|
| Премиерът Пламен Орешарски все още твърдо брани плоския данък, но първата стъпка към неговото премахване бе направена. |
Това, което се предлага обаче, е всички да продължат да плащат 10% данък върху облагаемия си доход, но платеният данък да се връща на тези с най-ниски доходи. Замисълът е всички, които получават минимална заплата (340 лв. за 2014 г.), да получат обратно платените си данъци в началото на 2015 г. Сумата, която ще се връща на човек, по наши сметки е 355,37 лв. на година. Това означава и че всички, които искат да си получат парите, ще трябва да подадат данъчна декларация.
Защо това е вредна идея?
Предложението не е данъчна мярка, а прикрита разходна такава - под формата на данъчно облекчение държавата всъщност ще субсидира хората на минимална заплата. Най-добрият лакмус дали става дума за данъчна или разходна мярка е да видим дали се влияе приходната или разходната част на бюджета - държавата ще си събира данъците, т.е. приходите не се променят, а после ще превежда пари на определени данъкоплатци, т.е. натоварва се разходната част на бюджета - в рамките на около 140 млн. лв., ако се засегнат около 400 000, както в момента се пресмята от правителството (на базата на изцяло статични сметки, които отчитат само сега заетите на заплати до 340 лева). Ако ще се субсидират групи от обществото, то по-разумно е това да не се случва през данъчната система, а директно и откровено през бюджета посредством целеви социални помощи.
Създава се изключително силен стимул за укриване на заплати - това не е необлагаем минимум, който по принцип важи за всички, а конкретна привилегия за тези на минимална заплата. На практика правителството обявява стимул (награда) от 355 лв. на година, ако си на минимална заплата. И сега получаването на минимално възнаграждение официално, а всичко друго - на ръка, е разпространена практика, но тази идея дава огромен стимул на много хора, които получават над минимална заплата,
да започнат да послъгват за заплащането.
Злоупотребите тук са гарантирани - могат да се облагодетелстват и работодатели, ако влязат в договорки с работниците си, нещо, което сме виждали често при отворени вратички в законодателството.
Силният стимул за укриване на доходи и преминаване в сивата икономика има и конкретен измерител под формата на т.нар. пределна данъчна ставка. Колкото по-голяма е тази пределна ставка, толкова по-силен е стимулът за укриване на доходи. Така например, ако някой взема заплата от 341 лева на месец, той ще трябва да плати 10% върху цялата сума, а именно 356,41 лева, или над една допълнителна заплата за цялата година (след приспадане на осигуровките). По този начин пределната данъчна ставка за този допълнителен доход от само 1 лев на месец става умопомрачителните 2970% (изчислени като процентно отношение между данъка от 356,41 и допълнителния доход от 12 лева на година над минималната заплата от 340 лева). При месечна заплата от 350 лева например пределната данъчна ставка на допълнителния доход от 10 лева на месец (120 на година) става 304,85%.
Създава се огромна неравнопоставеност
и съответно социално противопоставяне между тези, които се класират за привилегията, и всички останали данъкоплатци - каквато и граница да сложим, винаги ще има такива две групи. Заради дори един лев допълнителна заплата всеки от втората група работещи ще плаща 355 лв. или повече данък на година срещу нулев данък за първата група, тоест тези от втората група, които вземат месечна заплата до около 377 лева, ще бъдат реално по-бедни спрямо привилегированите с по-ниска заплата - тяхната нетна заплата след плащане на данъци и осигуровки ще е по-ниска от тази на хората с минимална заплата. Нетната заплата на работещ за 340 лева (след плащане на осигуровки и 0% данък общ доход) става 296,14, а тази на човек със заплата 377 лева - около 295,53, т.е. вторият е с по-нисък нетен доход.
Веднъж дадена тази привилегия, тя само ще се разширява - опитът ни учи, че
подобни привилегии много трудно се отнемат,
а постоянният натиск за покачване на минималната заплата ще товари допълнително разходната част на бюджета през следващите години.
Генерират се административни разходи и главоболия за привилегированите - новата практика означава, че неколкостотин хиляди българи ще започнат да подават данъчни декларации (никой на минимална заплата не го е правил досега, тъй като е на трудов договор), което носи и работа на данъчните власти. Тази административна тежест също ще носи неефективност на системата.
Това безспорно е първа стъпка към отмяна на плоското облагане. Преди 2008 г. в страната имаше прогресивни ставки и множество дупки в подоходното облагане, което не водеше до добри резултати. Тази система беше заменена от най-простата възможна - имаш заплата, делиш на десет и плащаш данък. Новата система очевидно работи, ако се съди по това, че повече хора плащат (спрямо работещите, тоест отчитаме кризата на пазара на труда) и се събират повече пари в бюджета. С двойно по-ниска обща ставка от най-ниската преди това се събират повече (дори в кризата) пари в хазната. Подоходното облагане се доказа като най-ефективното и устойчиво облагане в страната в тежките години на кризата.
Новата идея прави подоходното облагане по-сложно
и дава грешни стимули, тоест в дългосрочен план поставя основата за връщане на прогресивната ставка.
Ако трябва да обобщим - идеята на правителството не е толкова социална, колкото опорочаване на концепцията за плоския данък и стъпка към неговата промяна. Не само ще натовари разходната част на бюджета под формата на субсидии за определена група данъкоплатци, но и дава изключително лош стимул да се укриват реалните заплати и повече хора да декларират минимална такава. Получаването на малко по-висока от минималната заплата на практика се превръща в наказание за работника. Това ще донесе много неефективности в начина на облагане и е предпоставка за разтурването на работещата система на плоско облагане.
