Слабичкият, но с буйна коса Тимъти Гейтънби малко прилича на астронавт. Той удобно се е настанил с халба бира във вътрешния двор на една от кръчмите в Западен Лондон. Гейтънби отказа да го посетя в неговото студио, което се намира наблизо до пъба, тъй като живее при баба си и ще му е неудобно да говори по дадената тема, докато тя се върти около нас. Английският младеж всъщност е талантлив художник и за своите 26 години вече е постигнал редица успехи, като негови изложби вече имаше в Националната галерия за портрети в Кралската художествена академия и в китайския музей за съвременни изкуства Today Art. Ако обаче всичко върви по план, то само след няколко години това ще остане на заден план. Това е така, защото Гейтънби, заедно с други 202 585 души, се е съгласил да вземе участие в състезание за правото да получи еднопосочен билет за полет до планетата Марс. То е организирано от холандската компания "Марс уан" (Mars One), която обещава да отправи към 2023 г. четирима претенденти на Червената планета. Те ще трябва да създадат там първата междупланетна колония, с пари, получени от нов вид риалити шоу.

Тази идея в най-добрия случай изглежда като приключенията на Дон Кихот, а в най-лошия е експлоататорска. Вероятно истината е някъде по-средата, но потенциалните астронавти вече са се съгласили да бъдат подлагани на различни тестове, избирани и снимани заради мисията. Тя обаче е доста дръзко начинание и може да завърши със смъртта им, и то на 225 милиона километра от дома. Защо тогава те искат да участват в тази мисия? Техните рекламни видеопрезентации, направени в офиси и спални по целия свят, демонстрират широк спектър от характери и техните мотиви. Тук има трагическа самота, алтруизъм и безразсъдна смелост, както и студени разчети. Някои дори мислят за естетика.

"Ние ще можем да видим Земята отстрани", смята Гейтънби. Представете си я например като полумесец, след такава гледка ще е трудно да се завърна, допълва той. Разговорът ни протича в едни от последните топли дни в Лондон, където при залеза на слънцето се вижда идилията от зелени цветове в парка Уондсуърт, и затова е трудно да разбера как с такава лекота този младеж се е съгласил на далечна одисея до Марс, където го чака пустошта. Все пак става дума за евентуален космически полет, който ще трае 210 дни в тясна консервна кутия, нищо че се води кораб, за да може след това той и тримата му съмишленици да рискуват живота си при много сложно кацане на планетата с гигантски и едноцветен ландшафт.

Проектът "Марс уан" всъщност е творение на холандския предприемач Бас Лансдорп. Предишното му начинание Ampyx засягаше разработката на технологии за превръщането на вятърна енергия в електричество с помощта на набиращ височина и пикиращ планер, който е завързан за земята с кабели. По-късно Лансдроп продаде своето участие в този проект, за да стартира марсианската програма заедно с голям брой съветници и "посланици", сред които е



създателят на световноизвестното риалити



шоу "Биг Брадър" Пол Ромер. Компанията на Лансдроп смята, че всеобщият интерес към полета за Марс може да донесе достатъчно пари за финансирането на полета и че сегашните технологии са достатъчно напреднали за това полетът да се състои, а колонията да оцелее. Много аналитици от космическата област обаче се отнасят скептично към тази идея, защото като малка частна компания тя едва ли може да постигне успех там, където мощните държави засега търпят неуспех. Главният инженер на Лабораторията за реактивни двигатели на американската космическа агенция НАСА Брайън Мерхед заяви т.г. на конференция, че днес такъв полет е "много далече от нашите възможности". Обаче частните компании все пак успяват с малки стъпки да се придвижват напред в областта на космическите изследвания и туризма в Космоса. Те не са малко на брой - от SpaceX до Virgin Galactic. Милиардерът Денис Тито, който стана първият космически турист, в момента разработва своя проект Inspiration Mars, който предвижда изпращането на семейни двойки в орбитата на Червената планета, за да "спаси Америка". Такива начинания струват милиарди долари и не са по силите на обикновените меценати. Но проектът "Марс уан" има разработен бизнес модел, който е подкрепен от създателя на формата "Биг Брадър", който му позволява да трупа огромни финансови състояния из целия свят. По този начин се появяват редица интересни перспективи и предизвикателства, като това дали цивилен човек, а не военен или специалист, ще може да стане първият човек на Марс. И ще може ли транслирането на това събитие да бъде достатъчно качествено за разлика от кацането на Луната на американските астронавти Армстронг и Олдрин преди 50 години, когато възможностите на телевизията бяха доста ограничени.

