Проф. Стефан Петранов е дългогодишен преподавател в Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" по макроикономика, микроикономика, теория и управление на инвестициите. Преподавал е също така по програми на Делауеърския университет (САЩ), Университет "Еразмус" (Холандия) и Висшето училище по застраховане и финанси. Основател е на Института на дипломираните финансови консултанти, а сега е член на управителния му съвет. Част е и от екипа на Асоциацията на индустриалния капитал, която наскоро представи тазгодишните си данни за дела на сивата икономика.

--------------------------------------

ТЕНДЕНЦИИ

Макар традиционните прояви на неформалната икономика в България да намаляват, а обществената нетърпимост към тях да се повишава, фирми и служители продължават да укриват доходи. Това показа последното проучване на Асоциацията на индустриалния капитал. Работата без трудов договор, подписването на контракти за малка сума и плащането на ръка, както и неиздаването на касови бележки продължават да се приемат за нещо нормално. Докато преди година обаче по-голямата част от нарушенията са били свързани с работата без трудов договор, то сега контрактите се регистрират, но много от тях са само фиктивни. Почти 65% от работодателите и служителите смятат, че работата в сивия сектор води до бързи печалби. Около 52.7 % твърдят, че рискът от наказуемост е много нисък и затова си заслужава да се рискува. Че законите не се прилагат еднакво строго към всички стопански субекти, смятат почти 90% от запитаните. Все пак почти толкова - малко над 90%, са и тези, които казват, че сивата икономика ощетява изрядните работодатели.

----------------------------------------------------



- Професор Петранов, има ли промяна в честотата на укриването на доходи в България?

- В последните 2-3 години сивата икономика у нас намалява. Говоря за времето от 2010 до 2012 година. В края на периода обаче темпът на това изсветляване се забавя и има загуба на инерция, застой. От една страна това се дължи на икономическата криза, която се оказа доста дълга. Това влияе на много работодатели и служители. Те търсят решение на финансовите си проблеми за оцеляване чрез сиви практики като укриване на доходи, работа без трудов договор, нагласени търгове, подписването на фиктивни трудови договори и т.н.

Друг фактор, който оказва сериозно влияние, е политическият цикъл. Това няма как да не повлияе и да не даде отражение. По наша "традиция" част от чиновниците, които по принцип би трябвало да извършват контролни и санкциониращи дейности и да са проводник на определени стандартни политики, не работят на нужното ниво, защото са в процес на "изчакване" и чувстват определена несигурност. Фирмите също не се чувстват особено стабилни. Като цяло винаги има неопределеност, когато свършва един политически цикъл и започва друг. Бизнесът е изправен пред неяснота и затова част от компаниите решават, че щом в момента могат да се възползват от определена ситуация, то защо да не го направят.

- Някои работодателски организации като БТПП смятат, че бюрокрацията "се храни" от тази несигурна в момента среда и изнудва фирмите, за да придвижва документите им бързо. Имате ли такива наблюдения?

- Не мога да кажа дали има някакъв засилен натиск върху фирмите, тъй като в ежегодното проучване на Асоциацията на индустриалния капитал няма точно такъв показател за административна преса. Но ако се върнем на кадровите промени - рокадите по върховете на институциите все още не са завършили и това поставя пред изпитание самата администрация. Тези промени ще доведат до различен стил на работа и част от чиновниците се притеснява за работните си места. Така че донякъде контролът е на занижено ниво и ефективността на проверките като цяло е по-малка. За това до какво са довели самите промени по върховете на институциите ще можем да кажем догодина, като видим как са работили. В момента новоназначените директори и ръководители все още са "пресни" и реално не са започнали работа по същество. Така ефектът за фирмите от тяхната работа ще може да се види след време, когато отчетем работата им през настоящата година чрез нашата система от показатели.

- Излиза, че чиновниците мислят повече за това какво се случва вътре в самата структура, отколкото за работата си...

- Точно така. След като стават някакви промени - структурни или персонални, естествено е погледът на много от хората да е обърнат повече навътре, отколкото навън.

- Секторът на услугите ли продължава да бъде на първо място по сиви практики. Има ли все пак размествания на браншовете в последната година?

- Няма промени, тъй като сивите практики остават устойчиви. Освен сектора на услугите това са строителството, туризмът, здравеопазването, млекопреработването и др. Макар и намаляваща, толерантността към сивия сектор остава все още относително висока. Друг е въпросът, че в нашето проучване половината от фирмите, пък и работещите в тях, смятат, че в ситуация на криза сивият сектор спасява компаниите от фалит.

- Доколко е изпълним ръстът на брутния вътрешен продукт от 1.8%, заложен в бюджета за 2014 г., при сегашните данни за сивата икономика?

- Ръстът е изпълним, но с някои уговорки, тъй като това няма да е никак лесно. Както при всяка икономическа прогноза, така и тук има вероятност тя да се сбъдне или не. Ръстът не е толкова висок, за да изглежда абсурден за възможностите на икономиката ни. Напредък от 1.8 на сто не е нещо невиждано и непостижимо. Напротив, в нормални времена това трябва да се разглежда като нисък ръст. Но това, което ще се случи догодина, зависи много от политическата обстановка в страната. Основният фактор за растеж догодина не е капацитетът на българската икономика или външната среда, а вътрешната политическа среда. Ако политиците намерят начин да успокоят обществото, а и фирмите, да ги извадят от несигурността, в която се намират, не виждам защо ръст 1.8% да не се изпълни. Ако обаче обществените настроения продължат да са напрегнати, ако продължава тази непродуктивна обстановка, заложената цел може да се окаже прекалено висока.

- Как ще се отразят вдигането на минималната работна заплата на 340 лв. от догодина и идеята за връщането на ДОД за хората с най-ниски доходи?

- Това са две мерки, с които правителството цели да подпомогне хората с най-ниски доходи. Ако са правилни разчетите на бюджета, това не би трябвало да доведе до нови дефицити, тоест ако се сбъдне прогнозата за ръст от 1.8%. Това е от гледна точка на бюджетния баланс. Предприемането на такива мерки е правилна политика при сегашните обстоятелства. Начинът, по който се прави обаче, не е много добър.

Вдигането на минималната работна заплата е заявено отдавна и в този смисъл не е неочаквана мярка на правителството. Но какво се получава - минималната заплата се определя повече или по-малко произволно и без съобразяване с конкретните условия и възможности. Това не е добра практика. В този смисъл следва да се обърне внимание и да се изследват възможностите за определяне на минималната работна заплата според твърдо възприети принципи. Също така да се отчитат регионалните и браншовите различия. Иначе има риск за разширяване на сивата икономика.

Другата мярка - връщането на ДОД за хората с най-ниски доходи, изникна някак неочаквано след внасянето на проектобюджета в парламента и без особени дискусии. Остана впечатлението, че не всичко по нея е премислено. Още не са ясни подробности за механизма на нейното приложение и поради това не може да се даде прецизна оценка. Знайно е, че дяволът се крие в детайлите. Има риск да се направят опити за укриване на доходи, за да се ползва тази преференция. Ще се увеличи и натовареността на данъчната администрация. С една дума, мисля, че осигуряването на повече доходи за тази група хора можеше да стане и по по-ефикасни начини.