Ако бяхме голяма страна и не зависeхме политически и икономически от блоковете, в които членуваме, можеше да станем свидетели на успешен неофашистки проект. Нека тази уж нафталинена дума - фашизъм, не ви стряска; тя носи историческа дамга, но мотивационните й ресурси са живи. И привлекателни за по-особени групи хора, включително тук и сега. Тоталитарните идеологии, фашизмът в частност, са достатъчно анализирани от всякаква проба изследователи, за да го правя отново. Ще ми се само да обърна внимание, че освен национализъм, укрепващ идейно чрез отпадането на пет буквички - от петата до десетата в тази дума, и авторитарен лидер с харизма за фашизъм трябват още няколко неща. Едното, както пише Умберто Еко, е настойчиво недоверие в легитимността на институциите. Другото е врагът. Към първото ще се върна по-късно, нека сега поговорим за второто. Врагът в комунистическите идеологии е главно социален - той е експлоататорът, богатият на чужд гръб, човекът с капитала. Да му вземем парите, него да ликвидираме или превъзпитаме, и всичко ще се оправи, твърди тази идея. Също силно привлекателна до днес, особено в бедни страни, непреживели реален социализъм.

А фашистите намират враг в етническото, в расовото, в кръвта. Ние сме потомци на славни племена, казват те, били сме велики, сега вижте как сме унизени. Защо е така? - защото чужди племена отвън ни измамиха, а чужди елементи отвътре



ни подяждат и превземат



Ерго война с външните гадове, а за вътрешните - изселване, конфискация, дори окончателно решение.

С възхода сега у нас на малобройни, но активни националистически формации имаме всички психологически предпоставки за устрем към власт на подобни "спасители на отечеството". Слава богу, както вече казах, други фактори липсват, така че този проект няма да се осъществи. Това обаче не прави ситуацията приемлива.

Имаме два детонатора за тази тенденция, която преди години би ми се сторила невероятно дежавю с кинематографичния си привкус. Единият е външният - бежанците или имигрантите. Черните, забрадените, изобщо чуждите, които идват у нас, за да ни изядат хляба и превземат земята - проста, но ефектна заплаха на първично, дори биологично ниво. Внушението: те щъкат из центъра, говорят не понашему, сигурно замислят атентати и други злодейства. Дойде ли случай като онзи с нападателя на продавачката (няма как да не дойде и такова нещо някъде), то националистическата риторика литва към кресчендо. Нека признаем, че сме слабо подготвени за гледки като в Брюксел, Париж, Лондон, Берлин, Рим, където "чуждите" по кожа и език са милиони. Разбира се, този процес на мощни миграционни потоци не е само благо, не е и пренебрежимо явление. По тази причина поражда съответните контрадвижения и там. Но фактът, че досега бяхме пощадени от него, не е ласкав за нас - стана само поради бедността ни. Това е истината. А иронията е, че нашите емигриращи сънародници също често са причислявани към натрапниците от подобни партии в такива страни. Очевидно е, че в бъдещия свят движенията на човешки потоци не могат да бъдат без контрол, но не могат и да спрат. Иначе светът няма да е бъдещ, а нещо друго.

Да кажем и за втория детонатор на "наци" - ерупциите. Той е свързан с протестите и атаките срещу институциите. След като в обществото се трупа чувство на несигурност и безперспективност вече десетилетия, а институциите и политиците се обезавторитетиха, за което също носят вина, редовен столичен хепънинг стана да ги целиш с домати и глушиш с вувузели. Такива забави внушават усещането, че иде хаос. Че на много зле отиваме. Че трябва да се въведе ред. За реда трябва сила. Аз съм силният, излиза напред кандидат-фашистът. При мен дори жени няма, само правилни и яки момчаги сме.

За мен апогей на абсурдите на прехода е



всяка атака срещу парламента



Забележете - не става дума за атака на дворец на диктатор, не става дума за въстание срещу узурпирала властта клика, която се кани да управлява без избори. Не, протестираме и атакуваме онова, което е сърце на демокрацията - Народното събрание. Избрано чрез броене на бюлетинки. Не ни харесвал резултатът, понеже безпринципно било - "селяни" и "турци" ни налагали продажната си власт. Но демокрацията не е всички да харесват статуквото, а умение да подчиниш своите желания на нормите и мнозинството.

Знаете ли какво ми се ще, за да лъсне абсурдът в първозданната му нищета? Ще ми се да махнат загражденията и полицаите при някой по-многолюден протест пред парламента, когато има по-корави протестиращи. И да видя какво ще направят. Каква модерна политическа приказка ще сътворят. Дали ще ни донесат повече административна прозрачност чрез трошене на джамове? Дали ще стъпчат омразното задкулисие чрез рязане на килими и палене на завеси? Дали ще открият и освободят поругания морал чрез разбиване на компютри и принтери? Какво точно?

И това едва ли ще стане. Слава богу. Защото обикновено след него идва някой суров и сериозен, който казва: Я, внимавай в мене. Аз мога да викам по-силно, да мразя по-силно, да управлявам по-силно. Тези във властта не са сила, нали ги видяхте - гнили, продажни и плашливи. И тези от хепънинга не са сила - знаят само да пискат и подскачат. Вижте какво пише на тази сграда и се съединете зад мене. Аз съм Силата.

Тогава ще настъпи тишина.