Колкото повече напредват преговорите за присъединяването ни към Евросъюза, толкова повече митнически бариери в търговията отпадат. Само преди броени дни Брюксел предложи нова програма за премахване на митата при вноса на промишлени стоки от развиващите се страни като основа за предстоящите преговори за глобалната търговия в рамките на Световната търговска организация. Дори да се прилага поетапно, това е стъпка към пълната либерализация на търговския обмен.
Допълнителни преференции се очакват и за селскостопанската продукция по преговорите между Евросъюза и страните-кандидатки. Покрай договорените безмитни квоти, които се прилагат през последните години, в процес на подготовка са и нови облекчения, планирани да влязат в сила от началото на 2003 г.
Сами по себе си тези тенденции изглеждат добре. Отдавна обаче и чиновниците, които ги фабрикуват, и бизнесът, към когото са адресирани, не очакват ползи от тях. За последните години производители и търговци се убедиха, че не митата, а най-вече лошото качество пречи на износа ни в Европа. Дори някои фирми да се доближат до високите критерии, изникват толкова нетарифни ограничения, че мнозина предпочитат да плащат мито и да изнасят на общо основание, вместо да ползват безмитните квоти.

Защо бленуваните европейски пазари остават мираж

По споразуменията, подписани между България и Евросъюза, досега ползваме няколко митнически облекчения за износ на селскостопанска продукция. Въз основа на традиционната търговия между ЕС и България се определят безмитни квоти, в рамките на които фирмите търгуват. При неизпълнение тези количества се намаляват през следващата година.
Допълнително Евросъюзът поставя и нетарифни ограничения, които имат за цел да защитят вътрешното им производство. В определени периоди от годината пресните плодове и зеленчуци се обмитяват при задължителни минимални цени. Тези прагове са достатъчно високи, за да откажат търговците от Източна Европа. Затова вече десета година страната ни не изнася дори пресни краставици и домати.
Пословичен е и провалът с износа на млечни продукти от България. Дълги години ветеринарната комисия на Евросъюза не одобряваше българските мандри и сиренето ни изчезна от германския пазар. Сега у нас лицензирани предприятия никнат като гъби, но търговците пак не изнасят. Просто защото нямат едногодишен опит на тези пазари и трябва да плащат такси, почти равни на митата при обикновен внос. Затова в момента покриваме едва 10% от отпуснатата ни 5500-тонна безмитна квота.

КАРЕ
Как изпълняваме квотите за най-търгуемите стоки

Продукт	Период на износ	Размер на квотата	Неусвоено количество	Изпълнение(%)
Кетчуп и сосове от домати	1.09-31.12 2002 г.	734	712,1	2,98
Мед	1.07.2002 г.-30.06 2003 г.	3 000	1335,2	55.49
Временно консервирани плодове	1.07.2002 г. - 30.06.2003 г.	1 250	1095,5	12,36
Пресни череши	1.07.2002.-30.06.2003	1000	920.1	7,99
Сливи и трънки	1.07.2002-30.06.2003	9 375	9 297,6	0,83
Картофи	1.07.2002-30.06.2003	3 125	3 119,2	0,19
Замразен грах	1.07.2002-30.06.2003	4000	0	100
Домати	1.07.2002-30.06.2003	6 450	6 435	0,23
Краставици и корнишони	1.07.2002-30.06.2003	8 375	8 236,1	1,66
Сладки пиперки	1.07.2002-30.06.2003	2 000	665,2	66,74
Консервирани домати	1.07.2002-30.06.2003	16 900	16 514	2,28
Консервирани сливи	1.07.2002-30.06.2003	250	206,4	17,4
Сок от ябълки	1.07.2002-30.06.2003	5 500	5 500	0
Ябълки	1.07.2002-30.06.2003	1925	1925	0
Ягоди	1.07.2002-30.06.2003	2 090	2 090	0
Слънчогледово масло	1.07.2002-30.06.2003	500	0	100
Тютюн	1.07.2002-30.06.2003	7 500	606,6	19
Наливни вина	1.01.- 31.12.2002	195 000 хл	96 533 хл	50,50%