Проектът "Марс уан" е само един от примерите на напоследък възродилия се интерес към Червената планета, който беше залязъл след състезанието между Великите сили в Космоса след края на Студената война. Историята на програмите за полет до Марс е смесица от ярки успехи и безусловни провали. Първоначално двете съветски сонди "Марс 1М" дори не успяха да преодолеят земното притегляне. Първата се взриви на стартовата площадка на 10 октомври 1960 г. А след четири дни и втората не успя да излезе извън пределите на атмосферата и изгоря при обратния си път. През следващите десет години Съветският съюз се опита да изстреля няколко други космически апарата, но по-голямата част от тях изгоряха при старта, а два изчезнаха по време на полетите им. Американците имаха по-голям късмет. Mariner 1 и Mariner 2 бяха изстреляни към Венера, а третият кораб от тази поредица дори полетя към Марс, но също се изгуби. Четвъртият апарат от тази програма, който излетя през ноември 1964 г., успя все пак да стигне до Червената планета.

Неговите 20 лошо заснети снимки обаче



хвърлиха хората на Земята в униние



Те доказаха, че на Марс практически отсъства атмосфера, температурите през деня са като на Северния полюс и има много малко шансове там да има някакви форми на живот. Mariner 6 и Mariner 7, които долетяха до планетата през 1969 г., добавиха нови детайли към тази мрачна картина - гигантски прашни бури и най-големия вулкан в Слънчевата система. През 1971 г. на Марс кацна първият земен обект, който се оказа съветският апарат "Марс 2", който обаче се разби. След няколко дни там се приземи успешно "Марс 3", който успя да предава информация цели 20 секунди, след което замлъкна завинаги. Това обаче беше времето на космическото противопоставяне и никой не искаше да отстъпва. Тежките американски спътници Mariner 8 и Mariner 9, които бяха предназначени да излязат в орбитата на Червената планета, се разбиха при старта. И чак през 1976 г. апаратът Viking успешно заработи на повърхността на Марс и потвърди това, което вече беше показал Mariner 4 - една безжизнена планета. "Това се оказа достатъчно, за да угасне ентусиазмът по отношение на Марс до средата на 80-те години на миналия век, когато заради евентуален нов полет бе утвърдено създаването на междупланетната станция Mars Observer", припомня историкът на космическите полети Дейвид Портри. Но тя също се взриви, когато се опита да излезе от марсианската орбита през 1993 г.

"Моите приятели от изследователския отдел на НАСА в средата на 90-те години истински са вярвали, че извършваните от тях проучвания ще доведат до полет на човека на Марс към 2009-2012 г. Тогава се работеше върху програма за безпилотен полет, чиято кулминация трябваше да стане завръщането на сондата с образци от марсианска почва през периода 2003-2006 г. Пилотиран полет до Марс пък трябваше да стане естествено продължение на тази програма", допълва Портри. Това обаче не стана. Човечеството се научи много по-добре да разбива своите апарати в марсианската повърхност, като всеки път правеше това все "по-меко". От 40 изстреляни към Марс апарата само една трета достигнаха целите си там. Като цяло полетите целяха да се установи има ли живот на Марс и нито един от тях не бе предназначен да достави живот там.

Кацането все пак е първата стъпка. Ландшафтът на Червената планета е хладнокръвен убиец. Повърхността има такива имена като Елизий или Утопия, но марсианските планини и долини са пустиня, където денем температурата е 40 градуса под нулата. Там е много високо равнището на радиация, съпоставимо с това, което изпитват върху себе си астронавтите на орбита. Това се потвърждава от данните на марсохода "Кюриосити", станал един от безспорните, но и малкото триумфи в изследването на тази планета. Там има подземни води, а това означава, че на Марс е възможна някаква форма на живот, макар че това е твърде съмнително. След всичките тези технически усилия в марсианския проект може да възникнат и други проблеми, които да нямат отношение към техниката и финансирането.

Най-големият риск за колонизирането на Марс



може да дойде от самите астронавти



Ако всичко мине успешно, те ще сблъскат с невиждана досега изолация и ще бъдат напълно откъснати от света. Това на свой ред може да предизвика депресия и мощен психологически стрес. На бъдещите астронавти може да им се стори, че гледайки отгоре Земята, те ще бъдат готови за дълго пътешествие (научнофантастичната литература предполага, чe гледането на Земята отстрани е един от принципните психологически ефекти, които придобиват астронавтите). Но тук има и отрицателни страни, които са много опасни.

