Веселин Вучков е роден през 1968 г. Завършил е право в СУ "Св. Климент Охридски". Кариерата си започва като стажант-съдия в Софийския окръжен съд през 1994 г. Бил е и следовател. От 1996 г. преподава в катедра "Наказателноправни науки" на Академията на МВР. Автор е на научни публикации.

---------------------

- От Консултативния съвет по национална сигурност при президента хората научиха, че има две заплахи за националната сигурност - политическата криза в страната и бежанската вълна, но така и не разбраха как държавата смята да ги защити от двете. Вие как ще коментирате заседанието в сряда?

- Намирам за положително все пак, че се дава политически знак за разбирателство около важни проблеми. Мисля, че актуалният политически момент го изисква. Очевидно е постигнат консенсус между присъстващите и по окончателния акт, прочетен от българския президент, което също намирам за положително. Но от друга страна препоръките в заключителния акт ми се струват доста разнородни, между тях не виждам обединителни критерии. Не знам дали забелязахте, че накрая се говори за регулиране на офшорния бизнес на висши политици, енергийна сигурност, бежански поток, външнополитически източници на кризата.

- Впрочем за първи път се публикуват доклади от заседание на КСНС, които се считат за поверителни. Прави впечатление, че те не съдържат нищо повече от това, което вече знаем, а само констатации от сорта "слънцето изгрява от изток". Така ли си говорят институциите на подобни важни заседания?

- Покрай случая в Катуница замествах министър Цветанов и бях докладчик на заседание на КСНС при тогавашния президент Първанов и тогава установих, а и след това съм забелязвал, едни големи недостатъци на тези доклади. Много често секретността прикрива нещо друго - слаба аналитична способност. Ето сега, вижте доклада на ДАНС. На какво ви прилича това? Аз смятам, че всеки средноинтелигентен човек, който може да борави в електронната мрежа, може да направи такъв доклад. Няма нещо, което да не знаем. Но по-интересен е докладът на вицепремиера Цветлин Йовчев. Разбира се, той се отличава с много достойнства, но от друга страна, в него личат много ярко откроени политически анализи. Малко прилича на лекция по политология. Вътре се съдържат политически изводи, които не отиват на фигурата на министър на вътрешните работи, за "недоверието в институциите и изостреното противопоставяне", "липса на политическо представителство на голяма част от гражданите". Добре, това ли е работата на един вътрешен министър? Ами изводите за съотношението между "спонтанно протестиращи" и "мотивирано протестиращи", сякаш измерват каква е тенденцията? Или че нови избори няма да доведат до социално-политическа стабилност? Това все пак е министър на вътрешните работи и вицепремиер, който координира работата на всички специални служби в България! И да прави изводи, че нови избори няма нищо да променят, за мен се разминава с някакъв демократичен стандарт. Защото винаги ще остане подозрението, че МВР и службите могат да обслужат ето такива изводи, направени предварително. Министерството няма собствена социологическа ведомствена агенция, за да прецени дали нови избори ще доведат до промяна. А големият въпрос е, че сегашното управление получи граждански вот на недоверие, особено след 14 юни (деня, в който Делян Пеевски бе избран за шеф на ДАНС, бел. ред.). От тази ситуация може да се излезе само с нови избори. По никакъв друг начин. Независимо кой ще ги спечели и как ще изглежда следващата политическа конфигурация. И не можеш да плашиш хората и да казваш "няма да правим нови избори, защото бъдещето е много несигурно".

- Как си обяснявате, че КСНС, на който се възлагаха големи надежди и за чието спешно свикване имаше призиви от страна на правителството, не предлага никакви конкретни решения на проблемите?

- Тези призиви бяха спекулации, за да се накърни президентската институция. Аз съм дълбоко убеден в това. Консултативният съвет по закон и по дефиниция е само консултативен орган, в крайна сметка. Той нито ще реши проблема с нарастващия имигрантски поток, нито може да замести действията на изпълнителната власт, чийто са големите отговорности. Аз не чух на този съвет да се поставя може би най-важният въпрос, който има пряко отношение към преодоляването на бежанската криза - този за четирите закона за разузнавателните служби, които от 31 май са поставени на трупчета от председателството на Народното събрание.

- По какъв начин те могат да помогнат за бежанската криза?

- Е, как! Това е изключително важно. Най-малкото общият рамков закон казва как се борави с информацията, добита от разузнавателни източници, как се поднася тази информация на съответни ръководни държавни фактори така, че те да взимат качествени управленски решения. В момента няма такава нормативна база. Това е много опасно. Не чух и дума за това от КСНС. Ами бюджетът на службите за догодина? Това не е ли важен въпрос? Доколкото знам, въпросът е дискутиран вътре.

