Млад монах флиртува с момче по скайп. Епископ дължи на синода повече от половин милион лева, но парадоксално се оказва топ кандидат за митрополит. Владика заплашвал с убийство свой събрат, а за друг се твърди, че е тровен системно, за да поеме и той към отвъдното... Сюжети, сякаш изплували от ватиканските потайности по времето на Борджиите. За съжаление действащите лица са настоящи висши клирици от Българската православна църква (БПЦ).

Скандалите заваляха на парцали като закъснелия ноемврийски сняг и така се натрупаха, че мнозина биха прозрели целенасочен пъклен план за разрушаването на БПЦ. Съвсем не. Причините за днешните резили в църквата са заченати в грях много по-отдавна. Но Светият синод пасуваше. В унисон с него и патриархът, защото според църковия устав е само пръв между равни. Което не отменя правото му да има авторитетно присъствие сред събратята си и да бие камбаната, когато стават зулуми. Поведението на патриарх Неофит обаче се определя от ключовата му фраза "Да не обидим някого". Възпитанието и дипломатичността са ценни качества за един патриарх, но ако все пак не държи здраво ръката си върху руля на църковния кораб, той може така да се разлюлее, че и



патриаршеската му корона да отхвръкне



Перверзиите на младия йеромонах Кирил от Троянския манастир сега нямаше да потресат нацията, ако още през лятото владиците го бяха привикали за обяснения, защото обителта, към която се числи, е пряко подчинена на синода. Именно тогава цъфна първото видео с монашеските гей откровения. Но реакция на Св. синод нямаше. Докато най-сетне новата порция видеогнусотии на йеромонаха не опръска цялата църква. Синодалите се стреснаха и назначиха комисия, начело с игумена на Троянския манастир епископ Григорий - същия, който отдавна трябваше да е сложил на мястото му разпътния монах. Дано само не се повтори злополучната опитност с комисии от минали години, които "разследваха" педофилски изцепки на ректорите и на двете семинарии. Пратениците на синода потулиха случаите въпреки уликите. Така че, преди да заклеймява поредния гей парад, клирът да обуздае мъжеложците в своите среди.

Светият синод би си спестил и друг настоящ резил, ако пак през лятото не бе запазил ледено мълчание край ковчега на Варненския митрополит Кирил. Каквито и да са съмненията за смъртта му, събратята трябваше да ги разсеят, за да не тегнат над цялата църква. Дори можеха да насрочат прецизна ревизия, която да разрови из дъно имотните дела на покойния владика и така да се разбере поръчана ли е смъртта му, или е злополука. Но синодалите явно имат опасения за резултата. Защото току-виж разследването им във Варненска епархия изрови такава мръсотия, че да засмърди из цялата държава, та даже и в някои съседни. Сега никой не им е крив на владиците, че синдикалният лидер Константин Тренчев отново развява версията за убийството на Кирил и компрометира митрополити.

И третият, най-мощен скандал, не би разтресъл църквата, ако синодът бе реагирал навреме. "Да сме му мислили, когато сме казвали "Достоен!". Сега е късно" - казва Доростолският митрополит Амвросий, намеквайки за тоталната безкритичност при ръкополагането на епископи в нашата църква. А всеки епископ е потенциален кандидат-митрополит. Та ако синодалните старци бяха мислили със съвестта и вярата си дали да изрекат "Достоен!" при епископските хиротонии на днешните кандидат-митрополити, сега Борис Агатоникийски и Игнатий Проватски нямаше да се окажат най-достойните за варненската катедра. Това нямаше да се случи и ако владиците овреме бяха разследвали сигнала, подаден от йеромонах Стилиян от Бачковския манастир още през 2006 г., че игуменът Борис имал съпруга - рускиня, и син. За подобно прегрешение тези дни беше насрочено дело срещу друг епископ - Павел Левкийски. Но странно защо хипотезата за съпружеството на Борис не е също обект на църковно разследване.

