|
В четвъртък част от кабинета бламира Василев. Милен Велчев, Лидия Шулева и още трима министри се възпротивиха категорично срещу два проектозакона - за ограничаване на административния контрол върху стопанската дейност и за индустриалните зони, и те бяха върнати за доработване в икономическото министерство. Това са 2 от общо 9 мерки, които трябваше да дадат тласък в развитието на икономиката.
В програмата на Василев няма нищо революционно
Част от мерките - като развитие на капиталовия пазар, бяха цел, която НДСВ си постави при идването на власт и която досега е само добро намерение. Други - като подпомагане на инвестиционни проекти от държавата, бяха опитвани, без ефект, в миналото. Трети - като промените в търговския закон с цел защита на миноритарните акционери и ускоряване на ликвидацията, се подготвяха толкова дълго, че вече никой не ги смята за новина. А останалите - като създаването на индустриални зони със специален статут, в които инвеститорите да ползват безвъзмездно право на строеж за дълъг период, освобождаване от данък върху печалбата, предоставяне на земя и сгради почти безплатно и др., звучаха твърде оптимистично, за да вярва някой, че ще бъдат реализирани.
Като се има предвид огромната липса на чужди инвестиции у нас, има логика в това да се предлагат примамки за чуждия бизнес. Но по принцип привържениците на преференции за инвеститорите са горе-долу толкова, колкото и онези, които смятат, че може да се мине и без тях.
Камъчето, което обърна колата в случая, беше фактът, че
програмата се възприе като солова акция
на Василев и неговия екип. А това са мерки, които засягат сериозно различни аспекти от икономическата система. Логично би било те да са обсъдени и изработени в синхрон с всички, които имат отношение към тях. Още повече, че в проектите има предложения, които биха срещнали отпора на МВФ и Световната банка. А тяхното убеждаване е невъзможно, ако всички от българска страна не играят като един отбор.
Но отбор няма и това стана ясно, още когато мерките тръгнаха за становище по различните ведомства. Оказа, че не са изпипани в детайли, че са в противоречие с установените правила у нас и най-вече - че другите властови центрове не са убедени в необходимостта от прилагането им и в оздравителния ефект за икономиката. И, вместо тези становища да се вземат предвид и да се изработи приемлив за всички вариант, проектите влязоха в кабинета в първоначалния си вид и логично бяха върнати.
Най-остри са възраженията на финансовото министерство
Експертите там не са склонни да разрешат на инвеститорите в индустриалните зони да не плащат данък печалба след като неотдавна такава възможност бе дадена на фирми, инвестиращи в зоните с висока безработица. Хората на Велчев не са убедени, че предложените от Василев преференции ще привлекат внимание. Според тях инвеститори могат да се изкушат само от данъчна ваканция, каквато в проекта не се предлага.
Този отпор е поредният рунд от меренето на мускули между икономическия и финансовия министри. Резултатът е променлив, но в момента е силно негативен за вицепремиера.
Социалното министерство пък е категорично против в индустриалните зони да се сключват договори, които не са в съответствие с действащия Кодекс на труда.
Каквито и да са личностните конфликти в кабинета, неприятното е, че за пореден път се демонстрира отказ да се изпипват детайлите. Екипът на
Василев пренебрегва елементарни процедурни правила
и пропуска неща, които обричат начинанията му на неуспех. Още по-тревожно е, че именно тези две мерки - индустриалните зони и опростяването на средата за правене на бизнес - бяха използвани като въдици за инвеститорите по време на совалките на Николай Василев по света. В Корея, Китай, САЩ, Великобритания и Япония автомобилни гиганти като "Хюндай", "Дженерал Мотърс", "Форд", "Тойота" и др. бяха канени да инвестират у нас като им се обещаваше нулев данък върху печалбата, специален режим на работа в индустриалните зони и закрила от бюрокрация и корупция. С връщането на проектите министрите поставиха вицепремиера за пореден път в ролята на лъжливото овчарче.
"Хюндай" обяви тези дни, че е избрал България за своя база в Източна Европа за производство на резервни части. Сама по себе си новината е чудесна. Но няма ли да се почувстват излъгани производителите, когато разберат, че обещаните облекчения едва ли скоро ще станат реалност? Ако това се случи, България ще бъде окончателно зачеркната от всички инвестиционни планове. Защото е ясно, че едно от категоричните условия за взимане на инвестиционни решения, е доверието - в държавата, в законите й, в стабилността й. А това е свързано с изпълнението на обещанията.