. Рафаел и семейството му живеят при родителите му или при приятели. В момента са се настанили в семеен център към протестантската църква. Вместо наем там той се отплаща с известни услуги - грижи се за цветята в градината, почиства центъра, извършва дребни ремонти.



"Светът на парите е зъл"



Но нали на човек все пак му трябват и дрехи, а и някаква покъщнина - креват, шкафове, спално бельо. Как се набавя всичко това без пари? Рецептата на Рафаел гласи: "разменно стопанство". С други думи, замяна на дребни услуги срещу дрехи и предмети. Ти поправяш компютъра на съседа, той пък от благодарност ти подарява някоя стара дреха и т.н. "Ти даваш, но и получаваш - това е приятно и за единия, и за другия", казва той и си спомня как се е сдобил с пералня. "Един човек ме ангажира да измия прозорците на фирмата и къщата му, а срещу тази услуга ми даде неговата стара пералня." "Светът на парите е зъл", казва Рафаел. Парите и харченето за различни стоки поощряват производството и рушат околната среда. Що за свят е този, в който някой се държи добре само ако знае, че ще спечели нещо от теб? Парите отравят отношенията между хората, убеден е той. Неговата философия е, че животът без пари учи хората да правят добрини - без да очакват благодарност и ответна услуга, а просто заради щастието от даряването на радост. (По материали на германски медии)