|
Малцина знаят, че Йордан Соколов не е (този път) обичайният заподозрян. Защото Иван Костов не би позволил който и да е друг освен него да определи това. Още по-малко са ония (включително и Едвин Сугарев) на които е ясно, че Филчев нямаше да бъде избран, ако предходникът му в Главна прокуратура Иван Татарчев не бе лобирал за него във Висшия съдебен съвет, където не достигаха поне 5 гласа за избора му.
Тези ретроспективни подробности имат значение дотолкова, доколкото трябва още в началото да е ясно, че сапуненият сериал "Клин-не знам-кой си" изобщо не е насочен срещу Соколов. Кучето просто е заровено на друго място. И въпросът кой политик би имал полза да внуши на друг такъв идеята да подръпва тигъра за опашката, е доста безсмислен в този случай. Защото не за внушение става дума, а за изчисление.
Срещу настоящото ръководство на СДС се отправят обвинения
в "паркетна и беззъба политика", в "липса на мускули и воля", в "подмяна на политици с експерти". И постът на лидера става все по-нестабилен. Но е признак на ужасно плиткоумие да се твърдят две неща: първо, че Костов иска да заеме мястото на Надежда в първия удобен момент; и второ, че Едвин е инструмент за това. Сугарев никога не е бил инструмент на някой друг, освен на себе си. Спомените от миналото показват, че той интуитивно става свръхактивен, когато СДС е в сериозна криза.
А кризата в СДС няма да бъде преустановена нито след местните избори, нито след парламентарните, дори и ръководството да бъде сменено. Следователно на следващия председател също му предстои провал. Затова Надежда Михайлова залага стратегията си на "дълга позиция", докато партията се закрепи. Едва в периода около президентските избори ще настъпи началото на стабилизация за синята партия. Ето защо следващият лидер ще бъде също подставено лице, ако не го осъзнае овреме. Настроенията в СДС са такива, че
най-вероятно става дума за Филип Димитров
Изобщо не се съмнявам в искреността на Сугарев. Битките му за справедливост изключват възможността той да не е абсолютно убеден, че Филчев е някакъв зъл гений, при това психично болен.
Друг е въпросът, че, ако иска да бъде честен докрай, Сугарев би трябвало да зададе подобни, не по-малко вълнуващи въпроси и към бившия премиер. А не да му се извинява, за да стане посланик, например, както се случи през 1997 г.
Но колко честен може да бъде Сугарев си е негов проблем. По-важно е, че с атаката си срещу Филчев, без каквото и да е чуждо внушение, той ще обслужи отново нечий друг интерес. След подобни пристъпи на месианство, от каквато и благородна цел да са продиктувани, обикновено се проявява принципът на "непреднамерените последствия".
Какво става, ако главният прокурор реши да отвърне на удара?
От такава реакция не биха били засегнати нито Филип, нито Костов. Първият, защото няма причини. А вторият - защото се е разбрал с един човек, на чиито предложения Филчев не може да откаже. Всички останали фигури от предишното ръководство на СДС са изложени на риск.
Така двамата бивши лидери остават единствените силни кандидати за председателското място. Като "рицар без броня" Филип Димитров би поел този ангажимент, дори да си дава ясна сметка за това какво го очаква. И да се провали отново.
Как изглежда след това картинката? Ответният удар на главния прокурор е поразчистил някои лица, които и сега са неудобни за СДС. Надежда и Филип са претърпели предизвестен крах. СДС е заплашен от разпад. И седесарският взор се отправя отново към образа на Командира. Защото не е останал никой друг. За да опровергае или потвърди всичко това, Едвин Сугарев пак е на ход.
---------
* Авторът беше депутат от СДС в 38-ия парламент.