Университетските изследователи Мишел Никола, Гро Сандал, Карина Вайс и Анна Юсупова от Франция, Норвегия и Русия са проучвали 105-дневен експеримент, имитиращ пилотирания полет "Марс-500", и са забелязали, че по време на "пътешествието" eмоционалното състояние на участниците значително се е влошавало. Преподавателят по психиатрия от Калифорнийския университет проф. Ник Кенъс отбелязва в своя научна работа от 2010 г., че по време на продължителни полети астронавтите показват някои признаци на психическо разстройство, включително депресия, което може да е резултат от усещането за загубата на нормален ритъм, за дезориентация и изолация. Затова кандидатите обстойно били преглеждани от психиатри, изучавали емоционалната им устойчивост. Същото ще бъде и с кандидатите по програмата "Марс уан", но проблеми така или иначе ще се появят. В изследването си Кенъс отбелязва появата на психосоматични реакции - или на физически симптоми,



които имат психологически корени



"Например един руски космонавт бе написал в своя дневник, че го заболял зъб след неспокоен сън, в който сънувал, че имал зъбна инфекция, и той сметнал, че ако това му се случи в Космоса, не би могъл нищо да направи. След един космически полет се променя характерът и у върналите се на Земята космически пътешественици се появяват психологически проблеми, сред които са депресията, страхът, злоупотребата с алкохола, трудности с повторното приспособяване към семейството. Всичко това поражда необходимост от психотерапевтично лечение и използване на психотропни препарати", пише Кенъс.

Компанията "Марс уан" внимателно проучва и проверява кандидатите, уверява главният й медицински съветник доктор Норбърт Крафт, който дълго време е сътрудничил с НАСА. Както и с руски и японски космически агенции по въпросите за работата и състоянието на екипажите в екстремални условия. "Един от ключовите моменти е те да могат да работят в екип. Там ще бъдат четирима души и всички те ще зависят един от друг. Ако един човек спре да работи, няма да работи и целият състав. Вторият момент се състои в това, че те трябва да са схватливи и съобразителни, да притежават уменията и интелект, за да изпълнят програмата", казва той. Като че ли най-поразителното в доброволците от мисията "Марс уан", с които разговарях, е, че всички те са обикновени и нормални хора. Те не са авантюристи, търсачи на приключения, като цяло не са и учени. И все пак те без изключение говорят за големи идеали,



за желание да дадат пример на човечеството,



за стремежа им - не, не към възнаграждение, а към разбирането, че животът им няма да мине напразно, че в него ще има някакъв смисъл. Ако полетът се състои, всички те така или иначе ще умрат на Марс. Но всеки от тях, поне външно, се опитва да даде логично обяснение на неминуемата си смърт на далечната планета. "Да, аз наистина нямам нищо против да умра там", директно казва Гейтънби. Другите също с оптимизъм говорят за това, от което ще трябва да се лишат. А това са не само връзки и отношения, предмети и ценности, навици и обкръжаваща среда, но и възможности, които те имат на Земята.

Въпреки дългия списък от съветници извън проекта "Марс уан" е трудно да се открият специалисти по космическите полети, които да смятат, че мисията ще се осъществи. Компанията отказа интервю с Бас Лансдорп, но е трудно да се отърсиш от усещането, че цялата тази идея е твърде сензационна, за да бъде реална. Проектът носи черти на хитроумно разиграване. Изглежда тук се таи сметката, че увлечението на хората към Космоса и риалити шоутата ще доведат до онзи момент, който превърна "Биг Брадър" в многомилиардна печалба. Това прилича малко на най-голямата в света кампания за събиране на средства - шумотевица, светлини, но много малко конкретни подробности как всичко ще се приложи на практика. И това поражда тревога.

Терминът "риалити телевизия" поражда в съзнанието евтиното увлечение на медиите към амбициозни скарлетки и изкуствени сюжети, взети от реалния живот на онези, които са готови да станат част от машината за производство на знаменитости. А това не се връзва с високите идеали и научната дейност. Но това е само елемент от неприязънта, която изпитва част от научната общност, окачествяваща дадената инициатива като мистификация. Ако "Марс уан" наистина излезе разиграване или се провали още преди излитането, сред обломките му ще се окажат несъстоялите се астронавти - ако не наивни, то пълни с идеали и непрактични мечти. Тях ги влече небивалата възможност - да бъдат първите, които ще кацнат, ще живеят и ще умрат на Марс.