След опитите да запушат устата на протестиращите с поредната порция социални мерки в "интерес на бедните", сега държавата се мъчи да стори същото и с фирмите. Разпилени идеи за насърчаване на инвестициите и стимулиране на компаниите се представят една след друга от управляващите. Резултатът от някои от тях вероятно ще бъде пореден хаос за бизнеса.

След като дълго време акцентът бе върху стимулирането на инвестициите на големи фирми, сега държавата реши да "обгрижи" малките компании. Няма обаче да бъдат прилагани стандартните мерки, предвидени в Закона за инвестициите, защото той трябва да се прекрои, за да стане по-работещ. Идеите на Бобева, презентирани на няколко форума, се оказаха с лъскава опаковка, но с почти никаква приложимост и смисъл. "Държавата обмисля идеята бизнесът да получи достъп до безлихвени кредити чрез Българската банка за развитие, като лихвата се поема от оперативна програма "Конкурентоспособност", съобщи Бобева. Както е добре известно, безплатен обяд няма. Всъщност



става дума за най-обикновени заеми,



при които само в първите една или две години няма да се начисляват лихви. Схемата е достатъчно добре позната и много търговски банки я прилагат, за да привлекат клиенти. Бизнесът впрочем и сега може да получи заеми с добри лихви - чрез инструмента "Джереми" и клонинга му "Джереми 2" по програма "Конкурентоспособност". За двете инициативи са заделени около 600 млн. лв.

Според Бобева въпросните "безлихвени" кредити щели да са специално за фирмите, които изпълняват европроекти, свързани най-вече с иновации. На какъв принцип ще се раздават парите не е ясно, защото все още няма критерии. На какво мнение е Брюксел за подобна помощ и дали изобщо са водени подобни разговори, също ще разберем впоследствие. Проблемът с кандидатстването по мярката за иновации, която досега може да се "похвали" с разплатени едва 12% от възможните за усвояване пари, е друг. Доскоро проектите, които според разпоредбите на Министерския съвет трябва да се разглеждат за срок от няколко месеца, всъщност се одобряваха за няколко години. Е, тогава за каква иновация да говорим?

Ако държавата е решила да насърчава фирмите да кандидатстват за европари и по-специално по "Конкурентоспособност", трябва да започне от другаде. Според проучванията



подготовката на документите остава пречка номер 1



пред фирмите (36%). Други 27% пък не могат да комплектоват нужните книжа при кандидатстването. Едно от изискванията за покупка на техника с пари от програма "Конкурентоспособност" например е да се избира доставчик с публична обява за сума над 20 000 лв., като задължително трябва да се представи документ за чисто съдебно минало на собственика на фирмата доставчик. Която понякога се оказва "Сименс", "Филипс", "Карл Цайс" или др. Не е трудно да си представим каква е била реакцията на някой от шефовете на "Сони" например на подобно изискване. Подобни абсурди са проблем, който няма нищо общо с кредитирането на фирмите. Да, заемите не са маловажни, но нали именно заради затрудненото съфинансиране на проектите през пролетта авансовите плащания по проекти вече не са 20%, а 65%.

Бобева смята да промени и сегашните мерки за насърчаване на инвеститорите. Държавата ще се откаже от възможността бюджетът да връща до 10% от инвестицията от фирма, ако проектът е стратегически важен за България. Според Бобева това е тежест за хазната, която няма пари. "Част от облекченията за големи инвеститори ще отпаднат от закона, защото страната ни не може да си ги позволи. Никога не сме си го позволявали, дори когато бюджетът е бил в по-прекрасни ситуации", обясни вицепремиерът.

Но пропусна да спомене, че



до момента една-единствена компания се е възползвала от това предложение



- турският стъкларски завод "Шишеджам". На практика пари няма да се спестят, защото не се харчат. А ако говорим в числа, бюджетът не бе чак толкова затруднен - на последното си заседание през 2012 г. правителството гласува размерът на държавната помощ за "Тракия глас" (дъщерна на "Шишеджам") да е 1 млн. лева. "Това е приоритетен инвестиционен проект и надхвърля тройно прага от 100 млн. лв., след който държавата може да възстанови до 10% от направените инвестиционни разходи", обясниха тогава от Агенцията за инвестиции.

Единствено работеща според Бобева се оказала мярката, свързана с т.нар. осигурителна ваканция на големите инвеститори. Тя предвижда държавата да поема част от осигуровките на фирмите, които разкриват голям брой работни места при високи заплати. Тънкият момент е, че в бюджета на икономическото министерство за догодина са заложени едва 2 млн. лв. за насърчаване на инвестициите. Пари, които няма да стигнат доникъде. Справка на икономическото министерство показва, че към момента интерес към мярката проявяват 6 фирми, за които държавата ще трябва да извади няколко милиона.

Кабинетът иска да прави безплатна реклама на България и да я превърне в атрактивна дестинация за инвестиции. Докато това се прави без стратегия, която да се прилага поне десетина години, страната ни ще продължава да бъде разпознаваема, но заобикаляна от инвеститорите, за които жадуваме.