---------------

За 2 месеца сме изнесли 1 камион с кетчуп

Дори прехвалените ни възможности да наситим европейския пазар с така търсените доматени сосове и кетчуп не издържат на реалността. От 1 септември до края на тази година Евросъюзът е предоставил на България безмитна квота за внос на 734 т кетчуп или доматени сосове. До края на октомври обаче от нея сме изпълнили едва 20 т, което означава, че е изнесен само 1 камион, сочат данните от министерството на икономиката.
Според производители причината за неизпълнението е липсата на информация за количествата, които чиновниците договарят. Браншовите организации отдавна пищят от липсата на координация и настояват разпределението на тези квоти да става при тях. От няколко месеца министерствата на икономиката, на земеделието и митниците публикуват на страниците си в Интернет всички договорени споразумения. Не само с ЕС, но също с ЦЕФТА, ЕАСТ, СТО, както и двустранните договори за свободна търговия. В стопанската камара и търговско-промишлената палата пък има обобщени данни за тарифните и нетарифни ограничения, които се прилагат във всяка държава. Въпреки това бизнесът продължава да разчита основно на лично договорени партньорства.
Вероятно на тях се дължат и единствените изпълнени квоти за последните 2 години. От 2001 г. досега изцяло сме изпълнили само количествата за износ на замразен грах, олио и пшеница. Тази година имаме напредък и в пласмента на пчелен мед. От юли досега е изнесена половината от квотата от 3000 т, която трябва да бъде изпълнена до юли 2003 г. През миналата година фирмите са изпълнили 74% от количествата мед. Добре върви търговията с гъби - от 1 юли досега са изнесени 24% от квотата за гъби, 12% от временно консервираните плодове и зеленчуци и др.
В същото време повечето хранителни продукти се изнасят извън договорените квоти. Грубата статистика сочи, че близо 75% от експорта върви по общия ред извън квотите. В агроведомството водят на отчет тези стоки с цел те да се обвържат с преференции по бъдещи споразумения.

Квотите не се договаряли, за да се изпълняват

"Не е задължително фирмите да изпълняват квотите, които договаряме. Важно е да присъстват на тези пазари и да се подготвят за конкуренцията, която ги чака след присъединяването". Така зам.-министърът на земеделието Андрияна Тошева-Сукова обясни стратегията на ведомството за насърчаване на българския износ. Но пречките, които продължават да държат земеделието ни далеч от тези пазари, свързани с недоброто качество и липсата на финансиране, за да достигнат европейските критерии, засега остават извън грижата на ведомството.
Отскоро еврочиновниците са предложили на страните-кандидатки нови схеми за взаимни преференции в търговията. За разлика от досегашните квоти, които зависеха от обема на извършения износ, новите ще се определят от вътрешното потребление на стоките в страните от ЕС и в държавите-кандидатки. Този принцип на взаимна търговия се определя като "принцип на двойната печалба".
Преди месец земеделският министър Мехмед Дикме съобщи, че от 2003 г. България може да изнася без мито 250 хил. т пшеница за Европейския съюз. Това е 2% от вътрешното потребление в ЕС и срещу него страната ни ще предоставя аналогични квоти, съставляващи 2% нашата годишна консумация. На фона на вътрешното потребление у нас Европа явно ни предоставя сериозни количества и то в момент, когато правителството иска да увеличи производството на житни култури. Освен пшеница родните фирми могат да изтъргуват безмитно и по 100 хил. т ечемик и царевица годишно. Просо и други видове семена за птици може да се изнасят в неограничени количества, пак без мито.
Въпросът е дали България ще достигне производството на 5 млн. т хлебно зърно годишно, каквито са прогнозите на агроведомството. Иначе подгряващите квоти, които Европа ни спуска, ще останат само на хартия и в отчетите на чиновниците - така, както се случва с повечето селскостопански продукти. Ако обаче се провалим и с износа на най-непретенциозния продукт, чиито качествени сертификати са по силите ни, това ще бъде най-големият удар срещу намеренията на министър Дикме да възкреси експортната ни слава отпреди 1989 г.

ЕДНО КЪМ ЕДНО
Андрияна Тошева-Сукова, зам.-министър на земеделието в оставка:

По-реално е да говорим за икономическо присъединяване преди политическото, когато става въпрос за бъдещото ни членство в Евросъюза. Подготовката за него е сложна. Затова на този етап е важно да осигурим поне минимален достъп на фирмите до този пазар, за да се сблъскат с реалната конкуренция. В противен случай, след като се присъединим към ЕС, всички те ще изпаднат.
Това е и целта квотите, които договаряме. Те са вариант да се разшири обхватът и възможностите за търговия. Затова квотите не трябва да се изпълняват на всяка цена. Ако икономически и ценово не е изгодно за бизнеса, той не ги използва.
Наша работа е да следим какво се изнася и да разширяваме тези квоти. Последните ни наблюдения сочат, че в страните от ЦЕФТА например се изнасят много стоки, които са извън преференциалните квоти. Целта ни е да включим и тези продукти в системата.