Знаете ли коя страна има най-голямата по обем икономика? Това всеки го знае - САЩ. А коя е следващата? Аз не знам. Впрочем, все по-ясно става, че никой в света не е сигурен за отговора. БВП е твърде порочен показател, когато трябва да се сравняват страни с различни икономически системи. Но само след няколко години едва ли ще има икономист, който да се съмнява, че второто място по обем на производството е собственост на Китай. Това завършилият завчера 16-и конгрес на Китайската компартия обяви за новата



китайска мечта.



Zhongguo mengjian (чете се "джунгуо мъндзиен", свиквайте) май може да се разбере само на родния й китайски език. Този вид мечта буквално се чете "виждам в съня", бленувам, сънувам (а съновидението може като нищо да излезе пълен блъф), бълнувам. Впрочем, ако вярваме на ЦРУ, китайската мечта вече се е сбъднала. Още през миналата година Китай с 5.56 трилиона долара е надминал Япония, чиито БВП щатските разузнавачи изчисляват на 3.45 трл. долара. По-голямо производство имат само САЩ с 10.1 трл. Тези сметки се различават от официалната статистика и са основани на т.нар. "паритет на покупателната способност" - мъглива и спорна концепция на икономическата наука. По същия въпрос



официалната статистика



на Китай е доста по-умерена. Главният статистик Шю Сиенчуън е изчислил (и той не знае точно, защото в Китай първичните данни още се набират по метод, несъвместим със световния стандарт), че през 2000 г. страната му има около 8.75 юана брутен вътрешен продукт. Един щатски долар е 8.2771 юана, значи по текущи цени продуктът на Китай е бил към 1.06 трилиона долара. За миналата година ръстът му е бил 7.3%, тази година се очаква да е 7.9 - 8%. Можем да сметнем тогава, че тази година с поне 1.22 трл. долара Китай ще заеме пето място в света по абсолютен размер на стопанството. Това е



най-стремителният растеж,



който икономиката познава. Само преди 13 години, през 1989 Китай беше далеч извън челната дузина на света. Оттогава насам средният икономически прираст е 9.3% годишно! Разбира се, икономистите на Запад дълбоко се съмняват, че такъв ръст въобще е възможен - и то за толкова дълго време. Но въпреки подозрението, че плановиците са надули здраво успехите, и според тях реалният ръст на китайската икономика от началото на пазарните реформи през 1978 г. е поне 5-7% средно за година. Ако е така, току-виж китайците изпълнят директивата на Шестнадесетия конгрес: до 2020 г.



да се учетвори производството.



Това означава всяка година то да нараства поне със 7.18%. При такива темпове Китай ще задмине Франция до 2005 г. За 2020 г. е планирано да се изпревари Германия, а през 2050 г. - и Япония. Ако обаче се запази същата структура на покупателния паритет, още преди 2020 г. Китай ще задмине по паритетен БВП и САЩ, които имат едва 0.3% ръст за 2001 г. А икономиката на Япония дори се свива. Много са напъните да се обясни, пък и



опитите да се спре китайския бум.



И в двете насоки усилията засега са неуспешни. Големи надежди Седемте Големи възлагаха на Световната търговска организация. Само допреди година титаните на гео-полит-икономията твърдяха, че щом Китай влезе в СТО, та премахне защитните мита, спре субсидиите за износа и ограничи помощите за държавните фирми, китайските заводи, които били колоси на глинени крака, щели да рухнат под напъна на конкуренцията. Не би. Допускането на Китай в СТО излезе като приемане на вълка за член на стадото. Бюрократи успяха да удържат Китай, колкото лилипутите да вържат Гъливер. През 2001 г. китайският износ отбеляза поредните 12.97% ръст, а чуждите инвестиции в Китай направо експлодираха. От началото на 2002 г. те са 76.5 млрд. долара, с 34.9% повече от 2001. За последните 10 години чужди фирми са инвестирали над 400 млрд. долара в Китай, а китайските в чужбина - към 20 млрд. По резерви в твърда валута "централната държава" вече е втора с 260 млрд. долара. Фактите говорят, че се ражда суперсила. Но



как стана възможно това?



Дори в МВФ разбраха, че китайската експанзия вяма да спре скоро. Въпреки огромната мощ на страната, китайците имат нищожна покупателна сила - под 1000 долара номинално и едва 4300 по покупателен паритет (САЩ произвеждат 36.6 хил. долара на глава, Япония 27.2). Сравнението показва, че конкурентният потенциал на Китай още дълго няма да се изчерпи. Във всеки случай загадката на успеха не е в плановата икономика, защото сбъдването на китайската мечта започна от прословутите "нека цъфтят всички цветя" и "една страна - две системи" на Дън Сяопин. Пазарът, а не планът дава енергия за китайския бум. Но как е направен този двигател? Как толкова бедна държава става безспорен световен лидер? Как да вържем и на българската икономика китайски мотор? Икономистите нямат отговор на тези въпроси. Затова по-далновидните учат китайски. Zai jian.