Две седмици след окупацията на Ректората на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Димитър Токушев, председател на Конституционния съд, не стъпва там. Първокурсниците, на които бившият декан на Юридическия факултет трябва да чете лекции по история на българската държава и право, напразно го чакат, замества го асистентка. Професорът очевидно е притеснен и обиден, тъй като на негова лекция започна окупацията, продължила от 23 октомври до 17 ноември. Поводът бе решението на КС, което остави Делян Пеевски депутат.

Иначе в Ректората



учебният процес лека-полека набира скорост



Бунтовната 272-ра аудитория, където се помещаваше щабът на "Ранобудните студенти" по време на окупацията, ще бъде ремонтирана напролет. Студенти по право определят сегашното състояние на залата като "плачевно". Ректорът проф. Иван Илчев обяви, че след ремонта тя ще стане най-модерната в страната. За този ремонт се говори още от ноември миналата година, когато за целта завършващи юристи събираха пари по време на бала си. Че залата ще се освежава обаче става ясно точно сега - именно след като беше затворена от "студентите в акция", както ги нарича ректорът.

Между отделните групи учещи в СУ продължава да тлее напрежение.

Част от следващите право например се гневят, че ректорът не е подходил "твърдо" спрямо окупаторите. "С ремонт ли ще замажете разговорите си?", питат те. "Ранобудните студенти" не обръщат внимание на подмятанията, че са "метежници". Те пък наричат "мишки" онези, които настояваха да учат. "Нали искаха да учат? Нека сега да учат", казва стражата пред аулата, където е новият щаб на протестиращите. Там може да влиза всеки, който носи студентската си книжка. Аулата сега прилича малко на студентско общежитие. Други я оприличават на шега на "ранчото на Дядо Коледа". Намиращите се вътре са горди от мисията си. Все едно им е какво говорят другите за тях. "Ще се борим до последно срещу правителството", обещават си те. През следващите дни все пак започват да обсъждат варианта за частично посещаване на лекции. Частична окупация - частични лекции. Звучи логично.

В щаба се уговарят как да протича обсадата. Изглежда са спокойни, знаейки, че имат подкрепата на ректора. Разпределят се на групи, всяка с различна мисия: "гарваните" са нощната стража; "идеолози" пък внасят всекидневно нови атрактивни предложения, с които обогатяват акцията си; група "арт" реализира одобрените идеи. Има и отдел "пропаганда", който държи връзката с медиите. Групата на окупаторите си е донесла одеяла, възглавници и топли дрехи.



Денят й минава в рисуване на огромни плакати,



на които греят гръмки надписи като "Червените мамути не са на изчезване", "Желязото се кове, докато е студено", "Успехът се намира в студентската сила" и др. Голямо платно пък цитира част от знаменито стихотворение на Христо Ботев. Един от последните зрелищни плакати е с надпис "Просто казвам, че за проблеми в пикочните пътища имаме Уриналски" и нецензурна карикатура на премиера на фона на картата на България. Друга дейност е писането на декларации по актуални проблеми - например проектозакона на МВР, който "Ранобудните" намират за полицейски. Протестите вече се правят на площада пред Народното събрание, а окупацията е по-скоро символичен акт.

В първите дни след отварянето на Ректората нормалният учебен процес тръгна най-бързо в Юридическия факултет. В останалите преподаватели и студенти не бързат толкова към аудиториите. Хора има в Историческия факултет. Филолозите са привикани допълнително на лекции в събота. От Геолого-географския факултет преобладават предимно първокурсниците. Две жени, очевидно асистентки, си шушукат в коридора, определяйки ситуацията като "абсолютен цирк". Доцент по стилистика настоява за информационни материали от акцията, за да предостави "поле за изява" на свои дипломанти.

Студентите, които се връщат на лекции, не са повече от обичайната бройка.



"Пак сме си едни и същи, редовно ходещите",



коментира студент от славянски филологии. Той е крайно огорчен и се чувства прецакан, че ще трябва да учи в уикендите и по Коледа, когато всички други ще почиват. "Не ме разбирайте погрешно, на мен ми харесва да уча и затова съм тук, но ми е криво, защото ми се объркват всичките планове", отбелязва той.

Негова колежка се намесва в разговора ни с думите: "Интересът клати феса". Нейните приоритети в момента са ученето и редовното посещаване на лекции, а не окупирането. По коридорите на университета студенти с недомлъвки коментират преподавател по информатика, който заплашвал, че който участва в окупацията, през февруари няма да си вземе изпита. Това, разбира се, е повод за задоволство сред други, които не подкрепят окупацията.

Немалък е броят на хората, които нито участват в окупацията, нито ходят на лекции. Оказва се, че най-често те работят и идват в университета само когато имат задължителни упражнения. "Ходя на работя, уча за държавен изпит и нямам време да се занимавам с протести", казва завършваща право и добавя: "Подкрепям колегите, но забързаният ми начин на живот не ми позволява да отделя време, за да бъда сред тях".

Полярни са и мненията за заснетото през нощта видео с пийнали университетски преподаватели в Ректората. Въпреки че повечето коментари са в полза на студентите, не са малко и тези, които видяха манталитет на комсомолски секретари в младежите, дебнещи по ъглите преподавателите си.

Не са малко и тези студенти, които



виждат външна намеса в окупацията



Според тях "целият спектакъл е смешен", а протестиращите са използвани от партии. "Тези хора искат гласност и я получават, но за мен например не е важно какво се говори, а какво се прави", казва момиче и допълва, че участниците в протеста имат идея, но не могат да я защитят, защото действията им са първични. "Те нито учат, нито с протестите си нещо постигат", заключва магистър по българска филология.

Така, раздвоени между подкрепата на окупацията като единствен изход и отричането й като "крайна малоумщина", студентите получават първите си политически уроци.