Отложеният-предстоящ вот за митрополит на Варна е изпитание за цялата Българска църква. Църковният устав повелява на първи тур епархийските избиратели да излъчат двама кандидати от всички достоизбираеми епископи. След което Св. синод избира един от двамата. Досегашната практика показва, че



първият тур се манипулира



така, че най-много гласове да получат един избираем и един неизбираем кандидат, за да няма конкуренция на втори тур. Тази схема улеснява синодалните старци, тъй като де факто те избират един от един. Така си спестяват препирните и колебанията, които са неминуеми при наличието на двама равностойни претенденти. Схемата е изключително изгодна и няма митрополит, който да роптае срещу нея. При правилно разпределение на силите тя успешно издига в синодален член кандидатът на лобито, което е най-силно в момента.

Първият тур на митрополитските избори във Варна също беше опорочен от тази схема. Тя извади като "избираем" скандалният игумен на Бачковския манастир Борис, а като "неизбираем" епископ Игнатий. Синодът несъмнено щеше да избере "безспорния", но им обърка сметките недоволството на православното паство във Варна, което аргументирано оспори вота. Предстои да видим дали при повтарянето на първия тур във Варна порочната синодална схема най-сетне няма да дефектира - този път за добро.

Резултатът от този избор ще разпредели и силите в Синодалната палата за десетилетие напред. Понеже синодалните старци нямаха дръзновението да укротят младият си събрат Николай, той бързо се превърна в ментор на още двама владици - Игнатий Плевенски и Григорий Търновски. Преди три месеца по изпитаната синодална схема и под вещия надзор на Григорий за митрополит на Средно и Западноевропейската епархия бе избран галеникът на Николай - епископ Антоний. Фактите подсказват, че пловдивският владика стои и зад епископ Борис, който събра най-много гласове на касираните избори. Варненски свещеници сигнализираха, че бачковският игумен продължава да шета из епархията - има съмнения, че пак купува избиратели, за да се окаже отново "безспорен" кандидат за митрополит. Това е уставно нарушение, заради което най-сетне може да бъде изваден от списъка с достоизбираемите епископи. Но синодът не дава признаци, че ще го стори. Следователно все още е голяма вероятността Борис да стане митрополит. А с него да се оформи и синодалната петорка на Николай. Не е трудно да се прогнозира, че на предстоящите догодина избори за Неврокопски и Русенски митрополит това увеличено лоби ще успее да вкара в синода отново свои кандидати. Тогава



Николаевата петорка прераства в седморка,



което е почти половината от синодалните членове. В синод, където архиереите с характер са малцинство, а конформистите мнозинство, Николай ще има достатъчно поддръжници и ресурс да налага волята си за радикални промени - като да върне стария стил, на който симпатизира, или да снижи възрастта за избиране на патриарх, преждевременно увеличавайки шансовете си за бялото було.

След касирането на изборите във Варна имиджът на бачковския игумен е лустросван безкритично в медиите на Делян Пеевски. И тази топла връзка несъмнено пак минава през Пловдивската митрополия - новоизлюпеният политик Николай Бареков, чиято обвързаност с Пеевски едва ли може да бъде оспорвана, отдавна е в неформална близост със своя адаш владика. Така че евентуалното избиране на Борис за Варненски митрополит ще означава победа и за финансово-олигархичния кръг, който стои зад Николай Пловдивски. Такава е песимистичната прогноза.

Въпреки опасенията, че част от епархийските избиратели са гласували не по съвест, а срещу пачки, никой не може да гарантира на Борис нужните бюлетини на повторните избори. Отпадането му от двойката, която се състезава за митрополитския престол чувствително ще ограничи възможността на Николай Пловдивски да увеличи лобито си. Което е шанс за синода най-сетне да охлади страстите на младия владика и да го постави в изолация поне за няколко години напред. Така битката за митрополитския трон на Варна се превърна в битка за бъдещето на църквата. Бъдеще, в което консенсусът и братолюбието може да тържествуват над интригите и задкулисието, а мнението на миряни и свещеници да бъде чувано. За да се случи всичко това обаче, висшият клир трябва да решава проблемите навреме, а да не ги оставя на "благовремие" - иначе натрупването им може да предизвика експлозия.