- Прокрадна се едно изречение за това, че институциите са финансово обезпечени.

- Така ли? А дали цивилното разузнаване е финансово обезпечено? Знаете ли колко е бюджетът на цивилното разузнаване за догодина? 16 милиона и половина. В същото време бюджетът за подслушване от 20 млн. лв. скача на 49.5 млн. лв. Може ли външното разузнаване да има три пъти по-малък бюджет от средствата за подслушване само на територията на страната? Това е наистина скандална арогантност. Съществува реална опасност да бъдат подронени способностите на нашите външни разузнавачи, които е важно да събират информация, особено в такива кризисни моменти.

- Поставя се въпросът, че ГЕРБ също допринася за политическата криза с бойкота на работата на парламента и подкрепа за протестите? Чувствате ли отговорност за това, което се случва в държавата?

- Бойкот ли? Ние пълноценно участваме в парламента, а отговорност за държавата всеки трябва да носи. Но да не забравяме, че ние сме в опозиция. Големият проблем е, че управляващите днес не признават своята арогантност след това, което се случи на 14 юни. Всъщност цената за случилото се на 14 юни 2013 г. все още не е платена. Тя трябва да се плати, дори като поука за следващите управляващи. Скандалът "Пеевски" е много показателен. Той се явява финалният акорд на едни промени в Закона за ДАНС, които ние остро критикувахме и предупреждавахме, че са задвижвани от някакви подводни сили. И чак накрая, на 14 юни, стана ясно за какво се прави всичко това - заради един човек.

- Мислите ли, че, ако сега управляващите определят дата за предсрочни парламентарни избори, това ще укроти ситуацията?

- Категорично да. Но не само дата. Много е важно да не се повтори предизборната кампания от тази пролет, която беше отвратителна. Започна с доноси, обвинения в подслушване. 45 дни никой не разбра какви политически програми и решения предлагат партиите. Никакъв разумен предизборен дебат, което означава неинформираност на хората. Така че силно се надявам, че наред с дата за предсрочни избори ще се осигури и една спокойна предизборна кампания.

- Смятате ли, че държавата има капацитет да се справи с имиграционната вълна от Сирия, която според прогнозите на службите ще ескалира?

- Това ще продължи поне до края на зимата. Не, в момента държавата няма капацитет - нито финансов, нито кадрови, нито сграден фонд. След смяната на властта имаше едно петмесечно забавяне на дейностите, набелязани от нашето правителство. В последния месец и половина се забелязва известно наваксване. Важни са инициативите на двустранна основа с Турция, особено на ниво ЕС. Две неща трябва да се направят на европейски ниво - задължително Турция трябва да подпише прословутата спогодба за реадмисия в близките месеци. Тя се забави много, защото Турция обвързва подписа си с либерализиране на визовия режим за турците в ЕС, което е голям проблем за турското политическо ръководство. И вторият въпрос на ниво Брюксел е Европа да прояви в по-голяма степен своята солидарност със своите гранични държави.

- Накрая да ви попитам и за анкетната комисия по случая "Мишо Бирата", която предизвика остри дебати в парламента. Притеснява ли ви?

- ГЕРБ вече обяви, че ще подкрепи създаването на комисията. Но в случая се бунтува юридическата ми съвест. В предмета й на дейност е заложено включително разследване на обстоятелствата около "странната смърт на Михаил Миков". Първо - няма "странна" смърт, има насилствена или ненасилствена смърт. Но най-големият проблем е, че всичко, което се предлага като обхват на тази бъдеща анкетна комисия, попада в понятието "следствена тайна". Какво ще прави тази комисия"? Абсолютно всичко, което иска да установи, е обект на следствена тайна, тъй като по случая има висящо досъдебно производство. Така че за мен тя е във висша степен безсмислена.

- А има ли нещо странно в смъртта на Михаил Миков?

- Досега не съм чул и всякакви свободни интерпретации на тази тема са унизителни за гражданското чувство на хората. Има способи, които ще установят дали това е така, или не. И това са способите на Наказателно-процесуалния кодекс. Всичко останало са свободни интерпретации.

- А юридическата ви съвест намира ли нещо нередно в разговора, станал известен като "Ало, Ваньо"?

- Каквото и да коментирам, трябва да се опирам на сериозни факти. Не съм следовател и не знам имало ли го е, нямало ли го е този разговор, бил ли е разпокъсан или манипулиран. Нека да се установи какви са фактите и тогава да коментираме.