Клан, клан, недоклан. Такава е малко работата с намаляването на държавните субсидии за партиите. Абе орязаха ги, ама не съвсем. Даже връхчетата на клона, върху който седят, не посмяха да подрежат. Само драснаха с чекийката love върху кората в изблик на демонстративна пожертвувателност и в знак на "солидарност с българските граждани, които преживяват много лишения", както казва Станишев. Та по тая причина БСП като социално чувствителна партия догодина ще гладува солидарно с 10 вместо с 11 милиона лева. ДПС ще пристегне колана с близо половин милион по-малко от досегашните 4.85 млн. лв. Малко над 300 хиляди лв. ще е загубата на "Атака" от досегашните 3.1 млн. лв. Най-много "ще пострада" ГЕРБ - "лишението" й се равнява на 1.3 млн. лв. от 13-те милиона, които й дава държавата.

Решението на БСП да намали партийните субсидии с 10% е точно



толкова фарисейско и лицемерно,



колкото идеята й дарения за партиите да правят само физически лица, уж, за да се скъса връзката им с бизнеса, а всъщност, за да я скрие. От една страна, символичният жест ще й позволи да се бие в гърдите как, видите ли, е изпълнила предизборното си обещание. От друга - намалението няма да се отрази съществено върху партийните портфейли.

Изглежда че дори и това незначително орязване на партийните субсидии заседна като буца в гърлата на партиите, защото много крокодилски сълзи се проляха покрай решението. БСП зажали, че хич без субсидии няма демокрация, ДПС се затюхка как без държавните пари партиите стават плячка на обръчите от фирми. Макар да не е известно и за един "изпаднал" обръч, откакто бе гласувана тлъстата държавна субсидия. Важно уточнение е, че големите пари за партиите бяха гласувани от същите тия партии - БСП и ДПС по времето на предишната тройна коалиция.



Колко трябва да е размерът на държавната субсидия



за партиите? Няма еднозначен отговор на този въпрос. Разните страни прилагат различни схеми за изчисление на помощта. Така например във Франция субсидията се състои от две компоненти - веднъж партията получава годишно по 1.60 евро на получен глас в продължение на 5 години, ако е прескочила бариерата от 1% в поне 50 избирателни района. Втората компонента е за депутатско място. Всеки народен избраник носи около 42 000 евро годишно на своята партия. За сравнение - френските социалисти получават от държавата годишно около 11.1 млн. евро за 8-те милиона гласа, спечелени през юни 2012 г. на парламентарните избори и отделно от това още 17.4 млн. евро за 417-те си избраници в Парламента и Сената. Което прави общо около 28.5 млн. евро на година за най-голямата фракция. Бесепарите да не бързат с ликуването, че другаде взимат много повече от тях! Все пак френските им побратими имат електорат, по-голям от цяла България! Нещо подобно представлява и немският модел, предлаган от депутата Георги Кадиев, който така и не бе приет от съпартийците му. Явно развитите демокрации са стигнали до заключението, че по този начин най-точно се мери влиянието на една политическа формация в обществото. Ако бъде предложен у нас обаче, моделът ще доведе до намаляване на субсидиите, освен ако не се злоупотреби с тарифите. Откъдето и съпротивата.

Един виден соцпредприемач и депутат по съвместителство дори се опита да обясни, следвайки антипазарната логика, че



у нас гласът бил скъп, щото имало малко гласоподаватели



Един вид заради слабото търсене на политически продукти държавата е длъжна да компенсира клетите партии! А не е ли по-добре те да намерят начин да стимулират потреблението с адекватни политически предложения?

В същото време на "големите" им се зловиди помощта за "малките". Вече тръгна дебат за това дали да не се вдигне бариерата от 1%, отвъд която държавата е длъжна да субсидира партиите. Идея, която може да има зловредни последици, защото задушава плурализма, като лишава малките партии от равен шанс. И в крайна сметка води до заблатяване на политическия живот, от което страдаме днес - едни и същи лица и мухлясали идеи се въртят до втръсване, а системата не позволява и минимално политическо обновление извън кадровите отдели на големите партии. Само за справка - общата субсидия за извънпарламентарните партии в момента е 5.8 млн. лв. срещу 32.2 млн. лв. за тези в Народното събрание.

В нашия случай обаче не е важен толкова размерът, колкото целта. А именно



за какво да се харчат държавните субсидии?



И тук следва законодателят да даде еднозначен отговор на ред въпроси. Сега в закона пише, че "политическите партии разходват средствата си за подготовка и участие в избори, за осигуряване работата на партийните структури, за организационни разходи по провеждане на мероприятия и за други присъщи за дейността на партията разходи." Твърде обтекаемата формулировка може би се нуждае от прецизиране. За да е ясно дали хонорарът на Петя Бюуклиева за участието й в проправителствен митинг е "предизборна подготовка" или "организационен разход". Както и дали възнагражденията за полицейския "химн" на Веселин Маринов влизат в графа "работа на партийните структури"? И доколко е позволено парите от държавата да се ползват от партиите за дарения на бедстващи хора в предизборна ситуация?