Семейният живот на БСП и ДПС все повече напомня турски сериал. Само дето финалът надали ще е щастлив за единия от "съпрузите". Предисторията е ясна - тройната коалиция: там е и завръзката с дейното участие на президента Георги Първанов, там са и първите пукнатини около превеса на силите и фактът, че всички негативи по правило обира соцпартията. Ефектът от това "сватосване" се усеща с нова сила след последните проявления на тази изнасилена коалиция между възродители и възродени. И тук идва интересната част от сериала. Партньорите изведнъж решиха шест месеца след "сватбата" да напишат брачен договор - т.е. ще определят параметрите на коалиционно споразумение. И още по-абсурдното е, че върху този "някакъв вид документ" ще започне да се работи... догодина. Без уточнение в коя част на 2014 г.

Българската политика е бамбашка. Да се сетиш половин година след изборите, че е добре да поставиш в рамки работата си с партньора, е като да свалиш лисицата от одъра и да я натикаш отново под него. Нима в началото не беше ясно, че ДПС ще извива ръцете на левицата?!



Нима този филм вече не сме го гледали?!



Да припомним как постъпи германският канцлер Ангела Меркел. Тя направи трудна коалиция със социалдемократите, като отдели седмици за преговори. В крайна сметка трите партии - ХДС/ХСС и ГСДП се подписаха под 185-страничен договор, в който поставят рамки не просто на отношенията си, а определят политиката на бъдещото управление. Ключовата дума е "бъдещото". А у нас бракът отдавна е изконсумиран, но тепърва ще се пише брачен договор, като изобщо не е ясно дали ще стане публичен.

За разлика от германския, който трябва да бъде одобрен и от партийния референдум на социалдемократите. Тук доминира моделът на сключване на сделки със задкулисието. Партийното инженерство от появата на Сакскобургготски насам е все резултат от игри в сенчестата част на обществото.

Не бяха публично известни договорките между НДСВ и ДПС в коалиционното им правителство, нито пък между БСП, НДСВ и ДПС след това освен формулата 8-5-3. Понякога се съобщаваше на медиите, че т.нар. коалиционен съвет - Станишев, Сакскобургготски и Доган, ще заседава. Но не от него излизаха съществените новини.

След това Борисов, също плод на партийния инженеринг, управлява в необявена коалиция първо с "Атака", после с Яне Янев, а накрая си купи депутати. И наистина е странно, толкова ли няма в ЕНП някой да "отвори" Меркел на тези номера - да си напазарува няколко гласа, вместо два месеца да преговаря за голяма коалиция.

Настоящото т.нар. експертно правителство е заложник на корпоративните зависимости на движението. Което неизбежно рефлектира върху авторитета на БСП. Обещанията за "драстично орязване на партийната субсидия" трябваше спешно да се запратят в килера, за да се угоди на движението под нахалната заплаха, че ще се върнат обръчите от фирми. Обръчите, които ДПС създаде и с които огради най-приближените на Доган хора. И за тях Доган призна, след като вече от няколко години партиите получават пари от бюджета. Т.е. партиите си действат на принципа и пари от бюджета, и пари от фирмите.

След катарзиса "Пеевски" лицата на ДПС не се спират да артикулират и най-нахалните твърдения. Като това, че ако данъкоплатците не искат да издържат партиите, те ще се обградят с обръчи. Как изглежда БСП в тази ситуация със символичното намаление от едно левче на партийната субсидия?

Кое от предизборните обещания на БСП ще стане факт понякога не могат да прогнозират дори авторите на програмата на социалистите. От неяснотата в отношенията между двете управляващи партии патят най-вече редовите социалисти. Те ще оберат негативите на това управление, когато и да приключи то. За недоволството им соцръководството вече



отработи специален механизъм -



ако не да го заглушава напълно, поне да не го чува. Освен това към "Позитано" 20 валят писма, жалби, дори оставки заради практиката всичко и навсякъде да се диктува от неофициалния коалиционен партньор в т.нар. експертно правителство. И ако на високо ниво се спазва поне някакъв баланс, например в министерствата заместниците да не са изцяло посочени от движението, по места картинката е далеч по-различна. Соцдепутати недоволстват дори от социалния министър Хасан Адемов, който иначе се радва на голямо уважение, че не назначава техни хора. Кадровата политика ще е част от обещания брачен договор. Но както обича да казва лидерът Станишев: "Късно е, либе, за китка". Година след старта на правителството надали ще има кой знае какво още за кадрово разпределение.

В брачния договор щяло да пише, че законопроекти няма да пътуват към пленарната зала без санкцията на двете групи. Чудно как точно ще формулират справедливото желание на социалистите поне да бъдат уведомявани за "общата политика" на двете партии, която се кове по-често в сараите, отколкото в сградата на Министерския съвет, и за която понякога научават от медиите, а не от собственото си ръководство. Бъдещият документ ще бъде любопитен единствено с това колко лицемерно ще бъдат формулирани отношенията им като принципни.