Саддам беше голям мъж, но го обесиха като куче. Първо го измъкнаха от дупка край Тикрит, после му обръснаха брадата и една година го влачиха по съдилища. Накрая го обесиха в една декемврийска утрин и качиха записа в youtube.

Защо го споменавам? Четири години по-рано американците се канеха да шамаросат Ирак, а Саддам спечели референдум със 100 процента подкрепа. Тогава вместо сигнал дори телефоните в Багдад повтаряха слогана на кампанията му: Naam, naam Saddam (Да, да, Саддам). Някакво дружество на приятелите на Ирак тръгна да събира политико-журналистическа делегация, която да отрази "историческия" референдум. Аз тактично отказах, тъй като освен журналиста Мохамед Халаф друг иракчанин не съм виждал. А и защото



да отидеш на гости на диктатор малко преди той да падне,



е глупаво решение. Ако е лично решение, е едно, но ако ангажираш и страната си с него, то това е хем глупаво, хем престъпно.

Вчера научих, че някаква политико-журналистическа делегация се стяга да ходи при Башар в Сирия. Лидерът на "Атака" Волен Сидеров, на когото напоследък няма кой да му отвори вратата в Европарламента, ще ходи да си говори с малкия Асад. Сигурно ще му обяснява колко много сирийски "пришълци" са нападнали страната ни. Сигурно и громящата катадневно бежанците от телевизионния екран Магдалена Ташева ще вземе със себе си. Тя също е в парламентарната група на приятелите на Сирия. Не знам.

Знам обаче, че в Сирия съм бил. И



ситуацията не е чак толкова елементарна,



колкото си мисли Волен. Преди години Башар искаше да покаже на целия свят как добре се грижи за християнските реликви и беше сбрал хора от цял свят да празнуват заедно 2000-годишнината на апостол Павел - онзи, който ослепял край Дамаск, като му се явил Исус.

Сирия е много хубава страна. И Башар наистина се грижеше за християнските ценности. Едва ли днес Маалула изглежда по-добре отпреди пет години. Но Башар и преди, и сега си беше чиста проба диктатор. Портретите му висяха на всеки ъгъл, военни се грижеха за реда, "политически" пълнеха затворите, а "демократичните избори" ги печелеше като баща си - с 97% "да". Да се представи днешната ситуация в Сирия като война на талибани с Башар, е малоумно, защото не "Ал Кайда" започна войната срещу Башар - ислямистите се намесиха по-късно, след като преминаха кратък курс в съседни страни. Плюс това групата, която искаше "Ислямска държава в Леванта", вече беше официално разформирована и днес не съществува. В Сирия останаха да воюват сирийци - противници и защитници на Башар. За добро или за лошо - конфликтът бе затворен в рамките на страната. Ислямистите започнаха да се оттеглят. Американците и руснаците се дистанцираха още по-рано.

Та къде е тръгнал Сидеров?

Като не го искат на Запад, Волен е тръгнал на Изток. Миналата седмица шест европейски крайнодесни партии обявиха, че влизат в съюз преди евроизборите през май 2014 г., за да върнат Европа "обратно на правия път". Сидеров го нямаше там. Явно е стягал визитата в Дамаск. Очевидно е, че ще връща в правия път друг континент. Може и други работи да е правил по това време. Може да е крепил кворум.



Или пък да е гонил сирийци край "Баня баши".



Официално неговата визита има два опорни пункта. Първият е "сигурността от гледна точка на бежанската вълна". Не е ясно какво се има предвид. Сирия официално покани своите сънародници у нас да се приберат вкъщи. Те не искат. Ние нямаме пари да ги натоварим на чартъри и да ги върнем в Хомс и Алепо, примерно. Да не говорим, че не е и хуманно да ги връщаш в ада, от който са избягали. Сидеров какво ще говори с Асад по темата? Ще му иска самолети ли?

Втората тема е още по-абсурдна. Волен ще говори с Асад за следвоенното възстановяване на Сирия. Явно Сидеров знае нещо, което другите не знаят. Знае кога ще свърши войната в Сирия, кой ще е победител и кои български фирми ще изявят желание да участват във възстановяването на страната. Обаче защо ще говори за всичко това с Асад? Защо не говори с шефа на сирийската опозиция Ахмед ал Джерба? Преди време Ники Младенов говореше само със сирийската опозиция, защото вероятно вярваше, че всеки момент 6-и американски флот ще срине руската база в Татрус. Сега Волен се интересува само от Асад и пет пари не дава за сирийския народ.



Разбирам, че Сидеров брои Асад за приятел



Негова си работа. Може цялата "Атака" да се прекръсти на БААС, щом толкова се обичат. Тяхна си работа. Но тук говорим за парламентарна визита! Става дума за парламентарна делегация, чиято позиция ангажира страната. Делегация, в която влизат представители на управляващите България партии. Това вече е проблем. Щом парламентарна делегация подкрепя Асад, значи България го подкрепя. Това не е национално отговорна политика, това са си някакви чисто партийни сметчици. Страхил Ангелов от БСП, тая нова "звезда" на политическия хоризонт, който се оказа председател на групата за приятелство със Сирия, надминава дори Волен: "Не е моя работа кой е на власт. Който е на власт в Сирия е наш приятел." Страхил сигурно ще бъде водач на групата, която ще търси приятели в Сирия. Тия двамата не казват дори, че ще призоват да спре кървавата баня в Сирия. Ей така, от кумува срама. Те директно тръгват да строят нова Сирия с Асад начело. Което означава, че Страхил, както и Волен нямат и минимално намерение да отстояват интересите на България, която официално подкрепя дипломатическите усилия за умиротворяване на страната. Защото приятелите и интересите са две различни работи.