Всяка година едно и също: Висшият съдебен съвет (ВСС) подготвя проект за бюджет на третата власт, а парламентът гласува алтернативния по-нисък, който правителството предлага. Тази година съдебната система иска 543.6 млн. лв., а ще получи 434 млн. Преди дни премиерът Пламен Орешарски отиде на крака в съвета, за да обясни на членовете му, че няма да получат повече пари. А те реагираха плахо, че реформата без пари няма как да се случи, но благо се съгласиха с министър-председателя, че евентуално ще получат още пари през годината. Никой не напомни на Орешарски, че по силата на конституцията бюджетът на съдебната власт е самостоятелен. И има решения на Конституционния съд, в които ясно се обяснява, че независимостта на съдебната система означава и финансова независимост. Принципи, които правителството удобно забравя и гази всяка година.

Но съветът, който досега биеше тревога за парите на системата, когато имаше възможност да говори с министър-председателя на своя територия, клекна. Това едва ли е от институционална учтивост. По-скоро от съвета си дават сметка, че разговорът за бюджета им няма как да не доведе до въпроса



как се харчат парите на съдебната власт



Защото обясненията ще са трудни.

"Друг проблем е липсата на публичност и прозрачност в отчитането на начина, по който се разходват средствата от бюджета на съдебната власт. Налице е нужда от финансова отчетност от страна на ВСС, като въвеждането на такъв механизъм ще повиши както доверието в работата на органа, който администрира съдебната власт, така и в работата на всеки отделен магистрат." Това записа наскоро в доклада си за съдебната реформа Българският институт за правни инициативи, който повече от 10 години следи отблизо процесите в третата власт.

Едва ли ще се намери редови магистрат, който да знае как се харчат парите на системата. Съдиите и прокурорите обаче могат да са много приказливи във възмущението си, че за поредна година няма да получат допълнителна коледна заплата. А никой от съдебната власт не сезира Конституционния съд за нарушаването на конституцията при приемането на бюджета на съдебната власт.

В същото време от ВСС изгодно възприеха правилата за собствените си възнаграждения, наследени от миналия съвет. Кадровиците сега вземат хонорари за това, че участват в комисиите към съвета и така



на практика получават двойни заплати



Съдебният съвет е постоянно действащ орган. И няма логика членовете му да вземат по две заплати, за да изпълняват законните си задължения. Това е все едно съдиите и прокурорите освен заплата да получават и хонорар, когато се явяват в съдебната зала. Такива бяха и настроенията във ВСС в началото на мандата му миналата есен. Тогава се говореше за промяна на правилата. Но членовете му бързичко се примириха със старите правила и двойните заплати. А промяната на правилата би била показателен жест на фона на постоянното говорене за затягане на коланите в системата.

Покрай финансовите отчети и одитите на Сметната палата за 2012 г. неотдавна лъсна, че ВСС не се е справил с осчетоводяването на фитнес оборудване, купено за близо 8 хил. лв. Както "Сега" вече писа, според източници от ВСС уредите са купени, след като съветът се премести в новата си сграда на ул. "Екзарх Йосиф" в столицата. В момента оборудването е складирано в зала в мазето и изобщо не е ясно дали служителите на кадровия орган го ползват.

Преди година от Съюза на съдиите също поставиха въпроса, че бюджетът на съдебната власт се управлява непрозрачно и поискаха ВСС да даде



публична информация как се подготвя проектобюджетът



за следващата година и ревизия как се е изразходвал. Това не се случи. Съдиите обърнаха внимание, че бюджетът на самия ВСС се е увеличил двойно през последните 4 години. Докато бюджетът на останалата част на съдебната система е намалял.

Много изгодно години наред само се говори за евентуално повишаване на съдебните такси. И нито едно правителство не посмя да вземе това непопулярно решение. Ако бъде обмислено и направено внимателно, увеличението на таксите няма да бъде пречка пред търсене на справедливост. Още повече че съдиите имат власт да освобождават от такси хората, за които се прецени, че не могат да ги платят. За да задвижат тежката съдебна машина с дело срещу административен акт например, фирмите плащат 50 лв. на първа и 25 лв. на втора инстанция.

Излиза, че разговорът за парите на съдебната власт е просто чесане на езиците. И статуквото е удобно и за този, който яде "баницата" (ВСС), и за този, който му я дава (изпълнителната и законодателната власт). Докато рецептата й удобно се пази в тайна.